club50plus.bg

Като казвам видове чай, всички знаят, че източникът им е само един – листата на растението Camellia sinensis. Независимо дали е черен, зелен, червен, жълт или бял, чаят се приготвя от листата на този вечнозелен храст. Цветът зависи от различната степен на ферментация, а също и от големината и свежестта на листата. Разбира се, различните сортове на растението също имат значение – чаят улонг (или оолонг) се произвежда от определен култивиран сорт, белият чай също става най-качествен от определени сортове.

Какво прави чаят толкова специална напитка? Според някои научни публикации, листата на растението съдържат поне 150 вещества (други стигат и до 700). В различните видове чай тяхното съдържание се променя, в зависимост от начина на обработката им.

Катехините
са сред веществата в чая, за които най-много се говори напоследък. Те са флавоноиди – природни феноли и полифеноли – и на тях се дължи антиоксидантното действие на готовата напитка. Знае се, че имат антитуморно, антираково и антимутагенно действие. Добрата новина е, че катехини се съдържат във всички видове на растението чай – до 30% от теглото на сухото вещество на пресните листа. Но в готовия продукт все пак най-голямо е количеството им в белия и зеления чай, в черния те намаляват заради начина на преработката му. Доказано е, че катехините на зеления чай, освен мощно антиоксидантно действие, имат и антибиотични свойства – механизмът е чрез нарушаване на фаза от репликацията на бактериалната ДНК.

Ферментацията при улонг и черния чай превръща катехините в други полифеноли –
теафлавини и теарубигини,
които също са антиоксиданти, а теафлавините имат свойството да намаляват лошия холестерол и тригрлицеридите, влияят за възстановяването при мускулна треска. Редица изследвания напоследък доказват антираковото действие на теафлавините, както и терапевтичното им действие при Алцхаймер и Паркинсон – забавят формирането на амилоидни плаки при двете заболявания.

Танинът
е сред другите десетки видове полифеноли, които чаят съдържа. На него се дължи стипчивият и леко горчивият му вкус. Танините имат свойството да се свързват с протеините, затова, ако добавите мляко в чая си – както правят англичаните, вкусът му ще стане по-мек. Млякото обаче обезсилва и най-важните за здравето катехини а така и антираковото и антиоксидантното действие на чая. Черният чай съдържа повече танини, следван от улонг, а в зеления чай количеството им е по-малко.
Успокоителното действие на торбичка чай върху кожата след слънчево изгаряне се дължи именно на танина. А катехините възстановяват кожата от уврежданията на ултравиолетовите лъчи.

Ободряващото действие на готовата напитка от своя страна е благодарение на
тианина и кофеина
чието общо съдържание стига до 3% от пресните листа. Тианинът е аналог на глутамина и глутамата – и трите вида амино киселини имат способността да преминават през кръвно-мозъчната бариера, и се смятат за важни както за постиженията на атлетите, така и за паметта и ученето. Кофеинът е алкалоид, стимулира централната нервна система. Тианинът намалява умствения и физическия стрес, а в комбинация с кофеина подобрява познавателните процеси и настроението. Освен това увеличава нивото на невротрансмитера допамин в мозъка. И нещо важно за грипавия сезон – тианинът увеличава капацитетът на Т-клетките (белите кръвни телца) да се борят с причинителите на болести.

Друг алкалоид в чаените листа е
теоброминът,
но съдържанието му е много по-малко, отколкото в какаото. Може и да сте чували, че теоброминът разширява кръвоносните съдове и оттам намалява кръвното налягане, доста силен диуретик е и е стимулант за сърцето. Той има стимулиращ ефект и върху централната нервна система, но много по-слабо изразен от този на кофеина.

Чаените листа и готовият продукт съдържат и редица витамини – витамин С, Е, В и К, както и доста минерали.

Изброихме основните активни вещества в чая, но съдържанието им в различните видове готов за запарване чай е различно. И те на практика определят цвета, вкуса и въздействието им. Има поне 6 вида чай от тази гледна точка – бял, жълт, зелен, улонг, черен и вторично подложени на ферментация, най-известен от които е пу-ер чаят.