Изборът е личен, но май всички трябва да се откажем от слабата мисловна подвижност
„Хава парасъздър" – „Времето не струва пари", това е било от векове ръководното начало на хората от южната ни съседка. Така те се противопоставяли на философията на активността, което е същностната характеристика на европейския цивилизационен модел. Който, противно на ориенталската леност, казва: Time is money – английската поговорка от времето на индустриалната революция на Острова – „ Времето е пари".
Кой от двата модела на житейско поведение ще избере е въпрос към всеки нашенец поотделно. Сякаш е време обаче да ни напусне слабата мисловна подвижност, която през вековете сме припознали. Турската поговорка вече не е актуална в родината си – откъде иначе се прави 8% растеж в условия на глобална финансово-икономическа криза.
Баба викаше: „Ни е да имаш, ни е да немаш". Тя имаше предвид, че имотът и парите искат грижи. По нейно време, ако внасяш пари на влог, се казваше, че си ходил до касата, валутата беше лев обезпечен със злато, а инвестициите в ценни книжа се свеждаха до натрапени 20-годишни държавни облигации.
Сега обаче е друго. Примамливи, но опасни инвестиционни оферти ни
дебнат отвсякъде
Колкото по-примамливи, толкова по-опасни.
Банков депозит? Сигурна лихва, но несигурна инфлация, която хищнически я яде. Нетната лихва често става отрицателна. Малко хора разбират, че парите им, в резултат на спестовността, са намалели. Или пък, както е сега, са на плюс 2-3 процента. И много по-малко, отколкото ако си бяха купили зелето през септември, вместо през ноември.
Всяка втора фирма се чувства излъгана от банка. Всеки трети пък смята, че "информацията за лихвите понякога е подвеждаща".
Валутна спекулация? Много добре. Купуваш 100 долара през февруари и сега вече имаш 125 (в левове). Имаш ги, защото така се е случило, но дали ако сега купиш 100 долара, другата пролет няма да имаш по-малко?
Компенсаторни инструменти? Някой получиха по 19 стотинки за реституционните си хартийки, други – по левче. Защото нацелиха различни моменти.
Акции? Супер. Има хора, които си докарваха по 138% печалба годишно – на българската борса, да на оная с бика като от вторични суровини. Но има и такива, които са на загуба от две години, някои с близо 100 на сто – т.е. парите има са изчезнали за момента. В следващ момент обаче нещата се обръщат.
Самозваният инвеститор не разбира, че банката по смисъла си дава ниска лихва, когато ти взема парите, и иска висока, за да ти даде.
Инвестиционното камикадзе не се замисля, че на пазара на недвижими имоти, където много хора печелят, все някой губи. И това може да е точно той.
Защо е толкова несигурно всичко?
Най-близкото до акъла обяснение е, че „разбирачът" е далеч от мисълта, че: цената на долара се определя от хора като Бернанке и Сорос, на депозитите – от Жан-Клод Трише и Искров, на петрола – от Уилсън Пастор-Морис, който ще бъде заменен съвсем скоро от !!! иранец... А нашенецът не познава никой от тях.
Самотният инвеститор е най-лесната плячка на конюнктурата. Освен ако не е Бъфет, който не само участва, но и управлява процесите на борсата.
Добре е да имаш пари, приятно е да ги харчиш, но е стресиращо да предугадиш начина, по който да ги инвестираш. Така че да станат, благодарим на Маркс, „пари прим".
И не знае напъващият се за среден българин има ли място, където да вложи парите си за висока доходност, но при сравнително нисък риск.
В инвестиционен мрак тънат роящите се договорни фондове. "Мани, бегай, това са пирамиди", реагира нашенецът.
А там са хората, които не само знаят, че не трябва да се носят яйцата в една кошница, но и професионално прогнозират в коя кошница по колко да сложат.
Инвестиционните дружества са добрите убежища за парите на начинаещия инвеститор. Не е чудно, че всяко трето свободно евро в ЕС е инвестирано в такива дружества.
