club50plus.bg

 Напоследък се води оживена дискусия за това полезно или вредно е млякото за човека.Мненията варират от твърдо "за"  до пълно отричане неговата консумация. Спорът е дали млякото и млечните продукти са вредни или полезни.
Противниците на млякото питат:" Кой е този бозайник на тази планета, който е отишъл да бозае от друг бозайник? Единствено човекът!"
Моето лично мнение за твърдението, че сме единствените бозайници, които консумират мляко след кърмаческа възраст, е донякъде нелепо предвид факта, че хората са единствените бозайници, които вместо диви растения консумират и земеделски култури, живеят в градове, използват транспортни средства и т.н. В много отношения хората се различават от останалия животински свят и начинът на хранене не следва да е изключение.

Според историческите данни млякото е било

традиционна храна за предците ни, преди те да започнат да се занимават със земеделие. При определени случаи млякото се използвало като лековита напитка за подсилване на организма.Още в Древността са лекували с него треска, заболявания на бъбреците и нервни разстройства. Неотдавна в козето мляко бяха открити вещества, които по своя строеж приличат на бензодиазепините – сънотворни, които се прилагат широко в медицината. Кумисът отдавна се цени заради неговите лечебни свойства. Преди векове с него са лекували буквално всичко - като се започне от треската и се завърши с неврозата. Той спомага за нормализирането на съня, правилното функциониране на червата и артериалното налягане.

Противниците на млякото твърдят: " Майката природа така е програмирала човека, че до 3 годишна възраст може да суче от майчината гръд. До тази възраст организмът ни произвежда ензима лактаза, който разгражда млечната захар лактоза. След това организма ни спира да го произвежда.Неразградената лактоза, както и киселинната среда създадена от млякото в червата ни стимулират развитието на бактерии, отделят се изключително много токсини, които се разпространяват във всички системи." В резултат на това млякото и млечните продукти се свързват с редица заболявания, сред които акне, анемия, артрит, главоболие, киселини, смущения в храносмилането, остеопороза, болки в ставите, шипове, алергии, наднормено тегло, намален имунитет, сърдечни заболявания, диабет, рак на гърдата и яйчниците, рак на простатата.

Вредно ли е прясното мляко?

 Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Не всички млека са еднакви и ползата или вредата от млякото се определят от неговото качество (произход) и количеството, което човек консумира.
Хранителните алергии и непоносимостта към храни не са едно и също нещо. Непоносимостта към храни е невъзможността на организма да обработва правилно храната, което обикновено се дължи на липсата на някои ензими, а хранителната алергия е когато имунната система генерира отговор с антитела към смляната в организма храна. Основният белтък в кравето, овчето, козето и биволското мляко се нарича казеин. Заради него те са по-трудно смилаеми от човешкото, кобилешкото и магарешкото. Здравият организъм се справя добре с казеиновите млека, особено когато са подквасени. При млечно-киселата ферментация белтъкът се превръща под въздействието на бактерии в лесноусвоими продукти. Затова на бебетата се дава подквасено, а не прясно мляко. А някои бебета не понасят дори кърма и трябва да се хранят изкуствено.
  От друга страна млякото е най-вече вредно заради начина на отглеждане на животните и обработката му след издояване:
 *  при отглеждането на кравите се дават високи дози антибиотици, за да не се разболяват, инжектират се с хормони, за да дават повече мляко (нормално трябва да дават около 5 литра на ден, а се стига до 50 с помощни вещества), с храната те поемат високи дози пестициди, хербициди, които се отделят в млякото и ние ги поемаме. С млякото приемаме същите дози антибиотици, стероиди, хормони, пестициди, което може да предизвика заболявания.
*   след издояване млякото се подлага на една дълга и многостепенна обработка, след която дори и да има нещо полезно в това мляко, то не оцелява. След пастьоризирането, хомогенизирането, облъчването му, с цел добавяне на витамин D и А, всички ензими се унищожават, калция става още по трудно усвоим. Витамините, които му се добавят съвсем не могат да се усвоят от организма.  Доказано е, че такива, които са под формата на хапчета или добавени към храна, като мляко, мюсли, зърнени закуски, сиропчета, кисело мляко и др., изобщо не се усвояват и още по-лошо – утежняват работата на черния ни дроб.

Съществува ли полезно мляко?

  Да, безспорно съществува, и това е млякото от здрави, свободно отглеждани и хранени предимно с трева животни, което не се подлага на ненужна термична и механична преработка (тук изключвам лекото кипване на суровото мляко, което се счита за допустимо, но когато сте сигурни в здравословното състояние на млекодайното животно, можете да минете и без него).Непастьоризираното мляко от здрави животни е пълноценна храна, богата на живи ензими и полезни бактерии. Естествените ензими в млякото спомагат за неговото разграждане от организма. Съотношението на витамин D и фосфор в непреработеното мляко е в идеалната пропорция за пълноценно усвояване на калция. Имено това прави млякото полезна храна за хората.При проявена лактозна непоносимост или други алергии, е препоръчително млякото да се избягва напълно, като това ограничение не се отнася до киселото мляко.

Къде е истината?

  За мен, истината за млякото е, че консумацията на пастьоризирано, хомогенизирано, обезмаслено и обогатено със синтетични витамини мляко от отглеждани в индустриални условия животни крие редица рискове за здравето ни. Те не се отнасят до непреработеното мляко от здрави, свободно пасящи животни, което възрастните хора могат да консумират в умерени количества. При условие,че проявявате непоносимост към прясното мляко,консумирайте млечни продукти като кисело мляко,сирене и извара.Те оказват благотворно влияние на здравословното състояние на човека.

♦Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор и отразява предимно лична гледна точка.