club50plus.bg

Раздразнение, угризения на съвестта, съчувствие и страх ни пресрещат на всеки ъгъл

Човек би помислил, че да живееш в центъра на София, където едва ли не на всеки ъгъл стои полицейска кола или екип на СОТ, е най-безопасното преживяване на света.

Наистина, в сравнение с американските метрополиси, нашата столица е сравнително спокойно място.
Как тогава се получи така, че не смея да се прибера у нас вечер след 11, а когато съм с дъщеря си, ми се налага да заобикалям градинката пред кооперацията?

Изглежда просяците имат къса памет

В началото наивно се надявах, че след като откажа да им дам каквото и да било стотина или двеста пъти, ще се откажат от безплодните си опити. Уви! Те продължават да ме следват с неукротим инат, а когато учтиво обясня, че съм пред заплата и портмонето ми е празно, прибягват до вербална агресия.

За щастие, поне засега заплахата от тях е единствено словесна, но дори и така, не ми се ще да обяснявам на 10-годишната си дъщеря какво означава пороят от неизвестни (надявам се) за нея думи.

Може би звуча коравосърдечно. Каквато и да е политически коректната позиция обаче, не изпитвам и капка съчувствие към наркоманите. Днес е модерно да се твърди, че зависимостта е просто болест. През Средновековието пък масите са следвали точно обратната логика, като са вярвали, че всяко телесно страдание е последствие от нашите грехове.

Не навлизам в крайности, но вярвам в свободния избор

– тоест, човек е отговорен за решенията си. Ако си посегнал към хероина, не опитвай да играеш на струните на съчувствието ми – сам си продал душата си на дявола.

Почти на бегом успявам да премина градинката, шмугвам се в безопасната тълпа по Солунска, и се надбягвам с времето, за да стигна навреме на работа.
Предстои ми да премина през още няколко бариери от жадно протегнати ръце.

Въпреки че далеч по-лесно докосват нежните струни в сърцето ми, децата просяци, които ме причакват пред Шератон на път към офиса, също не успяват да отворят портфейла ми. Всички следим новините. Наясно съм с незавидната съдба на тези деца, но съм убедена, че ако се размекна пред настойчивите им молби, не те ще спечелят от мекушавостта ми. Това ще окуражи практиките

малолетните да се превръщат в машини за пари

Трудно ми е да отмина, но свивам рамене и продължавам напред.
„Ей, како, голема магия ти е направена, да знаеш..." – подвиква изненадващо добре облечена циганка след мен. До нея стои по-възрастна колежка и в съгласие кима с глава.

Засмивам се. Вчера пък ме очакваше светлокос светлоок принц на бял кон, само ако се простя с нищожните пет лева, за да ми гледат на ръка. Смотолевих, че не си падам по блондини, и избягах.

И колкото и убедителни доводи да давам пред себе си, че постъпвам правилно, сутрините ми са белязани от смесица от смътни угризения на съвестта и досада от непрекъснатите атаки.

„Ако ми дадеш 20 стотинки, и ти ще станеш красива като мен" – смее се възрастен дядо, паркирал се почти директно пред Министерски съвет.
Поглеждам беззъбата му весело ухилена паст и избухвам в смях. Е, хуморът винаги помага. Поглеждам го – поне на лаик като мен не ми изглежда професионалист.

Съвестта надделява, вадя портмонето

Подавам му 50 стотинки.
„Какво е това? – недоволно бърчи вежди той. – Повече нямаш ли?"
Ядосана и с поразклатени нерви, стигам до бюрото си и обмислям проблема.

Би трябвало да има начин да се отърва от просяците, препречващи пътя ми на всяка крачка. Къде да потърся съвет, ако не от специалистите в тази област – по-заможните жители на Индия?

В тази заразена от екстремна бедност и богатство страна да откажеш на просяците е далеч по-сложна задача, отколкото да избягаш от елегантно облечените циганки пред Шератон.

Там мизерията те сковава в ужас, особено ако за пръв път посещаваш страната. Ако се поддадеш на съвсем човешкото си съчувствие обаче, ще се окажеш обграден, атакуван, преследван, докато не успееш да намериш убежище в някой хотел или магазин.

„Нямаме достатъчно средства да нахраним бедните" – оправдава се Исус, когато Юда обвинява Мария Магдалена, че е прахосала парите им за миро.
Но как да се пребориш със съвестта си и с настойчивите молби на просяците?
Отговорът на първия въпрос май е по-лесен.

Съществуват хиляди възможности за благотворителност,

които ще допринесат далеч по-голяма полза за обществото и бедните, отколкото твоето левче, подхвърлено на босоногите циганчета по улиците на София. Друг вариант е вместо пари да им предложите храна или играчка, но е повече от сигурно, че жестът ви ще бъде посрещнат с обида и дори гняв.

По-добре участвайте в благотворителна кампания, дарете средства на най-близкия дом за сираци. Ако за разлика от мен, изпитвате съчувствие към пристрастените, дайте средства на клиника за лечение на алкохолици и наркомани. При желание начини да помогнете на по-ощетените си събратя има.

Дори и да сте най-щедрият дарител, това малко интересува тълпите просяци, които ще срещнете по пътя си. Съвестта ви може и да е чиста, но неудобството да заобикаляте блокадата от настойчиво протегнати ръце остава.

Индийците препоръчват техника, наречена „отхвърляне"

Пъргава походка, избягване на визуален контакт, леко поклащане на главата, „не!", махване с ръка, все едно прогонвате муха.

Съдейки по своите собствени опити да се извиня учтиво и да обясня, че нямам пари, доброто възпитание не е коз. Твърдят, че индийската техника е единственият ефективен подход.

