club50plus.bg

Най-старите немски джинджифилово-медени сладки са наричани още lebzeltel и наброяват десетки видове. Направените от кафяво тесто, глазирано със захар и шоколад носят името браун, weis/spicken са правоъгълните сладкишчета, от светло, бисквитоподобно тесто, без глазури и плънка. Elisen lebkuchen носят името на дъщерята на нюрнбергски аптекар и са без брашно, с голямо количество бадеми и лешници. Nusslebkuchen са орехови меденки, marzipan lebkuchen – с марципан (горчив бадем), punschlebkuchen – с пунш, herren lebkuchen – с марципан, коняк, уиски или вишновка, kaiserlein – с изображението на кайзер Фридрих III.

Разбира се, медните курабийки не са само немски специалитет. Пекли са ги още в Древен Египет около 4000 г. пр.н.е. Древните египтяни, гърци, римляни, германци почитали меда като божествен дар и вярвали в неговите живителни свойства. През XIII век курабийките се появяват в областта Франкония и по точно Улм. След това се пренасят в Нюрнберг, като стават символ на града. Изисканите подправки, употребявани за направата им били донесени от кръстоносците от Изтока. Затова такова скъпо удоволствие можело да се позволи само по Рождество.

Една от версиите за произхода на името lebkuchen e, че е название на лечебната им сила. Разрешено било само на монаси и аптекари да правят целебните курабийки, а чак по-късно и пекари. Произходът на lebkuchen официално се приписва на Нюрнберг, където се съхранява и най-старата рецепта за меденките, датираща от XVI век. По това време наричали медените сладкишчета nurnberger.