club50plus.bg

Имаме ли полезен ход срещу банки, мобилни оператори, фирми за кабелна телевизия, подписвайки срочен договор

Неделя е, а на звънеца се звъни настойчиво и вече в продължение на половин час. Човекът пред външната врата така и не иска да повярва, че „няма никой в къщи". Той е твърдо решен да ви връчи призовката и в един определен момент започва да чука и вика за да му отворите.

Съседите се събират и става един цирк, на какъвто може би 9 от 10 души са присъствали, откакто премина еуфорията на потребителските кредити, но все още е разгарът на масовата кампания за подписване на договори за всевъзможни услуги.

Човекът зад вратата е призовкар, а вие, който се спотайвате от другата страна, сте клетникът, който е подписал договор за услуга, която сега „просто не може да си позволите", както е модерно да казваме.

Снишаването и неотварянето не решава проблема. Разбира се, може най-нагло да отвориш и да кажеш, че „Петър вече не живее тук", отдавна се е преселил нейде отвъд океана и вече подписва договори с някой американски мобилен оператор. Може и да се нахвърлиш войнствено върху прекалено настойчивия човечец (много често е жена, а не яка бабанка), като го изхвърлиш от входа на кооперацията, но както е казано

„не убивайте вестоносеца"

Последен тази сакрална фраза изрече Джулиан Асанж, издателят на скандалния сайт „Уикилийкс", чиито разкрития могат да провалят цели институции. В нашия случай говорим за баналните на пръв поглед договори, които всеки ден, във всяка една минута, някой подписва с банки, мобилни оператори, фирми, предлагащи сателитна и кабелна телевизия, интернет доставчици, доставчици на телефония.

Тези договори крият големи рискове, особено за по-възрастните хора, които обикновено разполагат с малки доходи, основно от пенсия.

Възрастните и пенсионерите, освен хора с по-ниски доходи, са и най-лесно подаващите се на различни „примамливи" оферти, които неусетно преминават в договори. Те са една от любимите мишени. А по Закона за задълженията и договорите, подписаният от две страни договор

има силата на закон

за тях. Ако не спазваш закона (договора), подлежиш на определена санкция. Именно спазването на договорите, което често се оказва непосилно, както и санкциите за неспазването им, могат да доведат до вратата на бедния клиент неудобния и упорит вестоносец.

Как да не се стигне до такова посещение е въпрос, чието разрешаване има три основни направления. Най-лесното, което естествено няма смисъл да обсъждаме, е да си плащаме задълженията по договора безпрекословно. Проблем в такъв случай просто няма.

Ако не сме идеалните платци и доходите ни са пресметнати до стотинка, то най-добрият вариант за избягване на неизгодни договори е внимателното им прочитане, преди да бъде положен подписът. При четенето трябва да се съблюдават няколко основни неща.
На първо място е

срокът на договора

Обикновено за услуги в София той никога не е по-малък от 12 месеца, в провинцията се срещат и 6-месечни договори.

Особено внимателно трябва да се подхожда към по-дългосрочните договори – 18 или 24 месеца, защото на глед цената на услугата излиза по-евтино, но може да се окаже, че фирмата само след година ще излезе с много по-добри тарифи, от които вие няма да можете да се възползвате.

По-ужасно, разбира се е, ако веднъж подписал договора, забравите за него и пропуснете крайната му дата. Тогава неизгодния договор автоматично се подновява и убийствените клаузи влизат в сила за нов едногодишен или двегодишен период. Това автоматично преподписване се получава даже да прехвърлите срока с един ден.

Поради тази причина е много важно да заявите своя отказ от нов договор при същите условия един месец преди крайната дата, или в дните на последния месец. Никога не чакайте последния ден, защото една техническа авария в системата на оператора – и ставате роб за още една или две години.

Второто нещо, което трябва да се гледа под лупа, са качествените и количествени параметри на договора. Важно е да не се окаже, че сме подписали договор само за кабелна телевизия, а сме мислили, че в цената влиза още цифрова и интернет.
Третият момент преди подписване на договора е особеното внимание, което трябва да се отдели на

звездичките с малкия шрифт

под основната оферта. Именно тези „звездички" могат да ви разсипят впоследствие. Най-прост пример може да се даде с мобилните оператори, които предлагат различни месечни планове за вашия телефон. Промоцията винаги е изгодна, но когато проследите „звездичките" и текста към тях, се оказва, че хубавото не продължава повече от месец-два.

