club50plus.bg

Таблетът има повече възможности, но не е много удобен за книгоманите

В света на високите технологии новостите са ежедневие. Някои от тях имат и също толкова дълъг живот, но това е друга тема. В момента техноманиаците са насочили вниманието си, освен към прословутите таблети (за които вече писахме), и към електронните четци на книги. Какво представлява поредната технологична играчка и има ли полза от нея в нашите български условия?

На външен вид електронният четец на книги е нещо като голям смартфон или като средно голям таблет: екран и около него няколко бутона. Служи за четене и съхраняване на електронни книги.
На пазара у нас има сравнително добър и голям избор, особено в интернет.

По какво се различават различните модели?

Размери на дисплея
Повечето апарати са с 6-инчов екран, но има и модели с 5 и 9,7 инча. 6-те инча отговарят на някои по-малки джобен формат истински книги. Но като се има предвид, че реалните книги се печатат и с доста по-големи размери на тялото, масовите електронни четци ни се струват леко минималистични. Което е обяснимо с желанието да бъдат лесни и удобни за носене, но нали все пак трябва и добре да се вижда текстът! Да не говорим колко неудобни стават при четенето на вестници и списания.

Тегло
Електронните четци са леки, във всеки случай тежат по-малко от сходен по размери таблет. Добре познатият по света, а и у нас, Kindle 4 със своите 170 г е един от най-леките.

Автономия
Последните модели имат претенциите батерията им да издържа между три седмици и един месец, което е много добро постижение. Някои марки измерват издръжливостта на батерията в броя прелистени страници. Sony се хвалят с автономия от 30 000 страници.

Цветен или черно-бял дисплей
Няма избор, всичко е в нюанси на сивото и черното главно заради изискванията на технологията e-Ink (електронно мастило), при която е постигната ниска консумация на електрическа енергия и доста добра четимост, дори на слънчева светлина. Това обаче е в противоречие на рекламирането на електронните четци като отлично средство за четене в интернет на вестници и списания, тъй като едно от основните достойнства на тези издания са цветните им страници. С четеца ще трябва да се задоволите с оттенъци на сивото и черното.

Ако дисплеят не използва технологията на електронното мастило, а е умален вариант на познатите стандартни компютърни екрани, проблемът става още по-сериозен, защото въпреки уверенията, те дават отблясъци, а на по-силно осветление текстът на публикацията става направо нечетим.

Интерфейс
Наличието на чувствителен на допир интерфейс е критерий, който отличава най-съществено различните модели и марки. По правило по-новите модели са с такъв интерфейс, но масово разпространените устройства у нас не предлагат тази екстра, вкл. и световноизвестният Kindle.

Капацитет на паметта
Стандартният капацитет е 2 Gb. В зависимост от различните интерпретации, това означава на практика около 1000-1400 книги. При някои марки и модели има възможност за поставянето на външна карта памет с допълнителен капацитет.

Свързаност
Това е много важно и трябва да му се обърне сериозно внимание. Вече никой не препоръчва купуването на електронен четец на книги, който няма възможност за безжична интернет свързаност. Без тази възможност просто няма как да сваляте от интернет нови електронни книги, а ще трябва да правите това на нормален компютър и после с помощта на USB кабел да ги прехвърляте на четеца. Което си е направо излишен труд и губене на време.

Цени на четците
Експертите уверяват, че средните цени чувствително са спаднали само в рамките на една година. Това обаче не означава, че тези устройства са особено евтини. У нас ценовият диапазон е голям – между 250 и 800 лева.

Като се имат обаче предвид икономиите при ползването на електронни книги, в сравнение със стандартните издания, един четец би трябвало сравнително бързо да се изплати, особено ако собственикът му е запален читател.

Цени на електронните книги
Тук вече навлизаме в една деликатна за България тема. Просто защото на практика такива книги на български език официално няма или предлагането им е символично и напълно недостатъчно. Има няколко сайта, които предлагат безплатни електронни книги (booksbg.org, e-knigi.net, e-bookbg.com, reader.bg, book.hit.bg, chitanka.info и др.), но изборът е твърде ограничен. Същото важи и за сайтовете, предлагащи платено съдържание, като при тях цените за свалянето на една книга варират от 2,40 до 10 лв. Засега няма и сайт, който да предлага наемането на една книга до изчитането ѝ, както правят библиотеките.

Вариант и възможност за разнообразяване на каталога са торент сайтовете, откъдето могат безплатно да се свалят доста книги и списания. Това, разбира се, е незаконно и наказуемо. Освен всичко друго, трябва да се има предвид, че различните модели и марки четци работят с различни видове електронни файлове. Голяма част от малкото налични в българския интернет електронни книги са в .doc формат, а съвсем малко са четците, които разпознават този формат.

Четец или таблет?
Въпросът е логичен, най-малкото защото на външен вид и двете устройства почти не се различават, а и възможностите им са сходни. С четците на електронни книги може единствено да се четат книги и, с известни ограничения и уговорки, да се влиза в интернет. Четците са за най-запалените книгомани. Таблетите са много по-поливалентни и доста по-скъпи. Но ако не сте маниак на тема четене, с тях също може да се четат книги, вестници и списания от време на време. Комфортът при четенето няма да е същият както при четците, но така или иначе много хора вече го правят. Според изследване на OTO Research, 41% от притежателите на таблети ги използват за четенето на електронни книги.