Взаимният фонд е колективна инвестиционна схема, която обединява парите на много инвеститори, инвестира в различни ценни книжа и печели от мащаба на тези инвестиции. Инвестирането може да е в акции, облигации или комбинация от тях. Парите във взаимните фондове са професионално управлявани и всеки инвеститор притежава пропорционален дял от портфейла, съобразно вложената сума.
Така пише в книгите. Но нека дочетем урока си.
Професионалните мениджъри насочват средствата, като нареждат купуването или продаването на ценни книжа от портфейла на фонда. Банката депозитар наблюдава целия инвестиционен процес и контролира правилната оценка на портфейла. Притежавайки дялове от взаимен фонд, инвеститорът реализира печалба, когато нараства стойността на акциите и/или облигациите, които фондът притежава.
И още: в зависимост от вида ценни книжа, в които инвестират, и от степента на риск, която поемат, взаимните фондове биват няколко вида. Най-общо могат да бъдат разделени на нискорискови, балансирани и високорискови. Основната разлика между тях е в степента на колебание на цените и възможностите за доход, които дават техните дялове.
Време е да спрем с теоризацията и да нахлуем
в реалността на цифрите
Какво ще ни покаже тя? Нищо, което да дава еднозначно напътствие за взимане на инвестиционно решение. За съжаление.
Най-висока доходност на нашия пазар, двойно по-висока от най-изгодния банков депозит, е направил Адванс IPO фонд, който от началото на годината е донесъл на инвеститорите си 14,20% отгоре. За времето на кризата пък – съпоставка за година назад – най-много радва инвеститорите си друг фонд на Адванс – Източна Европа – с 14,08% доходност. И двата фонда са от типа на високорисковите.
При тях се случва така – печалбите при печелившите са два-три пъти по-големи от тези при нискорисковите. Най-добрият представител на последните е Елана Фонд паричен пазар, който се е отчел с 6,84% доходност от началото на годината и 7,80% – в сравнение с година назад. Бенчмарк фонд – 6 Паричен пък е рекордьорът в кризата – с 8,68% добавка към инвестираната сума преди година.
В нискорисков фонд е добре – там печалбите са по-малки, но и загубите са по-поносими. По риск се доближават до депозитите, затова и доходностите им са близки – разбира се за тези, които са успели да отлепят от нулата нагоре. Слабаците при тях вдъхват по-скоро оптимизъм за бъдещ ръст, отколкото отчаяние. Най-слабо представилият се от началото на годината фонд е БКМ Балансиран капитал, който е пропилял 1,34% от парите на инвеститорите си от януари насам и им е докарал 4,09% загуба от началото на кризата. В общи линии доходността на слабаците сред нискорисковите фондове трепти малко над и малко под нулата.
Не стоят така обаче нещата с високорисковите фондове. Немалко от тях са пропилели от 1/4 до 1/6 от инвестираните средства на хората. Тъжен рекордьор е Алфа Индекс Топ 20, който е набутал членовете си с 23,18%, след него е Златен Лев Индекс, който ги е „ощетил" с 20-78%. Това са данни за година. От началото на годината, пък Алфа Индекс топ 20 е на червено с 14,31%.
Данните онагледяват различията в маржа между добри и слаби фондове в двете групи – на високо и на нискорисковите договорни фондове. При първата група положението е огледално – от около 14% на плюс при отличниците до -14% при слабаците от началото на годината. Докато при нискорисковите стратегии дисперсията е между 5-6% доходност при добре работилите от началото на годината схеми и доходоности около нулата при зле управлявалите чуждите пари.
Не е случайно, че нискорисковите схеми се предпочитат за по-краткосрочни инвестиции, а високорисковите – се целят в дългосрочността.
