Леснодостъпно забавление на приемлива цена
За мен еднодневните екскурзии не бяха нещо сериозно и извикваха асоциации с онзи тип пътувания, на които фирма те качва на автобус, закарва те на 100-150 км на някое хубаво място, храни те, пои те и накрая ти бута в ръцете свои продукти.
От разказите на хванали се на въдицата зная, че изживяването не е чак пък толкова неприятно. Напротив – човек се абстрахира от рекламните брътвежи и вижда места, заради които си заслужава дори и да потрети посещението. Поради тази причина спомените си струват доброволното излагане на своеобразния рекламен блок.
Като се замисля обаче, от доста време не ми е попадала подобна оферта. Преди намирах брошури в пощенската кутия или на улицата някой ми буташе в ръцете дипляна с подобно предложение. Може би модата на рекламните екскурзии е отминала. А може заради кризата и фирмите-организатори да са се отказали от този тип дейност.
С други думи, предразсъдъците, и мои, и вероятно ваши, относно еднодневната екскурзия са вече напразни. Затова нека заедно изтрием по-скоро негативния образ на този тип пътуване, за да щриховаме приятното очертание на пътуването тип „дотам и обратно за един ден“.
Всеки пътешественик би дал мило и драго, ако, в каквито и гори тилилейски да се намира, вечер заспи в своята постеля. За да обмисли емоциите от деня, който оставя зад гърба. Ето го и първият плюс – еднодневната екскурзия е точно това: отивате, разглеждате и удовлетворени се прибирате вкъщи. Никакви хотели, никакви неудобни матраци.
Когато отидох на първата си еднодневна екскурзия останах изненадан от доста неща. Освен че автобусът беше пълен, най-учудващото беше, че
имаше не малко хора, дошли сами
Аз лично не мога да си представя да отида да разглеждам красотите на България без компания. Всъщност съм го правил веднъж, но то беше в комбинация със служебни задължения, което автоматично променя нещата. За еднодневните екскурзии се записват доста хора, които нямат другар за ден шляене из страната. Причините са не една и две – никой познат не е свободен въпросния ден; всички наоколо вече са били там, накъдето сте се запътили, и не искат да повторят; не са на вълна „пътуване“, имат проблеми, липсват им средства и т.н.Колкото и да не ми се иска да го кажа, може да няма и на кого да се обадите – макар ужасна, самотата е факт. Но дори и това да е причината, повод за притеснение или неудобство няма.
Еднодневната екскурзия е идеално място за нови запознанства
При това – добри. Хората се „надушват“ още на първите почивки за по цигара, хващат се „подръка“ и прекарват един прекрасен ден. Ето, още един положителен знак за краткото пътуване. Доказателството – на връщане в автобуса се чуват доста общи планове за следваща екскурзия. От хора, които се познават от не повече от 12 часа.
Вероятно ограниченото време кара хората доста бързо да се сплотяват и по пътя назад дори да пеят дружно познати стари градски песни. С което стигаме до възрастта. Не робувайте на предразсъдъци: на пътуване за ден се записват всякакви хора. Наистина преобладава средната възраст, но, както каза една 59-годишна жена последния път, „очаквах да има повече баби и дядовци“. Групите на еднодневната екскурзия са много разнообразни: студенти, хора надхвърлили или около 70-те, както и такива, които наближават 50-те, но още не са ги прехвърлили.
Забавни и радващи са и семействата – последния път имаше две, дошли заедно с децата. Младежите видимо бяха в края на училищната си възраст, но също видимо им беше приятно. Е, не липсваха мрънкания и претенции, но те са почти задължителни за тийнейджърите.
Най-многобройна е групата на тези между 50 и 65 години,
като казвам „група“ абсолютно преднамерено – повечето хора на средна възраст се бяха уговорили и избрали заедно пътуването. Така, за да им по весело!
Веселието идва и от още един плюс на еднодневката – човек се вози като багаж. Не мисли къде да завие, къде за зареди, къде да паркира. А така освобождава съзнанието и има няколко часа, в които не мисли за нищо. Дори и само заради празното взиране през прозореца си заслужават да се запишете на подобно пътуване. Мисля, че тези, които шофират, биха оценили преимуществото му най-високо. От вас се иска само да платите цена, която обикновено е до 30-35 лв., като сумата е за по-далечните точки на България. В замяна ви се връчва водач, който има задачата да мисли за групата и програмата.
Ето няколко предложения за еднодневна екскурзия за оставащата част от август и септември.
22 август, 12 септември и 10 октомври 2010 г.
Копривщица с royaltravelbg.com
цена: 24 лв.
04 септември 2010 г.
Ковачевица и Лещен с ustrem97.com
цена: 32 лв.
12 септември 2010 г.
Белоградчишките скали и пещерата Магурата с nbtour.dir.bg
цена: 31 лв.
25 септември 2010 г.
Троян – Орешака – Троянски манастир с royaltravelbg.com
цена: 30 лв.
Леденика, Враца и Рогозенското съкровище с ustrem97.com
цена: 21 лв.
Всяка от тези фирми предлагат и други еднодневни екскурзии. Може да изглежда странно, но такива се правят и до близките забележителности Сърбия, Македония и Гърция.
След като споменах причини, които със сигурност ще ви накарат да планирате еднодневна екскурзия, сега е ред и на негативите.
Най-големият е пътят, респективно времето, за което трябва да се вземе разстоянието от начална до крайна точка. Понякога пътуването се случва изморително, и причините не са само в изминатите километри и часовете свиване на седалката. Аз нямам опит с лош автобус на такава екскурзия, но пък мисля, че всеки се е возил без климатик или парно. Никой обаче няма да ви качи на "Чавдар", и това е сигурно. Както е сигурно, че е добре, когато избирате фирмата, да попитате с какво точно превозно средство ще пътувате.
Пътят „дотам“ винаги е приятен. Проблемът е в „и обратно“.
Точно поради тази причина повечето хора отминават този тип пътуване. А всъщност изпускат положителни емоции на приемлива цена. Не забравяйте, че стойността на подобна екскурзия е най-малко на половината от онова, което бихте платили за комбинация с нощувка.
Така главният минус на еднодневно пътуване, пътят, е въпрос на предпочитание – ако ви притеснява, това не е вашата екскурзия. Търсете вариант с преспиване. Изборът на дву- и тридневни пакети е достатъчно голям.
И накрая над всяка еднодневна екскурзия тегне прокобата на стадния принцип – обърнете се наляво, обърнете се надясно... Неизбежно е. Но не зная дали е толкова лошо. Така ще видите почти всичко „задължително“, при това без да се затормозявате и да се лутате из непознатото място. Време за себе си също ще имате. Може да не е желаното количество, но достатъчно. Дали тогава да си капка от вълната е толкова лошо наистина?
Все още няма коментари