club50plus.bg

Родината на магданоза е Средиземноморието (остров Сардиния), където все още се среща в диво състояние. Магданозът се използва в кулинарията и в медицината от хилядолетия. Той е бил познат още на древните гърци, които са го смятали за свещено растение. Вярвали са, че неговата консумация ги дарява с голяма сила телата им. Има и легенда, свързана с това, която гласи, че Херкулес победил хидрата с венец от магданоз на главата си. Магданозът е чудесен освен като подправка и като питателна храна за целия организъм, но и като средство за изцеление. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен в резултат на вкусовите му качества и на високата концентрация на хлорофил. У нас магданозът е познат от времето на Средновековието, като се среща и под наименованието мерудия. Докато е бил култивиран по нашите земи, в продължение на повече от 2000 години, магданозът е бил използван повече като лечебно средство (лекарство), отколкото като храна.

Състав на магданоза: В семената му се съдържа етерично масло, а в листата и корените му има изобилие от калий, калций, фосфор, магнезий, вита­мините А и С. Магданозът е ценен с това, че в 25-30 г свежи листа се съдържа дневната доза от витамин С за възрастен човек (около 70 мг). Листата на магданоза съдържат също така витамините В1, В2, РР, К, каротин. Магданозът е полезен при болести на сърцето, отравяния, астма, бронхит, апатия и депресия, той е използван и като пичогонно средство. Използва се и за направата на маски за мазна кожа. Сокът на магданоза е силнодействащ, затова не трябва да се пие наведнъж повече от 30-60 мл.Добър източник е на желязо и фолати (фолиева киселина). Интересно и важно е да се отбележи, че магданозът е от малкото на брой храни, които съдържат измеримо количество оксилати. Когато оксилатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те могат да се захаросат и да причинят здравословни проблеми. Поради тази причина хората с проблеми с бъбреците или жлъчката трябва да избягват яденето на магданоз. Необичайните компоненти в тези зелени листенца – флавоноидите и летливите масла (и по-специално миристицинът), предоставят уникалните ползи за здравето на организма ни. Летливите масла в магданоза е доказано, че възпрепятстват образуването на тумори. Флавоноидите (по-точно лутеолинът) пък в магданоза е доказано, че функционират като антиоксиданти в организма. Магданозът е изключително добър източник на фолиева киселина и затова се препоръчва неговата консумация при хора със сърдечно-съдови заболявания.

Важно е да се знае, че бременните трябва да внимават с него, въпреки тонизиращият му и полезен характер. Прекалената му употреба е възможно да предизвика спонтанен аборт поради притока на кръв към матката. Полезен е при лекуването на очни заболявания като катаракта, конюнктивит, възпаления на роговицата на очите. Лечението е със сок от магданоз, смесен със сок от цикория и целина. Магданозеният сок е отлично средство при заболявания на пикочната система. Той помага при камъни в бъбреците и жлъчката, при нефрит и редица други заболявания. Немската народна медицина препоръчва настойка от семената или корените на магданоза като средство, повишаващо апетита, подобряващо храносмилането, регулиращо менструацията. Освен това и  като лекарство при заболявания на бъбреците и др. Листата се използват под формата на компрес като обезболяващо и противовъзпалително средство.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор и няма експертен характер