Както казах, не може да се даде унифициран съвет къде и в какво да инвестираме. Но едно е изходното начало – не го правете, преди да вникнете във философията на избраната инвестиция, да проучите бекграунда на избрания договорен фонд и внимателно да се посъветвате с финансовия си консултант. Нямате такъв? На Запад хората с пари имат и това е нещо обикновено. Джипита имат както за телесно, така и за финансово здраве.
Иначе остава, пак да вкараме една поговорка: „Сами очи гледали – сами плакали".
1. В дългосрочен хоризонт (исторически) акциите са надхвърлили всички останали инвестиции. От 1926 до 1997 г., средната годишна печалба от акции е била 10,9%. Другата най-печеливша позиция активи – облигациите – за същия период са стигнали 5,2%.
2. От краткосрочна гледна точка, инвестирането в акции може понякога да представлява финансов хазарт.
3. Рисковите инвестиции общо взето печелят повече отколкото по-малко рисковите. Акциите са по-рискови от облигациите и поради това очакваната доходност от акциите е по-висока от тази на облигациите. Този факт обяснява защо доходността на дългосрочните облигации е по-висока от тази на краткосрочните. Колкото по-дълго трябва инвеститорът да чака изплащането на облигацията, толкова е по-голяма вероятността, че някакво непредвидено събитие ще обезцени инвестицията.
4. Най-голямата детерминанта на цените на акциите е доходността. От краткосрочно гледище, върху цените на акциите оказват влияние много фактори – от лихвения процент, през поведението на инвеститорите, до климатичните условия. От дългосрочно гледище обаче, цените на акциите се влияят от доходността. Защото когато доходността на акциите се качва значително в течение на 10 г., акциите ще станат по-скъпи.
5. Лошата година за облигациите е добра година за акциите. През 1994 г., която беше една от най-лошите години за облигациите, държавните дългови книжа със среден срок паднаха с 1,8%. Още през следващата година обърнаха посоката и стигнаха 14,4%.
За сравнение, по време на краха на Нюйоркската борса през 1973-74 г., индексът Dow Jones Industrial Average падна с 44%. Първоначалното си ниво успя да стигне едва след три години, а видимо да го превиши – едва след 10 години.
6. Растящите лихви влияят негативно на облигациите – цените им падат. Купувачът ще плати повече за съществуваща облигация с фиксирана лихва 6% отколкото за нова с лихва 7% и повече. Напротив, при намаляване на лихвения процент цените на облигациите растат. Този ефект е най-силен при дългосрочните облигации.
7. Инфлацията застрашава най-много вашите дългосрочни инвестиции. Инфлацията, намаляваща стойността на вашите пари годишно с около 3,2%, никога няма да ви върне това, което е взела.
8. Дългосрочните облигации на федералното правителство на САЩ (US Treasury bonds) са най-сигурната инвестиция. Истина е, че не е възможно да се стигне до ситуация, когато правителството на САЩ да не може да изплати своите облигации. Частично поради това, че икономиката на САЩ през цялата си история, винаги е била достатъчно силна, и частично поради това, че правителството може по всяко време, в случай на нужда, да печати пари. Тези облигации са считани за безрискови и това е причината да имат най-ниска лихва. Доходността на всеки следващ вид инвестиция с фиксирана доходност расте правопропорционално на техния риск.
9. Диверсифицираното портфолио е по-малко рисково от портфолио, концентрирано в един вид инвестиции. Диверсифицирането означава разпределение на парите в различни видове инвестиции и по този начин намаляване на риска. Въпреки че стойността на някои инвестиции може да пада, на други може да се качва.
10. Индексните инвестиционни фондове често имат по-висока стойност от активно управляваните фондове. В индексния фонд мениджърът на портфолиото разпределя поверените средства според индекса на пазара и в последствие в отделни акции. Ако индексните инвестиционни фондове постигат по-добри резултати от активно управляемите, то е защото много рядко активно управляван фонд може да постигне по-добър резултат от целия пазар, тъй като обикновено има по-високи търговски такси.
Все още няма коментари