Автоимунното заболяване може да се прояви и в късна възраст
Все повече хора ще търсят и купуват продукти без глутен. Засега много от тях дори не го подозират. Просто кротко си страдат от различни и на пръв поглед несвързани помежду си симптоми – от чести стомашни разстройства до депресия. Заболяването, наричано непоносимост към глутена, не се лекува (поне засега), но човек много ефективно може да се справи с всичките му симптоми, като спазва строга диета, която свежда до минимум поглъщането на глутен. Болните, най-общо казано, не могат да ядат храни, които го съдържат, каквито са хлябът и повечето видове макаронени изделия. .
Непоносимостта към глутена е наследствено автоимунно разстройство, което се проявява при консумацията на глутен – вид протеин в пшеницата, ечемика, овеса и ръжта. Симптомите включват диария, хронична умора и слабост. Ако не се вземат необходимите мерки, заболяването може да доведе до лошо усвояване на хранителните вещества, до увреждане на стените на тънкото черво, както и до други медицински усложнения.
Казваме, че търсенето на безглутенови продукти ще расте, защото се увеличават хората, които страдат от това автоимунно разтройство, особено сред възрастните. Това показват резултатите от ново изследване, публикувано в американското онлайн издание „Медицински анали". Учените са изненадани, тъй като смятат заболяването за вродено и не са очаквали промяната в заболеваемостта да дойде от тази възрастова група, съобщиха специализираните медии.
Изследователи от Центъра по проучване на непоносимостта към глутена към University of Maryland School of Medicine в САЩ, както и от Италия, използвали регистрираните кръвни проби на над 3500 души, взети през 1974 г. и отново през 1989 г. През тези 15 години честота на заболяването нараснала повече от двойно – от 1 на всеки 501 души до 1 на 219 души. През 2003 г. новата оценка на екипа от Мериленд дава още по-тревожна оценка – един на всеки 133-ма американци е болен.
Когато няма друго обяснение за безплодието, за помятането, за раждането на недоносено или с ниско тегло дете, за краткия период на лактация и кърмене, дори за ранната менопауза, това може да се дължи на клинично непроявена непоносимост към глутена. И едно изследване може да обясни проблема, а диетата да го поправи.
Излиза, че остарявайки, хората, включени в това изследване, продължават да се разболяват от това автоимунно разтройство. Нещо повече, американските резултати съвпадат и с изводите от едно финландско изследване от 2008 г. на тема Храносмилателни и чернодробни заболявания, според което честотата на непоносимостта към глутена сред възрастните е почти 2,5 пъти по-голяма, отколкото сред общото население.
Всичко това поставя под сериозно съмнение общото схващане, че автоимунното разтройство се развива обикновено в детските години.
„Не е необходимо да си роден с това заболяване", казва Карло Катаси от италианския университет Universita Politecnica delle Marche, водещ автор на изследването и съдиректор на Центъра по проучване на непоносимостта към глутена в Мериленд.
„Нашите резултати показват, че някои хора развиват непоносимост към глутена доста късно през живота си." Катаси съветва практикуващите лекари да помислят за изследване на по-възрастните си пациенти.
Изследователите са установили специфичните генетични маркери за развитието на болестта, но точно как и защо организмът губи толерантността си към глутена, си остава мистерия.
Ясно е със сигурност, че ако човек няма тези маркери, няма как да развие непоносимост към глутена. Неяснотите са от другата страна на "барикадата" – това, че имаш виновните гени, не непременно те обрича на нетолерантност към житния протеин. Според някои оценки едва 40% от генетично обременените развиват болестта. И точно тук е и мистерията – защо, как, кога, дали...Нещата се усложняват и защото не е задължително болните да имат „класическите" оплаквания, свързвани с болестта. Сред атипичните симптоми са болките в ставите, хроническата умора, ниският хемоглобин, депресията, мигрената, ранната остеопороза. Едва при 11% от пациентите с позитивни за нетолерантност към глутена кръвни проби в изследването са били диагностицирани с това заболяване.
Журналистите от www.npr.org са интервюирали ръководителят на изследването д-р Алесио Фасано, директор на Мерилендския център за изследване на непоносимостта към глутена. Ето неговите отговори на въпросите им.
Как така хора, които са яли спагети или хляб в продължение на 60 г., изведнъж се оказват с непоносимост към глутена?Това е най-интересният въпрос, който нашето проучване повдига. Когато го планирахме, очаквахме промяна само в броя на хората с непоносимост към глутена, чиито симптоми са се проявили клинично. Изобщо не предполагахме, че съществуват хора, които са понасяли добре глутена цели 60 или 70 години, преди да се разболеят.
Знаем, че „рецептата" за тази болест изисква два фактора: гени, с които си роден, и поемане на зърнени храни, които съдържат глутен. Това е причината досега да се смята, че хората със симптоми на болестта винаги са имали този проблем, макар и той да не се е проявявал клинично.
Какво може да се довело до тази промяна?
Причина може да бъде околната среда, която е довела до тази промяна с времето. Днес зърнените култури са по-рафинирани от преди и съдържат повече глутен. Може да бъде и количеството зърнени храни, които ядем. Виновни може да са и промените в устройството на някоя от бактериите, които населяват червата ни, които да водят и до промени във влиянието върху имунната ни система с течение на времето. Това са очевидните предположения, но те не са много убедителни.
Новите случаи не са ли просто недиагностицирани при предишните кръвни проби?
Точно така. Новите случаи са диагностицирани сред същите 3500 души, които 15 години по-рано са били внимателно изследвани за непоносимост към глутена.
Какви са изводите от изследването ви?
Очевидно никой не е имунизиран. Непоносимост към глутена може да се развие по всяко време. Затова, като лекар, ако видя човек над 70 г. със симптоми на заболяването, ще имам предвид, че е възможно да е болен – дори ако 10 години преди това той е бил тестван и резултатът е бил отрицателен.
А за пациентите?
В разгара сме на епидемия от автоимунни заболявания и непоносимостта към глутена не прави изключение. Ако разберем как хората са способни да толерират този причинител на автоимунност толкова дълго, можем да използваме тази информация, за да спрем развитието на тази болест за неограничено време – а да се надяваме и на автоимунните заболявания въобще.
Трябва ли възрастните хора да бъдат изследвани за непоносимост към глутена?
Ако имат симптомите (хронична умора, стомашни разстройства, болки в ставите, дори анемия), свързани с тази болест, те трябва да бъдат изследвани, независимо от възрастта им. Би било жива пародия, ако не можете да играете тенис или да карате ски, защото коленете ви болят, и причината се окаже не артрит, а недиагностицираната ви непоносимост към глутена.
Все още няма коментари