club50plus.bg

Как да изберем най-добрия депозит е изкуство

Пазарът на недвижими имоти е в тотално затишие. Сделки няма, а и вече почти никой от хората със свободни пари не иска да ги насочва в пазар, който се отличава с ниска ликвидност. В същото време парите в банките, сложени на депозит, всеки месец бележат нови и нови рекорди, като вече надхвърлят 25 млрд. лв.

Именно заради тези ситуации в последните години се наблюдава явлението „лихвена екскурзия". Хора внасят средства в една банка, след време ги теглят и отнасят в друга за по-висока лихва. Наричат ги лихвени екскурзии, защото се движат единствено и само от лихвения процент, а не винаги той е най-важният.

Как ще се увеличават спестените средства и какви са рисковете, са въпроси на които хората прехвърлили 45 години трябва да си отговорят правилно, защото грешният отговор и напредналите години няма да им даде възможност за корекция. Или право на още много опити, както се казва.

Затова слагането на пари в банка на депозит, е въпрос на търпеливо проучване, съветване с хора, които имат представа от материята, като по този начин се формира максимално правилна лична преценка. Важно е да се намерят отговори на следните въпроси:

1. За колко време?
2. На колко места?
3. В каква валута?
4. При каква лихва?
5. Съществува ли риск?

За отговорите не бива да се бърза и далеч не за всички е нужно да се консултирате със специалист. На първо време е важно да изясните за себе си каква точно сума бихте могли, а не каква бихте искали, да отделите за внасяне на банков депозит. Това са така наречените свободни пари, които в близко бъдеще – хоризонт от минимум 1 година, няма да ви бъдат нужни.

Затова не е добре винаги и при всички обстоятелства да вкарвате на депозит всичките си свободни пари към момента, защото може да се окаже, че след месец има плащане, например вноска за обучението на децата в университет, което не сте предвидили. Всички тези плащания трябва да са ясни, за тях да се отделят нужните пари и чак след това свободният остатък да се вкара на депозит.

Естествено, има банкови продукти и за парите, които ще са ви необходими по всяко време, но за тях ще стане дума по-нататък.

След като сте изяснили размера на свободните средства с които разполагате и които няма да са ви необходими в близката година, трябва да определите срока, за който искате да ги сложите в банка.

По принцип едногодишните депозити са класически вариант. При тях всичко е ясно, а и лихвата е най-голяма. Има банки, които предлагат и по-дългосрочни депозити при по-висока лихва – 2 и 3-годишни, но при тях рискът да ви се наложи да използвате част от средствата си предсрочно и респективно – да загубите цялата лихва, се увеличава значително.

Тези, които обичат да следят новите банкови продукти и са най-големи любители на „лихвените екскурзии", могат да изберат и по-кратък срок на депозита – например тримесечен или 6-месечен. Изборът на такъв срок обаче не трябва да е от класическите депозити на съответната банка, а от промоционалните. Има доста търговски банки, които пускат промоция за по 3 до 6 месеца и дават по-висока лихва, както и други екстри – например теглене по всяко време, или възможност за довнасяне.

На тези, които не им се занимава непрекъснато да следят банковите продукти, но от друга страна не са склонни да чакат цяла година за лихвата, могат да изберат шестмесечен депозит.

След като сте определили срока, би трябвало да решите и коя ще бъде банката, или по-правилно – колко ще бъдат трезорите, в които ще откриете депозит. Да не се държат всички пари на едно място е повече от златно правило за всеки инвеститор – а дори влагането на депозит си е инвестиция. Даже на пръв поглед да няма никакви рискове. Парите трябва да се преразпределят, защото лошите неща във финансите обикновено се случват отведнъж и няма възможност за реакция.

Все пак няма особена логика и да разделяте парите си между много банки. Достатъчни са две – най-много три. Естествено, зависи и от размера на средствата, които искате да депозирате. Изборът на самата банка е най-добре да направите на база на собствен опит. Ако дълго време сте работили с един или два трезора и нямате оплаквания, е добре да изберете именно тях.

В противен случай се избира другият подход, който се прилага масово от любителите на „лихвените екскурзии" – тази банка, която дава най-висока лихва.
Въпросът за размера на лихвата е този, на който не може да се даде еднозначен отговор. Голяма част от хората се движат само от числото пред процентите, но сега, когато има много различни продукти, е добре да се гледат и другите условия.

