Може и да нямаме пари, но разполагаме с таланти
По всичко се очертаваше, че тази година не ме очаква кой знае колко весела Коледа. Съпругът ми бе без работа, а и моите доходи не бяха кой знае колко обилни. С тъга правех наум списъци с подаръците, които бих искала да мога да си позволя. Отчаянието бавно ме обземаше.
Бях на гости при приятелка, с която споделях тревогите си. Тя също се оплака, че зимата се очертава тежка.
Четиригодишната ѝ дъщеря, която ту нахлуваше при нас в кухнята, ту тичаше обратно при играчките си, вметна:
„Човек никога не трябва да губи надежда. Барби така казва."
Тонът ѝ бе толкова сериозен, а изражението – поучително като на пророк Йеремия, който отново кори грешниците за техните пороци.
Избухнахме в смях.
Какво разбира едно дете от проблемите на възрастните?
А всъщност, дали правилната формулировка не е: а какво разбират възрастните от чудеса?
Дадох си сметка, че затънала в убеждението за безизходност, се бях отдала на самосъжаление, вместо да търся разрешение. Да, пари може и да няма, но пък за сметка на това разполагаме с изобилие от друг ценен ресурс – време.
Дали оттук не може да ми дойде идея как да спася Коледа?
Изглежда, боговете одобриха промяната на настроението ми, защото мигновено ми пратиха съвет с така типичното си черно чувство за хумор.
Когато приятелката ми посегна да извади захарта за кафето, вратичката на шкафа над мивката за малко да се стовари върху нея. Само бързите ѝ рефлекси я спасиха от нараняване, а последвалите ѝ реплики далеч не бяха подходящи в присъствието на дете.
Забелязала смръщването ми, тя побърза да се оправдае.
„Омръзна ми вече! Шкафовете се разпадат, масата в хола се клати, Тина счупи прозореца с топка и сега така си стои пукнат и през него духа. Както съм на работа по цял ден, не успявам да смогна с всичко. Личи си, че нямаме мъж в къщата, нали?"
Разбира се! Казах си аз.
Ето го нашият подарък за Коледа – спешен ремонт
Само след ден съпругът ми бе у тях с цяла торба инструменти, зает да превърне поразбитият апартамент в сигурен и удобен дом.
Деси сияеше.
„Това е най-хубавият подарък от Дядо Мраз, който някога съм получавала Чудя се дали и аз не мога да използвам тази идея и да впрегна талантите си, за да помогна на приятел. За какво ли най ме бива?"
И аз си задавах същия въпрос. Един любим човек от списъка ми бе задраскан, подаръкът – доставен. Но останалите? Едва ли се нуждаят чак толкова от поправки по домовете.
Разрових се в гугъл, разпитах познати. Имахме почти месец до празничния сезон – достатъчно време да измислим какво да направим. Ако сте сръчен, много от идеите, на които попаднахме, си струва да се опитат. От малка обаче съм вързана в ръцете, затова реших да впрегна професионалните си качества
да напиша разказ или стихче за всеки мой приятел
и да го украся с подходящи снимки или карикатури, изтеглени от мрежата.
Наясно бях, че поетичните ми умения не са много по-добри от тези на Незнайко. Нали помните опитите му в литературното творчество?
„А Знайко пък бе гладен и погълна котлон хладен".
За щастие, повечето хора оценяват жеста, а не очакват творба на Шекспир. Още няколко имена от списъка ми бяха зачеркнати. Останаха обаче и такива, за които далеч не бях убедена, че ще са трогнат от подобен дар. Какви ли други таланти мога да впрегна?
Ако ви бива в кулинарията, идеите са стотици
Разтопете в микровълновата шоколада и маслото за около 30 секунди. Разбийте сметаната с царевичния сироп и загрейте, добавете шоколада и маслото. Оставете сместа за около две минути. С плоска дървена лъжица разбъркайте внимателно, като добавяте коняка. Когато се получи гладка смес, изсипете я във форма и я приберете в хладилника за около час.
