club50plus.bg

Какво да не забравяме, когато заминаваме на почивка

Когато бях на деветнайсет, приготовленията ми за морето се състояха в това да набутам най-скъсаните си джинси в мешката, да си взема четката за зъби и (точно по Дъглас Адамс) – една хавлия.

Не зная как се получи така, че двайсет години по-късно планирането на отпуската ми отнема месеци, и въпреки това винаги откривам, че съм забравила нещо от критично значение.
Никога например

не ми бе хрумвало да оставя за всеки случай ключ у съседите

До миналата година, когато се спука тръба в нашата баня и се наложило да викат ключар, който бързо да отвори вратата, преди долните етажи да бъдат залени от потоп.
Разбира се, сметката за спешната услуга платих аз.

Трябва да призная, че въпреки че с години смятах себе си по-скоро за битник, когато се огледах в дома си, открих, че някак си съвсем не по хипарски съм натрупала около себе си доста скъпи вещи.
Няма спор – лаптопът идва с мен. Но какво да направя с мощната уредба, колекцията ми от старинни мечове и хилядите други неща, които хич не ми се ще да загубя.

Може и да ме смятате за параноична, но не ми се иска никой освен най-близките ми хора, на които имам доверие, да знаят, че ще съм извън града цял месец.
Как обаче да скрия този факт?
Ежедневниците, за които съм абонирана,

пълнят пощенската кутия

Какъв по-ясен знак, че собственикът е заминал?
Ако и вие споделяте моите притеснения, пред вас стоят два варианта – да помолите съседите да прибират пощата ви, или да звъннете в редакцията на съответните издания, за да прекъснете временно абонамента си (което обаче не решава въпроса с трупащите се рекламни диплянки).

Разбира се, по-предвидливите от мен се замислят и за застраховка на имуществото си, но пък мен ме плашат не толкова финансовите загуби, които бих понесла при евентуален обир, колкото грубата инвазия на личното ми пространство.
Предполага се, че моят дом е моята крепост. Замислям се сериозно преди отпуската да стана клиент на СОТ.

Без застраховка обаче така или иначе няма да мина

Смятам да отдъхна от натрупания през годината стрес с чаша истинска пражка бира в ръка.
Което отново създава поводи за притеснение.
Преди няколко години, докато бях в командировка, получих силен зъбобол в Лайпциг и се оказа, че европейската ми здравна карта не покрива стоматологични услуги. Нещо повече – този вид медицинска помощ обикновено не е включена и в стандартните медицински застраховки.

Ако искате да не прекарате отпуската си в мъчение или да изръсите стабилна сума за зъболекар, поискайте допълното покритие да бъде включено към полицата ви.
В случай, че предвидливо си купите медицинска застраховка и не разчитате единствено на европейската си здравна карта, оказва се, че пак не сте в пълна безопасност.
За незапознатите, или за хората, които не четат дребните букви в договорите, има и други препъни камъни.

Ако договорът със застрахователя ви не включва асистанс, а ви се наложи да ползвате медицинска помощ, ще трябва сами за платите процедурите на място, а после, като се върнете у дома, да подадете иск сумата да ви бъде върната. Какво обаче се случва, ако не носите достатъчно пари у себе си?

За да си спестите излишни главоболия в бъдеще,

примирете се с малко бюрокрация преди да нарамите куфарите.
Проблемът със застраховките е болезнено познат и на мнозина българи, доверили се на услугите на нелоялни туристически агенции.

Какво трябва да знаем, ако сме тръгнали на организирано пътуване, за да не се окажем излъгани?
Аз не бях наясно например, че има разлика между туроператори и туристически агенции – първите организират екскурзията, а вторите само я препродават. Попитайте какъв точно лиценз има фирмата, към която сте се обърнали, и поискайте да видите документацията.

Ако става въпрос за лоялна компания, вашето желание едва ли ще бъде посрещнато с вдигнати вежди и съпротива. Нещо повече – стабилните агенции често излагат лиценза си на показ в офиса. Чувала съм, че било важно да си запишеш номера – предполагам, че е така, макар че така и не успях да намеря в мрежата сайт, чрез който по дадения номер да провериш дали лицензът е валиден.

Дори и всичко с туропeратора ви да изглежда наред,

не се предоверявайте все пак – изисквайте касов бон и разписка за всичко, което плащате. Поискайте да видите застрахователния си договор и проверете дали включва всички желани от вас клаузи.

Обикновено агенцията предлага застраховките пътуване като част от пълната си услуга, и е нормално да избере най-евтината полица, за да не оскъпява пакета си. Вие обаче можете да поискате да включите допълнителни клаузи срещу заплащане (като например заветният зъболекар).
Имайте предвид и че ако откажете пътуването поне 20 дни преди заминаването не дължите неустойка. Така че можете да премислите избора си почти до последния момент.

Ако сте индивидуалисти като мен и предпочитате да пътувате по своя собствена инициатива, а не с организирана екскурзия, пак ще ви се наложи да се погрижите за някои детайли.

Добре е предварително да закарате автомобила си на преглед

– процедура, която може да звучи толкова естествено за представителите на силния пол, че да ми се присмеят, че я споменавам. Истината е обаче, че аз рядко се сещам за това, и в няколко случая пропускът ми е излизал скъпо.

Проверете и дали вашата Гражданска отговорност важи за чужбина – за да се конкурират с по-ниски цени, някои застрахователи предлагат и полици, чието покритие е ограничено в рамките на България. Ако сте избрали разсроченото плащане, проверете кога дължите следващата вноска – само ден закъснение означава, че вече шофирате в нарушение на закона (и без застрахователна защита).

Последно – това, което много разведени майки и бащи често забравят, е, че не могат да изведат детето си в чужбина без нотариално завереното съгласие на другия родител. По смисъл този документ би трябвало да е безсрочен, но на митницата могат и да ви направят проблем, ако се опитате да минете с миналогодишния документ. Дори и да не ви е особено приятно да комуникирате със своя екс, погрижете се и за този детайл.