club50plus.bg

Всичко започва далеч по-назад във времето, около хиляда и петстотин години преди Новата ера с империята на олмеките. Те са първата цивилизация на Месоамерика и някои от учените твърдят, че последвалите ги култури на маите и ацтеките им дължат „открития" като кръвопускането, човешкото жертвоприношение, писмото, нулата и календара, както и героят на нашето кратко пътуване във времето, какаото.

Изследователите смятат, че олмеките са първите, отглеждали какаови дървета. Все още не са установени причините за изчезването на тяхната култура, но голяма част от традициите и познанията им са предадени на маите, включително отглеждането и консумирането на какаови зърна. Последното е прерогатив на елита на маите, който се наслаждава на неподсладеното какаово питие, приготвено от стритите зърна.

Около 600 г. сл. Хр. маите мигрират в северните части на Южна Америка и създават на полуостров Юкатан най-ранните и известни ни плантации с какаови дървета. Техните зърна са разменна монета и средство за пресмятане за маите. Те вярвали, че богините на храната и водата са пазителите на какаото. Затова всяка година в уречен ден маите извършвали човешки жертвоприношения в тяхна чест, като на последния пир на „агнеците" им било поднасяна именно. Приблизително шест века по-късно маите започват да търгуват с ацтеките и им дават какаото. Те го наричат „ка-ка-уа-тел" – топла или горчива напитка, която те подправяли с чили, канела, пипер и ванилия и сгъстявали с царевично брашно; после разбивали на пяна в купа с бъркалка и сервирали на стайна температура.

Какаото става популярно сред висшите слоеве на ацтекското общество, сред които битува поверието, че напитката е дар от бога на светлината, крилата змия Кецалкоатъл. Ацтеките са и първите, наложили данък върху какаовите зърна и ограничили използването им сред средите на благородниците, жреците, воините и богатите търговци, които им го доставяли. Годината е 1492 и Колумб „открива“ Америка. Десетилетие по-късно, по време на последното му пътуване, той опитва напитката – натъква се на огромно кану на маи, превозващи товар с какаови зърна. След завръщането си в Испания, Колумб поднася какаови зърна на католическите владетели и обединители на страната Фердинанд и Исабела, но те не успяват да съзрат стойността и ползата от тях.

Така на европейския живот на какаото и шоколада им трябват още десетина години, когато конквистадорът Ернан Кортес завладява Мексико и се сблъсква с напитката в двора на ацтекския император Монтесума. През 1519 г. Кортес засажда какаова плантация, за да „отглежда пари" в името на Испания и така поставя началото на двувековния испански монопол над какаото. Време е в нашата хронология да се появят и божиите кучета, както обидно са наричани монасите от Доминиканския орден – същите, дали ни и Светата инквизиция. През 1544 г. те довеждат делегация на маите при принц Филип. „Индианците" му поднасят съдове с разбито, подправено и готово за пиене какао. Испанците заменят чилито и добавят захар, но запазват канелата сред подправките, използвани за какаото.

Под страх от смъртно наказание испанците пазят тайната на напитката и, съгласно указа на владетеля, през годините се търкулват главите на около 80 души, опитали се да я изнесат извън границите на Испания. Но първата рецепта за приготвянето на напитката от 1565 г. дължим на италианеца Бенцони, работил като изследовател за испанската армия. През 1585 г. в Севиля, Испания, от Вера Крус, Мексико, пристига и първият товар с какаови зърна. Няколко години по-късно благоверните монахини в Оаксака, Мексико, започват да подслаждат какаото с мед, канела и тръстикова захар. Монасите в Испания пък го сервират с мед и ванилия. Долу-горе по това време с какаовите зърна се сблъскват и английските буканиери. Те вземат на абордаж един от баснословните испански „златни галеони", оказвал се натоварен обаче с нещо, приличащо на изсушени овчи дардонки.

Горките пирати, в изблик на отчаяние, изгорили целия товар на кораба...Постепенно могъществото на Испания залязва, а с това и строгият контрол над ревниво пазените ѝ тайни. Така през 1606 г. италианският пътешественик Антонио Карлети попада на какаото и разнася славата му из цяла Италия, а от там то достига Германия, Австрия и Швейцария. С плъзването на напитката из Европа, разбира се, не закъснява и осъждането му от страна на прекалено ревностни представители на Католическата църква, като Йохан Франциск Раух от Виена. Той заклеймява шоколада, защото възпламенявал страстите и настоява монасите да се въздържат от употребата му.

През 1631 г е публикувана и първата рецепта за шоколад, написана от испанския лекар Антонио Колменера де Ледесма. Тя се базира на рецептата на ацтеките, като за подсилване на горчивия вкус били добавени бадеми, анасон, канела, цветя, лешници, рози от Александрия и ванилия. Като, съгласно инструкциите на лекаря, точните подправки зависят от физическите болежки.

Постепенно се приближаваме към Албион или по-скоро до един от неговите велики синове сър Ханс Слоун, който, с даряването на своята огромна колекция на Короната, поставя основите на това, което днес се нарича Британски музей. Годината обаче е 1672 и сър Слоун описва в „Америкън физишън" рецепта за течен шоколад, в чието приготовление за първи път се използва прясно мляко. Слоун донася от Ямайка в Англия първото какаово дърво през 1689 г. Около половин век след него на ботаника Карл Линей не му се нрави името какао и затова го преименува на „theobroma" или „храна на боговете".

По същото време европейците колонизирват вече огромна част от света и така се сдобиват с какаови плантации. Това им позволява да имат свои доставки на какаови зърна: французите от Индия и Мадагаскар, холандците от Цейлон и Ява, белгийците от Конго, британците от Западна Индия, немците от Камерун, португалците от Бразилия.

През 1795 г. Джоузеф Фрай от Бристол използва парна машина, за да мели какаовите зърна и това му изобретение поставя началото на производството на шоколад в промишлени количества. През 1828 г. Конрад ван Хутен пък измисля пресата за какао – хидравлична преса, с която се извлича маслото от зърната; те се превръщат в прах, който днес наричаме с добилото гражданственост „какао". Въпросният прах се обработва със соли, за да може по-лесно да се смесва с вода. Така приготвената напитка била с по-тъмен цвят, по-мек вкус и по-гладка. Ван Хутен патентова своето изобретение в Амстердам, но Индустриалната революция му позволява в крайна сметка да произвежда по-евтин шоколад, което само увеличава популярността на напитката сред хората.

Около двадесет години по-късно, през 1847 г., внукът на Джоузеф Фрай, Франсис Фрай изнамира начин да смеси част от какаовото масло с какаовия прах, добавя захар и го прави на смес, която може да бъде оформяна. Франсис Фрай нарича сместа си „шоколад за ядене", с което се превръща и в бащата на първото шоколадово блокче. По онова време все още не се използват форми, та затова то не било гладко, каквото го познаваме ние, а доста по-неравно и зърнесто. Нашето блокче е с две години по-старо и е дело на братята Кедбъри.

Останалото, както се казва, е история, и пред нас се изправят Хърши от Америка, Нестле от Швейцария, Кедбъри от Англия и създателя на тъй обичаните ми бонбони Джоузеф Драпс – основател на компанията „Годайва".