Отделно, разтопете още около 200-250 грама тъмен шоколад (може и друг, но аз обичам контраста на вкусовете). Извадете сместа от хладилника и я оформете на малки топчици. Всяка от тях потапяйте първо в тъмния шоколад за около 10-15 секунди, а след това – в натрошените ядки. Оставете готовите трюфели да престоят за около час на хладно сухо място.
Поблазни ме възможността да приготвя домашни трюфели. С малко украса, с красива опаковка, от тях става луксозен подарък.
Ще намерите достатъчно рецепти в интернет, но ето една изпробвана, която не изисква особени средства и време (в карето).
Проблемът с този подарък обаче е, че трябва да се подготви почти непосредствено преди празника. А едва ли ще имате време за всичко в последните минути.
Затова заложих и на спасителен вариант
Моя братовчедка често ми звъни, когато дойде нейният ред да се погрижи за вечерята. Тя не обича да готви, и всеки път трябва да ѝ обяснявам отново стъпка по стъпка дори и най-простите рецепти – как се прави гювеч или мусака, например.
Изглежда тя е способна да забрави съветите ми в момента, в който затвори телефона, и после пита отново и отново. Специално за нея импровизирах една готварска книга, в която включих любимите ѝ ястия. Разпечатах и ламинирах страниците – кой знае какво ще им се случи, когато тя се развихри в кухнята.
Не всички обаче страдат от кулинарно невежество. Би било смешно да поднеса същия подарък на сестра ми например, която готви далеч по-добре от мен.
Какво тогава да измисля?
Мен не ме бива в изобразителното изкуство, но порасналата ми дъщеря има талант.
Може би не достатъчно, за да стане Пикасо, но пък спокойно можех да я призова на помощ.
Заедно се посветихме на колажите
За мъдрата Тина, която върна ентусиазма ни с репликите на Барби, избрахме великолепна снимка на принцеса, унесена в танц.
Заменихме лицето с нейното собствено, украсихме със сухи цветя и звездички от блестяща хартия, и рамкирахме творението си. Признавам, че стана доста кичозно, но точно това обичат малките момиченца.
За порасналите ценители на фотографията, избрахме по-стилни колажи, а и се оказа, че рамките, отговарящи на вкуса на възрастните, са и по-евтини. Подаръкът на Тина ми излезе най-скъпо – доколкото си спомням, защото оттогава са минали няколко години, беше около 12 лв.
Възхитена от резултатите, дъщеря ми доби увереност в способностите си, и реши да изготви специален подарък на своя приятел –
рисувани чаши за вино
Без да прекалява, той е любител на напитката на боговете, и тя се надяваше, че всеки път, когато се отдаде на страстта си, красивите декорации ще му напомнят за нея.
Украси простите винени чаши, които купихме от магазина „За един лев", с виещи се лози и апетитни чепки грозде. Ефектът би бил поразителен, ако не бяхме решили да спестим пари от боите за стъкло, и се оказа, че те се размиват от вода. Трябваше да повторим цялата процедура с професионални маркови бои, които излизат около 6 лв. за цвят (с малко късмет). В тубичките обаче остана достатъчно да зарадваме някого и догодина.
Сръчната ми дъщеря приготви и
сапуни и ароматизатори за вана
за най-суетните си приятелки. Все още сънувам кошмари за часовете по трудово, когато се предполагаше да приготвяме сапун, а в резултат получавахме отвратителни топки мас.
Ако вие сте се справяли по-добре в училище, но паметта ви изневерява и не помните процедурата, не се безпокойте – ще намерите достатъчно рецепти в мрежата.
Може да се натъкнете и на идеи как да приготвите овлажнители за кожа, ароматни соли и други козметични препарати, които ще изпъкват с едно явно предимство пред купените в магазина – ще знаете точно какво съдържат те.
