Ники Драгнев – от Биг бенда на Вили Казасян, до музикален директор на круизен кораб
„Дай да видим какво ще правим. Май пак на кораба трябва да се ходи?"
Така започва и завършва всеки разговор с кума ми Ники, когато се връща за по месец между ангажименти си на един от най-големите щатски круизни кораби.
Около Коледа сядаме на греяна ракия, която той приготвя майсторски, а през лятото – на биричка в парка „Заимов". И винаги бистрим една и съща тема – какво става у нас с познати и приятели през последните години, докато той е в Щатите.
Ники навърши 50 през август, но от 6 години е китарист на круизен кораб и годините за него сякаш са спрели. Изглежда досущ, като американец от клип, рекламиращ хубавия живот зад океана.
„Имам колеги българи, които са над 60 и продължават да работят без работодателят от САЩ да им създава каквито и да са проблеми. Осигуровките си текат, заплатата никога не намалява, а договорите за съответния круиз се подписват един или два пъти годишно. Никой и не може да си представи, че ще бъде съкратен заради годините."
Ники Драгнев е един от най-добрите ни соло китаристи. В зората на демокрацията (както често наричаме деведесетте години) бе в една от най-добрите и бунтарски блус банди – „Подуене блус бенд". Заедно с Васко Кръпката обикаляха цялата страна, а концертите им предизвикват фурор навсякъде.
После за истинските музиканти и хора на изкуството настъпиха тежките времена, от които не могат да излязат и до момента. Работи за кратко като търговец на музикални инструменти, участва тук-там за все по-малко пари и накрая се стигна до мъчното решение – сигурната работа като китарист в биг бенд на круизен кораб, обикалящ крайбрежията на САЩ.
Всеки може да кандидатства от България
за такава работа. Няма никакви възръстови или полови ограничения. Американците приветстват даже кандидатстването на семейства, защото семействата работят по-съвестно и по-лесно преодоляват първоначалния шок.
Важно е единствено да се мине медицинския тест, чиито параметри са подадени от работодателя, но се прави у нас. Вторият рунд е да минеш през прякото събеседване с представителя на фирмата у нас. Естествено, приготвяш възможно най-богато CV с всичко, което можеш и за което имаш диплома.
Харесат ли те, изпращат ти подписан договор и самолетни билети с всички указания на кой кораб и за колко време ще работиш.
Ники не за първи път свири на кораб. Той има зад гърба си пет-шест години по круизи, които обикалят Финландия, Дания, Швеция и Норвегия. От подкрепа за това си начинание не се нужадае, защото цялото семейство са известни музиканти. Заедно със съпргата си Розмари вече е обиколил Скандинавските страни, където през 90-те свирят и пеят, но на сушата.
В ранните години ги придружава и мъничката Йоанна – дъщеря им. Сега тя е мегазвезда на рок сцената в България, а и в някои от съседните ни страни – като вокалистка на „Дийп зоун". Тя постигна фурор още с участието си в Евровизия през 2009 г. И много завист сред гилдията, която трудно преглъща новото и талантливото.
Но в крайна сметка на Йоанна никак не ѝ е трудно с толкова музикални родители. Освен талантливия си баща, тя получава огромна подкрепа и от майка си, която е дългогодишен редактор в главна дирекция „Музика и забава" на БНТ и преподавател по джаз пеене в Консерваторията.
Не е съвсем ясно кой е своеобразният „диригент" в семейство Драгневи. Изглежда в момента палката е разделена на две. В България оркестърът се води от Роми (както всички приятели и колеги наричат Розмари). Под палката на маестро Вили Казасян Ники работи и записва няколко години в Биг бенда на Българското национално радио, но сега пак стяга куфарите за САЩ. Там той си остава самотният диригент на фамилията, който всеки момент очаква нов договор.
„Най-тежък е първият договор на кораба
Нищо не знаеш, попадаш в абсолютно изненадваща обстановка със строг режим на работа, който се спазва по часовник – разказва Ники. – Минаваш задължителните медицински прегледи, като периодично през целия договор ти мерят кръвно налягне, захар, кръвна картина. Даже и да си с висока захар или кръвно, екипът само си записва. Няма да те върнат обратно, след като си минал първоначалните прегледи, които се правят в България. Тези междинни прегледи им служат впоследствие да плащат по-малки обещетения в случай, че нещо стане с теб. Работодателите могат да покажат, че проблемът вече е съществувал. Естествено, това е най-малкият проблем, защото лекар на борда има денонощно, но всеки гледа да не взима болнични, защото не получава пари. Там болничните почти не съществуват."
Всеки круизен договор започва с двуседмичен „секюрити" тест. Това е обучение за мерките за безопастност, които всеки трябва да съблюдава. Екипажът, независимо дали е от развлекателния екип, или от кухненския, се учи как да действа в кризисна обстановка.
„Няма никога да забравя, как минавахме курс за спускане на спасителни лодки и аз обърнах една обратно в океана точно върху командира на занятието. Всички се смяха, никой не се расърди" – спомня си Ники.
Минал през първоначалния курс на обучение и запознаване с кораба (той е като малък град с вътрешни улици и каюти на 10-11 етажа), всеки новопостъпил започва работа, като спазва изключително стриктно своите задължения и границите на периметъра от кораба, в който има право да се движи.
