Какво сервираме на нашата трапеза
Домат, краставица, магданоз, капки олио, и щипка сол. С това се храни през лятото българинът дори всеки ден. Домати си купих от кварталния магазин. Признавам, че имах избор. Различни щайги с различни цени. На вид доматите бяха едни и същи. Питам продавача: къде е разликата?, а той се смее. Гледал сеира на купувачите, че се насочват винаги към по-евтините, пък макар и с една стотинка. Това било симптом на нашата народопсихология. Човекът разбирал настроението на хората и го използвал.
Преди месец и половина си купих пет домата. Отвън на вид зрели, отвътре се оказаха жилави и недозрели. Наредих ги на перваза на южния си балкон и ги оставих да доузряват. Да се пекат на 30 градусовия пек и да видя колко време ще им трябва, за да узреят напълно. След почти два месеца тези домати не бяха мръднали. Така могат да изкарат до есента, защо не и до зимата. Як сорт са, щом издържат на този пек вече почти два месеца, без да се развалят. Ако все такива домати купувам от пазара няма да има нужда да ги консервирам – нещо, на което явно ще разчитам през идващия студен сезон. Ще си взимам от перваза по един от онези домати и ще си го режа пресен, стига да е и вкусен Но това никак не е сигурно. Защото и сега те нямат никакъв вкус.Ж илави са, когато ги сдъвчеш, а и без никакъв специфичен аромат на домат.
По света
В Холандия и Израел се използват сортове, които са разработени в целия климатичен пояс и дават високи доходи. Дори в Исландия, характерна с целогодишни ниски температури се отглеждат успешно банани. Разчитали на топлите си минерални гейзери.
Това лято разговарях с едно германско семейство, дошло на почивка по нашето Черноморие. Мъжът поръчваше всеки ден задължително шопска салата за всички (беше дошъл с четирите си деца). Когато го попитах кой зеленчук най-много харесва у нас, той ми даде изненадващ отговор. Не домат, не чушка или краставица, а картофа. Той за тях бил не просто картоф, а истински деликатес. Деликатес у нас наричаме луканката и скъпите филета също. А деликатес за немеца бе българският картоф. Дано е ял от българските картофи, а не някакви вносни, защото скоро ще си промени мнението. Деликатесът – български картоф, няма да издържи.
На пазара продавачите се оплакват, че силно е намаляло потреблението. Все още хората не взимат зеленчуци в по-големи количества, за да правят консерви. Цените продължават да са високи и различни всеки летен ден. Както и на другите летни продукти – плодове и зеленчуци. Какво да избере българинът, за да сложи пресен и вкусен зеленчук и плод на масата си? в топлото време с това предимно се храним – салатка, малко сиренце. Ако пък държим и на родното производство, ще се затрудним. България, традиционен производител на зеленчуци в близкото минало, сега за да има пълната гама от плодове и зеленчуци през всички сезони, разчита предимно на внос. И защото с вноса зеленчуците излизат по-евтино от реализирането на родното производство. По-евтин внос и дъмпингови цени притискат родното производство, имащо по-висока себестойност от тази на вносните продукти
Костадинка написа:
Преди повече от 12 години
И дините не са ми вкусни - големи, червени и сочни, но безвкусни....