club50plus.bg

Хлапетата не разбират всичко, но може и да научим нещо от тях

Новият ми шеф е младок на трийсетина години, всички в офиса са от това поколение. Не могат да ми се хванат и на малкия пръст като опит и знания, а съм принуден да се съобразявам с техните виждания. Нямам мотивация да вложа от себе си в работата, тръпката липсва.

Няма дори с кого да споделиш идеите си – някои неща трудно се разбират от хлапетата. След 30 години трудов стаж се чудя дали да напускам, дали на някого да се оплаквам.

Описаният случай е схематичен, но със сигурност ще се сетите поне за един конкретен пример около вас. Случва се по-често на мъжете. А може би вие самият сте в подобна ситуация? И се дразните, ядосвате, всеки ден засипвате близките си с "а днес в офиса..." или "омръзна ми от детинщини". И в един момент неминуемо ще изпуснете нервите си в същия този офис.

Замисляли ли сте се дали проблемът ви наистина е във възрастовата разлика или е, да речем, в някакви културни различия между вас и останалите. Дали пък няма значение и фирмената култура на новото място? Ако например сте работили на свободна практика, а сега трябва да работите в екип, това си е чиста проба културен шок – за вас. Друг голям шок е, когато сте се прехвърлили от държавна в частна фирма. Вариантите са много, общото е някаква драстична промяна спрямо навиците ви.

Ако пък вие сте единственият на по-зряла възраст, културният шок засяга всички в групата. Може би останалите са стреснати от обширните ви познания и се чувстват несигурни във ваше присъствие, включително и за работното си място? Ако случаят е такъв, вие трябва да направите първата крачка. И не водени от раздразнителност или неудовлетворение, а от разбиране и опит да им помогнете те да разберат вашата професионална гледна точка, вашите житейски ценности. Но в никакъв случай не изпадайте в ролята на "даскал". Дайте им да разберат, че наученото през годините не заплашва никого, а може само да помогне в общата работа. Включително и на прекия си началник.

Замислете се и за друго: защо са назначили вас, а не някой младок? Може би са разчитали точно на вашия богат професионален опит, дори на житейския ви опит. А оправдавате ли вие очакванията на работодателите си, на екипа, от който вече сте част? Опитвате ли да се впишете в новия психоклимат, в който сте попаднали?

Най-добре е въобще да спрете да мислите за възрастта и да се съсредоточите върху принадлежността си към конкретната група и особеностите ѝ. Бихте ли отишли при шефа на „човешки ресурси" с оплакването: „Не мога да обменям идеи с никого от съекипниците си, защото те са мъже/жени/чужденци/азиатци/будисти"? Разбира се, че няма да го направите.

Ако чувствахте, че шефът ви обръща внимание само на дребните детайли и не ви мотивира да дадете максималното от себе си, тогава бихте говорили за това като проблем, а не за възрастта, пола или за расовата му принадлежност, нали?

А как може на практика да изгладите културните различия? Първо спрете да умувате около различията си с останалите и намерете онова, което е общото помежду ви. Всички вие работите за една и съща компания, по същия проект и се стремите (най-вероятно) към постигането на едни и същи цели. Ето няколко идеи от професионалните консултанти по "човешки ресурси":

Поговорете с прекия ръководител за притесненията си. Фокусирайте се върху предизвикателство на работата в екип, за разлика от самостоятелната работа. Или работата в частния и държавния сектор.
Концентрирайте се върху вашите силни страни, от които екипът ще има полза. Представете ги на шефа си.

Опитайте се активно да споделяте идеите си с екипа. Поставете си за цел редовно да задавате въпроси. (Веднъж на ден е добро начало.)
Изслушвайте другите. Дори да нямат професионален опит колкото вас, те имат своя различен опит, от който черпят идеи. Дайте им шанс! Може и да научите нещо от тях.
Въздържайте се от изказвания от типа „Преди правехме така..." и „Когато аз бях..." Това само би увеличило пропастта между вас и останалите в екипа. Всички вие вече сте един екип!

Ако все пак смятате, че се нуждаете от още варианти за решение, вървете при директора „човешки ресурси" и попитайте какви са възможностите ви за развитие в кариерата – намерете си друго място в компанията.

Или потърсете помощ за развитието на комуникационните си умения. Не се хващайте за възрастта! Възрастта не е порок, но не дава и предимства. Важи за всички възрасти, не само за средната. Човек тежи не с годините си, а с опита и уменията си.
Включително и умението да намери своето място в новата среда.

Разликата във възрастта няма как да се стопи, но културната разлика би могла, стига да поработите малко върху това.