„Аз съм музикант и съм изключително добре поставен спрямо останалия персонал. Имаме право, даже е желателно, да се движим из целия кораб, да контактуваме с гостите свободно. В крайна сметка това ни е работата – да ги забавляваме, даже и да не сме на музикално шоу. С подобна привилегия се ползват и фотографите, както и хората по поддръжка на различните системи като компютри и интернет например. Добре са и барманите. По-гадно е за сервитьори, стюарди и хората от кухнята. Те могат да обитават и да се движат само в определени периметри и етажи. Нагоре им е забранено да ходят."
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
Питам го има ли сънародници сред океана
„Българи съм срещал на всякакви позиции. Някои вече са се устроили на брега. Един колега, също от България, който 20 години е въртял огньове в различни видове шоу, беше съкратен. Какво мислиш направи? Купи си чисто нов „Мерцедес" S класа и сега ходи с тази кола на интервюта за работа. Прави го само да не губи тренинг, защото си има осигуровката и парите, които е натрупал с годините."
Това е поредният пример за яркия контраст между възможностите за реализация в България и тези в САЩ. А българските музиканти имат огромен потенциал, който за съжаленчие в последно време не може да се реализира у нас или по-точно се реализира само в областта на халтурата, чалгата и някой и друг концерт за определена политическа сила преди избори.
По ирония на съдбата моят кум има огромен потенциял с няколкото си дипломи и преподавателската си работа в Нов български университет. Освен музикант е и страхотен математик, което доказва още веднъж, че точните науки прекрасно се допълват от изкуството.
Ники изглежда не е уцелил точния момент, в който можеш да си безгрижен и удовлетворен като преподавател по китара в един от най-престижните ни университети. Затова трябва да е винаги усмихнат и да изглежда безгрижен, но не в България, а... на кораба, който обикаля Карибския басейн на хиляди километри от родината.
Ники често ми напомня за негласните условия, които трябва да спазваш на круизния кораб – нещо като неписан кодекс на поведение. Не че съм се засилил да се кача на кораб, но така всъщност той малко ми се и оплаква от липсата на свободията, на която българинът е любител.
„Освен дисциплината и неупотребата на алкохол в работно време, винаги трябва да си усмихнат и никога не трябва да влизаш в конфликт с гости или с вишестоящия персонал. Незнанието на английски език не е пречка, може да се учи в специални курсове по време на целия договор. Ако обаче круизният директор сметне, че си нарушил договора и дисциплината, могат да те свалят с багажа на първото пристанище и никога повече няма да можеш да работиш към тази компания."
Този вид работа си има своите плюсове и минуси
А не е ли така навсякъде? Лошото обаче е, че си далеч от роднини и приятели, държиш връзка с тях само по интернет или телефон. Понякога на кораба няма със седмици безплатен интернет, а платеният е адски скъп – до 10 долара за час.„Може би най-неприятното е, че обикновено те настаняват в каюта за двама. Тези каюти могат и да са над машинното отделение, което не е най-тихото място на кораба. Леглата са едно над друго и обикновено прозорецът липсва. Единствената утеха е да си на различна позиция със съквартиранта си – така се засичаш с него рядко и можеш да имаш някакво лично пространство."
Всеки плаща сам за почистването на каютата си, като оставя бакшиш на съответния стюард. Дава и на сервитьорите. Така наречените „типс" са почти закон в САЩ и особено на круизните кораби. На тях основно разчитат сервитьори, бармани, стюарди, както и всички от персонала по поддръжката, които имат досег с гостите на кораба.
Естествено, има и основна заплата, която никак не е малка. Най-добре се плаща на хората от ентъртаймънта (забавлението), които получават месечно над 2000 долара, зависи колко време си вече във фирмата и точно на каква позиция си.
Фотографите и хората, които поддържат интернет връзката, взимат около 1500 долара месечно, но те получават и „типс". Сервитьорите са с много ниска основна заплата – около 100 долара, но само от бакшишите си докарват по 4500 долара месечно на 6 часов работен ден.
„Най-хубавото е, че всичко ти е безплатно. Храната е в изобилие – от страхотната сьомга, до всевъзможни сини сирена и колбаси. Харчиш най-много по 10 процента от месечната си заплата, и то основно за някоя биричка и за интернет. Останалото заминава в България, където е само мечта да изкарвам такива пари, и то на тези години, когато всеки гледа да плати малко на някой млад и неопитен музикант. Но най-важното е, че те ценят и ти се възхищават. Свириш с известни музиканти и се чувстваш пълноценен."
Ники вече е музикален директор – единственият, който не е американец, и отговаря за десетки хора от забавлението. Отговорността е голяма и парите са повече, но знаеш, че всичко е точно, подредено и изненади не може да има.
За разлика от България, където лесно можеш да станеш „ненужен", щом минеш 50. Тогава ти остава само греяната ракия и угризенията, че не си бил достатъчно смел да си опиташ късмета извън милата ни татковина. Независимо от годините.
„Право да ти кажа, ще продължавам да свиря на корабите докато мога" – е заключението на Ники Драгнев почти след всеки подобен разговор напоследък. Вярвам му, макар да знам колко му липсва България, близките, сладката приказка пред българска трапеза.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
Публикуваните снимки са от личния архив на Николай Драгнев
Стояна написа:
Преди почти 13 години
Много интересен материал!
Авторът пише увлекателно и забавно!
Очаквам нови материали от него!