Много важна е например, възможността за внасяне или теглене на пари от депозита, без да се губи натрупаната лихва. Банките предлагат такъв вид „отворен депозит", като по този начин се стремят да привлекат възможно повече средства от хората, които не са склонни да оставят парите си за точно фиксиран период. Самото довнасяне и теглене води до по-ниска крайна лихва, но в много случаи удобството си заслужава. Важното в случая е да обърнете внимание на точните условия, защото обикновено е позволено до 1-2 довнасяния и тегления на месец. Другите се санкционират.

Стъпаловидните депозити също са интересен вариант. Те са форма на отворен депозит, при който банката предлага качваща се лихва за определен период от време. В класическия си вариант стъпаловидните депозити са 6 месечни, като лихвата се променя нагоре на всеки 2 месеца. Това означава, че ако закриете депозита в края на първите 2 месеца, ще получите най-ниска лихва, но все пак получавате нещо.

За да определите на какви точно депозити да заложите, трябва да знаете и как точно се пресмята лихвата. Когато гледате предложенията в банката трябва да знаете, че лихвата се дава само на годишна база. Независимо дали депозита е годишен, месечен, или 6-месечен. Ако депозитът ви е различен от 12 месеца, то трябва да си направите сметката, като грубо разделите годишната лихва дадена от банката на 12 и умножите по броя на месеците за които откривате депозит. Точният процент е малко по-различен, защото банката дели годишния процент на 365 дни и умножава по точните дни на депозита. Вие няма защо да си правите чак толкова точна сметка.

Всъщност тази сметка ви е нужна, за да разбере колко точно ще получите от лихвата по депозита в края на срока, иначе трябва да сравнявате два депозита само и единствено на база на годишната лихва.

Малко по-сложно е пресмятането на лихвата на стъпаловидните депозити. При тях се сумират лихвите за отделните месеци и се делят на броя на месеците за да получите средния процент – този, който ще получите в края на периода, ако оставите парите си за целия срок на стъпаловидния депозит. И в този случай обаче трябва да съобразите, че лихвените проценти за всяко стъпало също се дават на годишна база. В противен случай депозитът ще ви се стори нереално привлекателен.

Когато вече сте избрали срока и вида на депозита, както и търговската банка, остава да съобразите в каква валута да отворите срочния си депозит. По принцип левовите депозити са с най-висока лихви. Това е така, защото българските банки търсят най-много левове, а и рисковата премия за лева е по-висока. Затова банките приемат все още родната ни валута за по-рискова и съответно дават по-висока лихва върху левовете.

Депозитите в евро и долари са с по-ниска лихва. Те са изгодни най-вече за хора, които получават средства в такава валута и биха загубили от превалутирането в левове. Също така разкриването на депозити в евро може да се смята и за една допълнителна презастраховка в случай, че се случи най-неприятното – падането на валутния борд. Подобни индикации в момента няма, но много хора предпочитат да държат парите си в евро.

Това има пряка връзка и с последният аспект – сигурността на депозитите. От гледна точка на лихвите, защото всъщност говорим за „лихвените екскурзии", в този случай трябва да се придържаме към друго златно правило в инвестирането – висок доход върви ръка за ръка с по-висок риск.

Затова винаги трябва да имаме едно на ум, когато решаваме да отворим депозит с лихва, която е необичайно висока. Умерените лихвени проценти определено са за предпочитане. Всъщност всички, които искат да отварят срочен депозит, трябва да знаят, че той е защитен от закона за защита на влоговете в банките, като максималният размер на покритието е 200 000 евро или равностойността в лева. Тоест, ако сте от спестилите по-голяма от тази сума, не разчитайте само на депозита като инвестиция.

Другата гаранция е самият валутен борд, който не разрешава на българския лев да шава от закования курс спрямо еврото – 1,95583 лв. за едно евро.

И така, за да е успешен лихвен екскурзиант между отделните банки, човек трябва да потисне лакомията и да си отваря очите. Както и да смята правилно, разбира се, за да не проклина безадресно след края на срока на своя срочен депозит.