За тези, които не искат да се превръщат в алхимици, но все пак магията ги влече, намерих
още няколко вълшебни идеи
Все още не бях приготвила подходящ подарък за моята племеничка, която е горе-долу на възрастта на Тина – на четири и половина. Тя е луда по дневници с катинарчета, чантички, които пълни със съкровища и крие навсякъде из къщата, кутийки за бижута – по възможност с ключе.
Докато се бях отдала на празнично чистене, открих стар прашасал том на – ако щете вярвайте – Ленин. Може и да не съм почитател на съдържанието, но книгата бе наистина красива – с внушителни кожени червени корици, с изящен стил на буквите, който на едно дете би изглеждал направо архаичен.
Залепих страниците една за друга и издълбах тайно скривалище в книгата. Получи се идеално – хем изглеждаше добре, хем можех да гарантирам, че никой възрастен нямаше да посегне точно към този том, за да открие скътаните вътре момичешки тайни.
За по-голямата сестра, която точно навлизаше в тийнейджърските години и бе обладана от манията да чете хороскопа си всеки ден и да реди безкрайни пасианси, подготвих друга малка магия –
бурканът на оракула
Въпреки че съм отдавна пораснала, винаги се радвам на късметчетата, които получавам с кафето си сутрин пред офиса. Взех красив стар буркан (измих го добре, защото преди това в него държах брашното), и помолих дъщеря си да го разкраси. Тя нарисува символите на зодиака, звезди и тайнствени букви.
След това написах 365 късметчета – по едно за всеки ден. Добре, че годината не бе високосна – и без това фантазията ми трагично се изчерпа преди да съм преполовила годината. Цялата процедура ми отне почти два дена с почивките, но пък малката ми племенница бе възхитена от подаръка. Стараех се късметчетата ми да звучат позитивно, а смисълът да е достатъчно неясен, в стил Делфи.
Освен очевидните „разбира се" и „днес те чака голям успех, ако проявиш смелост и постоянство", добавих – „не питай мен, ти вече знаеш отговора на този въпрос", или безопасното – „ако се колебаеш, посъветвай се с по-възрастен роднина".
Подаръкът ми може би бе малко странен. Традиционно
бабите, които ги бива с плетивото,
подаряват на внуците си пуловери, шапки и шалове. Помня как всяка неделя, когато посещавахме баба, трябваше да обличам крещящият розов пуловер с помпони, който получих от нея за Коледа. Тръпнех от ужас, че ще ме види някой съученик и се стараех да прикрия гледката с плътно закопчано палто.
Ако ви бива с куките, ръчно изработените плетива са чудесен подарък, но за да не последвате примера на моята баба, разгледайте в гугъл какво харесват младежите, кои цветове са модерни тази зима, и не разчитайте на убеждението, че единствената функция на пуловера е да държи топло.
Горе-долу това е списъкът с подаръци, които сътворих за празниците в най-кризисните години от миналото десетилетие. А какво получих аз, което най-много ме трогна?
Отново ще спомена любимката си Тина – тя ми записа диск със собствени изпълнения на детски песнички. Признавам, че едва ли ще я приемат в хор „Бодра смяна". Дори и сега след години обаче, когато съм тъжна, се наслаждавам на уникалното ѝ изпълнение на „Jingle Bells" и си умирам от смях.
Ето това е перфектният подарък!
Донка Димитрова написа:
Преди почти 13 години
...спомням си една Коледа бях безработна и напаравих две картички ръчно изработени с памук и кристална захар , малко празнична хартия и прекрасни индивидуални пожелания. Е , близките ми не бяха във възторг , но аз бях истински удоволетворена от сътвореното - почувствах се ползотворна , полезна и творчески изявена ! ... спомена още ме кара де се усмихвам !
Наталия Василева написа:
Преди почти 13 години
Вълшебно, чудесно, креативно, достойно! Точно такъв е и моят подход - интересно и лично към всеки приятел, Коледа е преди всичко [i]духовен [/i] празник,а не търговски. Поздравявам Ви и - напред и нагоре, весели празници!Наталия