club50plus.bg

За и против храната “от природата” или как да опитомим човешката природа в храненето

За вредата от престараването и прекаляването с диетите е писано почти толкова, колкото за лошия навик да се преяжда. Можем ли обаче да прекалим и злоупотребим с нещо, което е абсолютен дефицит в менюто на съвременния градски човек – живата храна?

Отговорът на този въпрос само на пръв поглед изглежда лесен. Можем да злоупотребим. Има примери, които доказват това. Но не е толкова просто да се направи избор “за” или “против” живата храна. Проблемът изглежда е по-дълбок и опира до подмолни пластове в душата и съзнанието.

 

 

Ще започна с един спомен от детството. Преди това обаче да поясня номерацията 5 в заглавието. При цялото ми старание да претегля, оценя, селектирам и подредя аргументите по темата за живата храна, изводите все излизат едностранчиви. Бла-бла или в една, или в друга посока. Така и не направих своя избор. Затова представям в поредното, пето поред разсъждение, полюсните примери, от които ти, читателю, да тръгнеш в каквато посока си избереш. Ще ми бъде драго да видя нещата през твоите очи. Може пък заедно да стигнем до истината.

И така, споменът. Той не е от моето детство, а от детството на моя баща. Т.е. от средата на първата половина на миналия век. Когато мръсните думички пестициди, нитрати и тям подобни още не са били измислени.

Та в ранното си детство по някое време моят баща залинял. Баба ми и дядо ми дотолкова се притеснили, че завели детето на преглед чак в Пловдив. Докторът проверил каквото му било нужно, за да се ориентира, и се обърнал към родителите на пациента с въпрос: “Вие бостан имате ли?”. Имаме, отговорили. “Ето какво ще направите”, продължил лекарят, давайки да се разбере, че рецепта няма да изписва – “Ще заведете момчето на бостана и ще го оставите при пъдарите. Един месец да яде, каквото расте там, нищо друго. След това ми го доведете да го видя”.

За времето, което последвало, баща ми си спомняше само хубави работи. Сутрин като станели с един от чичовците му, тръгвали на разходка из бостана и си режели за закуска ту от едно, ту от друго. Като огладнеели по-нататък през деня, повтаряли обиколката. И така ден след ден, докато зачервил бузите, започнал да тича и да се катери по дърветата и понеже му доскучало, поискал да го върнат в село, за да си играе с другите деца.

Това е историята. Когато я чуят посветени в модерната диетология, реакцията им е между скепсиса и досадата: “Какво толкова? Просто си е прочистил организма от отровите”. Все не мога да им предам усещането и подозрението си за една тънка разлика, в която според мен се корени изцелението.

Въпросът не е просто да пиеш сокове и да ядеш сурови зеленчуци, а да ги поемеш в мига, в който те са се отделили от жив организъм. Ябълката, току-що откъсната от дървото. Зелето и доматите, набрани от градината. Ряпата и морковите, измъкнати от почвата. Взимаш ги, докато духът им още не ги е напуснал, добавяш живителната им енергия към своята.

Този маниер на хранене ни доближава максимално до природата, пием направо от извора. Никакви посредници. Никакви междинни трансформации на живителните сокове, достигащи до нас.

Някакъв проблем това да се случва?

Възражение първо: Къде съвременният градски човек да намери своя бостан?

Няма къде. Колко саксии можем да наредим на балкона? Къща с двор – добре, но колко процента от хората разполагат с такова жилище? В комплексите има плоски покриви, ала няма досега съобщен успешен опит у нас за покривна градина. За междублоковото пространство да не споменаваме въобще – толкова боклуци се изсипват там, че да свързваме тези терени с храната си бива, само ако сме на специална терапия за изграждане на устойчивост срещу микробите.

Възражение второ: С чушките и доматите добре, но какво правим с кюфтетата?

И тях ли живи ще ги похапваме? Тук идва ред да представя един покъртителен пример, за който имаше наскоро клипче в YouTube и e добре, че го свалиха.

 

---

На видеото ясно се виждаше риба, сервирана за ядене, която отваря и затваря уста и върти очите си в почуда, докато клиенти на заведението бодат с клечки от изпърженото й тяло. От израженията им личеше, че са очаровани от вкуса на хапките и от “забавлението”.

Тайната на готвачите за приготвянето на това ефектно ястие се оказа проста: те увиват главата на рибата в мокра кърпа и тя остава жива, докато я пържат в тигана.

Новата техника засега се прилага само в Пекин, но китайски ресторанти и у нас има много, не е изключено специалитетът да се появи скоро в менютата им. Тогава възникват въпросите. Ще си поръчаме ли от тази доказано жива храна? А тя полезна ли е всъщност и с какво точно? И как духът на все още живата риба ще подкрепи нашия, ако приемем, че разсъжденията за храната от бостана са верни?

Дрън-дрън. Ето как рухват кулите от недоказани истини. Не че няма примери за хем жива, хем полезна животинска храна, без това да означава канибализъм, вампиризъм и прочие. Какво ще кажете за едно яйце, изпито със сламка през черупката прясно-прясно от полога? Бабите на село не са единствените, които ще потвърдят, че е хубаво. Разбира се трябва да се внимава продуктът да е по-близо до състоянието си на яйце и да не е тръгнал вече по пътя на превръщането си в пиле.

Всеки, който е любител на бялото месо и избягва червеното, тук напуска дискусията. И това е понятно. Има толкова много и прекрасни рецепти за пилешко. В края на краищата тъкмо готвенето ни отличава от животните, а кулинарията е изкуство. И какво толкова ще се превъзнасяме по живата храна – не е ли достатъчно да е прясна!

Само че, за да запазим пресни продуктите, т.е. за да не допуснем да загниват, мухлясват и недай боже да се пръкват живинки в тях, ние ги замразяваме. Прясно замразено – що е то? Прясно ли е или е замразено?

Без да претендирам, че слагам точка на разсъжденията с нещо безспорно доказано, ще припомня накрая за безценната майчина кърма. Тя е стопроцентова жива храна. И от нея бебетата растат здрави и силни. Няма създадени сухи млека, които да я превъзхождат, колкото и да са обогатени с витамини и минерали. Въпросът е: как да пренесем философията на първата си храна в зрелия живот, като взимаме от майката природа най-доброто по най-добрия начин?