Ако пътувате в чужбина, видът ви на турист гарантира, че ще бъдете обграждан от просяци по-често от местните. Дори и в развитите европейски държави няма да ви се размине да бъдете спирани и повече или по-малко настойчиво молени за пари.

В случай, че сте решили да посетите Индия или Мексико например, ще ви се наложи да помислите и за допълнителни мерки за защита.
Свалете всичките си бижута. Не носете на показ скъпи фотоапарати, лаптоп или мобилен телефон. Примирете се с по-скромен ръчен часовник.

Не се поддавайте на изкушението да дадете дори монета на протегнатите към вас ръце – резултатът ще е, че сте се намерите обграден от десетки просяци, а преживяването е не само травмиращо, но и опасно.

Децата проявяват истинска изобретателност

в измъкването на средства от съчувстващи им туристи.

В Тихуана например, красиви малки момиченца продават рози за по долар. Откажете ли да си купите обаче, те продължават мило да ви протягат цветето, настоявайки да го вземете „безплатно". Едва отдалечили се на няколко метра, ще чуете техния вик „Дай си ми долара!" Всички погледи се вторачват във вас, и се чувствате като в онзи стар кошмар, в който отивате на училище, но сте забравили да обуете панталона си.

С едва ли не треперещи ръце вадите портфейла и пъхате петачка в ръката на гласовитата цветарка. Но вече е късно – набелязан сте за наивна жертва, те ще ви запомнят и ще се опитат отново да пробият защитата ви.

В София също можете да станете свидетели на изненадващи инциденти

В разгара на медения си месец със съпруга ми американец го бях завела да погледне ротондата край ЦУМ. Минавайки пред Шератон, спряхме да поседнем на каменните саксии край паркинга само за минута. Неочаквано до нас се настани изключително красиво ромче на 11-12 години и без ни най-малко да се смущава от присъствието ми, започна да го гали по коляното.

В първия момент големите ѝ жални очи ни объркаха. Само секунда по-късно вроденият ужас на американците от съдебни дела, особено що се отнася до педофилия, надделя. Съпругът ми избяга толкова бързо от „местопроизшествието", че трябваше да подтичвам след него. Отдалечавайки се с бърза крачка, успя някак да подхвърли банкнота на младата изкусителка.
Освен в най-популярните туристически дестинации,

налага се да бъдете особено внимателни и край банкоматите

– независимо в кой град в кое ъгълче на земното кълбо се намирате. Трудно ще обясните на някого, че нямате пари, докато държите пачка в ръката си, да не говорим, че съществува съвсем реална опасност да станете жертва на нещо по-сериозно от настойчиви словесни атаки.

Ако въпреки събираният стоически непукизъм сте наясно, че няма да устоите на всички молители, които ви пресрещат, носете дребни монети в джоба си.
Просто подайте на човека толкова, колкото сте решили да му дадете – да вадите портфейла си и да ровите в него, за да откриете, че имате единствено двайсетачка на цяло, не е добра идея.

Разбира се, метрополисите и курортните центрове са наясно, че

просяците по улиците не са добра реклама

Те не само плашат туристите, но и са намек за по-дълбоки социални проблеми. Местните власти правят всичко възможно да покажат само светлото лице на града си, но с променлив успех.

През 1999 г. Онтарио успя да прокара Закон за безопасните улици, който ограничава определени прояви на агресивна просия. Нормативната мярка успя да издържи атаките на дружествата за защита на човешките права и свободи, но в резултат бе сформирана мощна организация – Профсъюзът на просяците в Онтарио, който защитава политическите им права.

Малко по на юг, в САЩ, просяците в някои градове са задължени да получат разрешение от общината, за да упражняват „професията" си. На тях им е забранено да използват неверни твърдения, докато молят минаващите за пари, както и да прибягват до каквато и да било маскировка.

Във Великобритания просията е нелегална от 1824 г. насам, но полицията рядко обръща внимание на архивния закон. Силите на реда обаче са по-строги, когато опре до просия в градския транспорт или станциите на метрото.
Разбира се,

в много култури просията не е свързана само с негативни асоциации

В Индия, Япония, Китай и други азиатски държави мъдреците, домогващи се до духовно израстване, обикалят с паничките си за благодеяния. На тях обаче им е забранено да докосват пари и приемат като милостиня единствено храна.

Смята се, че просията ще смекчи егото на търсещите духовно израстване, а и така те няма да се разсейват от материалистични задачи като отглеждане на реколта или поддръжка на магазин.

Смирението на мъдреците дава шанс и на простосмъртните да се погрижат за кармата си, като дадат милостиня на по-възвишените души. Подобна е и гледната точка на дервишите в исляма.

В Европа няколко ордена през средновековието са се опитвали да се придържат към обетите си за бедност. Най-известните от тях са вероятно тамплиерите –

родоначалници на съвременното банкиране

Най-страшните кръстоносци не са разполагали с никакви лични вещи – всички блага са принадлежали на ордена.

Последователите на свети Франциск, които приемали твърде буквално обетите си за аскетизъм пък били подложени на натиск и дори гонения от по-практично настроените ръководители на ордена си.

Днес вероятността да срещнеш светец, протегнал към теб ръка за милостиня, е минимална, особено в западния свят. Никога не можете да бъдете сигурни обаче. Затова, преди да вкарате в действие ефективната тактика на „отхвърляне", загледайте се за секунда.

Понякога все още се надявам да срещна преродения идеалист от Асизи. Но най-често просто свивам рамене, избягвам визуален контакт и с твърда крачка продължавам напред.