club50plus.bg

Какво реално ще ни се случи, когато искаме заем срещу личните си вещи

Какво правим, когато месечните разходи надвишават приходите, вече сме просрочили падежите на 2-3 банкови кредита, а приятелите не могат да помогнат, защото самите те са на същия хал? Един от вариантите за бърз заем без въпроси са те, заложните къщи.

С предлаганите потребителски кредити лихварите имат самочувствието на играчи на финансовия пазар – също като банките, лизинговите компании и финансовите къщи. В действителност заложните къщи не са никак приятно място.

Независимо дали офисът е лъскав или е с вид, мирис и осветеност на квартална дупка, персоналът задължително е дебеловрат. Присъствието му е оправдано, защото част от посетителите са от криминалния контингент и се опитват да пласират крадени неща. А като добавим и съхранението на ценности и големи количества пари в брой, положението става съвсем разбираемо. Така яките момчета са първата психологическа преграда, която всеки средностатистически гражданин преодолява, преди да посети заложна къща.

Когато влезе вътре, човек се озовава с донякъде неочаквана обстановка. На практика там е съвсем спокойно – има охранителни камери и не се допуска повече от един клиент в помещението. Това връща малко кръв във вените.

Другото неприятно усещане и притеснение при заложните къщи е страхът, че някой съсед или познат ще ни види, докато влизаме или излизаме. Не е необходимо да се оглеждаме гузно – все пак ще заложим собствените си вещи. А и по-достойно е да си платим лихвите, отколкото да измолим заем от познати, нали?!

Срещу какво ще ни отпуснат пари

Така наречените „потребителски кредити“ се получават срещу собствена движима вещ, която остава на съхранение в къщата. Диапазонът е широк – от мобилен телефон, през всякаква бяла и черна техника от дома и офиса, бижута и спортни принадлежности, та чак до автомобили.

Не се приемат културни ценности от световно и национално значение, оръжие и боеприпаси.

Поради големия риск, който заложната къща поема, в случай че не се върнем да си я откупим, собствеността се оценява между 10 до 50% от пазарната ѝ стойност. Най-малко пари получаваме за мобилен телефон, фотоапарат или компютър, заради бързото морално остаряване на моделите. Така например за телефон, който сме купили за 500 лева, ще получим не повече от 50 лева.

Много трудно ще заложим и часовник, освен ако не е златен и не го оценят по грамажа на материала.

Най-изгодно е залагането на златни бижута. Цената варира от 18 до 23 лева на грам. Ако предложим семейните жълтици и те се окажат повече от 14 карата, стойността им се преизчислява. За сребърни бижута ще ни отпуснат около 30 стотинки на грам.

Заложната къща няма право да приема като залог благородни метали без държавна марка (печат), както и скъпоценни камъни без сертификат за качество и произход. За радост на клиентите, това изискване не се спазва.

На ти, дай ми

Може да заложим, т.е. да сключим договор за потребителски кредит, за срок от 1 седмица, 10 дни, 20 дни или месец. И тук идва първата клопка за клиента – какво ще платим след като този срок изтече?

Много често в офисите на заложните къщи стои голям надпис, който информира, че размерът на месечната лихва е 3%. Чудесно, но нашият дълг не се изчерпва с това и е задължително да прочетем всеки ред от подадения ни заложен билет/договор, преди да сме го подписали.

Веднага под изчислената върху сумата месечна лихва от 3% е допълнена и таксата за съхранение на заложения предмет през този един месец. В най-добрия случай размерът на таксата е 13% върху главницата, в най-честия – сумата се утежнява с още 27%. На практика получаваме 100 лева, а връщаме 130 след месец.

В по-голямата си част заложните къщи не преизчисляват утежнението, ако отидем да си приберем заложеното по-рано. Но в случай че просрочим падежа дори с един ден, следват наказателни лихви – между 2 и 5% върху главницата за всеки ден просрочване.

Наказателните лихви също следва да бъдат уточнени в заложния билет, както и периода на изчакване, след който заложеното се излага за продан, а заложната къща не ни дължи повече обяснения. Затова в договора се вписва и клауза, че сме съгласни нашата собственост да бъде продадена, в случай че не погасим задълженията си в някакъв срок – примерно една седмица след падежа.

Ако не може да удостоверим с документ, че сме собственици на оставените вещи, подписваме отделна декларация. В договора присъстват всички наши данни по лична карта и е задължително да бъдат вписани фирмените данни на заложната къща – включително управител, седалище, адреса на управление и телефон за връзка. Важно е да бъдат описани и всички белези на заложената вещ, даващи възможност по-късно тя да бъде идентифицирана.

Малко по-сложно стои въпросът с мотор или лека кола като залог. При този вариант получаваме по-голяма сума, но пък и рискът от измама е по-голям, тъй като нашето МПС трябва да бъде прехвърлено като собственост на заложната къща... От отпуснатата сума се удържа и таксата за нотариуса, който ще гарантира сделката. И пак месечните лихви и таксата за съхранение.

От около една година заложните къщи нямат право да приемат залози върху недвижима собственост. Дори и да се договорим лично и приятелски с лихварите за ипотека върху апартамент, сделката е незаконна с всички, произтичащи от това последствия.

Накрая и още една тънкост. Ако служителите на заложната къща не ни познават, ще ни дадат възможно най-малко пари за нещата, които носим. Ако вече сме заслужили доверието им с редовно изплащане на лихвите и с откупуване на заложеното, ще бъдат максимално щедри. Така те ще спечелят от нас, а ние ще вържем двата края до аванс, заплата или до... следващия залог.