Например, абонираш се за нов план за мобилен телефон с безплатни минути към определен брой номера от същата мрежа и още определени безплатни минути към всички останали мрежи. Ако не прочетеш ситните букви под договора, няма да разбереш, че безплатните минути към други оператори са само за един или 2 месеца. Съответно си говориш спокойно и гориш на третия месец с яка сметка.

Оказва се, че всичко си е платено, и то по възможно най-високата тарифа. Няма нищо безплатно. Това трябва да се знае и помни при всяко подписване на договор.

Неустойките са четвъртият и може би най-важен елемент, на който трябва да се обърне внимание преди да се положи подписът. Това е частта, в която потребителите – физически, а и юридически лица, са най-уязвими. Тези неустойки за неизпълнение или отказ от изпълнение на договора са направо ужасяващи и често граничат с пълната робия.

Всички, които са подписвали срочен договор за услуга, знаят, че най-масовата неустойка е да платят месечната такса за всички оставащи до крайния срок месеци. Едва ли има нормален човек, който ще си плати цялата такса, без да използва впоследствие услугата.

Върхът на наглостта

с която съм се сблъсквал до сега, е един срочен договор на водещ оператор на кабелна и цифрова телевизия, както и интернет, който предлага 18-месечен договор при определена месечна такса. Неустойката към договора е просто нечовешка. При по-внимателно прочитане, се оказва, че месечната такса е промоционална – 50% от нормалната цена, и ако се откажеш, ще трябва да платиш всички такси до края на срока, но не в обявения размер, а двойно.

---

Например, договаряш пакет кабелна и цифрова телевизия заедно с интернет за 35 лева на месец за 18 месеца. Ако се откажеш на първи месец, се оказва, че за останалите 17 месеца дължиш 1190 лева неустойка (по 70 лева на месец).

А наблюденията ми в продължение на 2 месеца показваха, че хората масово, без страх, и без особено да четат договора, го подписват с охота.
Едно е сигурно: човекът, който го предлага от страна на оператора, със сигурност няма сам да зачекне въпросът за неустойките. Така, на практика той укрива важна информация за потребителя от другата страна. Но това е недоказуемо в съда.
Тук идва моментът да разгледаме и третата възможна хипотеза –

подписваме без да гледаме

а после се опитваме да си възстановим накърнените права. Това е най-често срещаният случай. Тук много често се стига до ситуацията с „лошия вестоносец".

Въпросът е какво може да се направи, в случай, че не сте обърнали нужното внимание при подписване на договора, услугата не отговаря на вашите очаквания и вие искате да прекратите договора, който смятате за финансово неизгоден. Или просто нямате пари за да продължите да плащате.

Вариантите са два – Комисията за защита на потребителите или с адвокат в съда.
За съжаление първият вариант досега не върши особено много работа. В разговор с представител на Комисията за защита на потребителите се убедих, че единственият съвет на КЗП е да си отваряме очите преди подписване на договора и ако имаме и най-малките съмнения – просто да не полагаме подпис. За защита впоследствие въобще не може да се говори, ако монополистът формално не е нарушил договорът.

Изглежда така, сякаш това не е комисия, която трябва да защитава потребителите, а държавен орган, чиято основна функция е да събира допълнителни приходи в държавата, санкционирайки различни фирми, но не по сигнал на гражданите, заяви пред мен юрист, сблъсквал се не един и път с търговски спорове.
За пример можем да дадем акциите на комисарите от КЗП всяка година по морето, където следят и санкционират заведения и хотели, без да е ясна ползата за индивидуалния потребител.

Все пак, този, който прецени, че насрещната страна по договора не го изпълнява, или умишлено го е подвела, като може да представи доказателства за това, трябва да подаде

съответната жалба

в Комисията за защита на потребителите. Това може да стане лично, или по имейл. След това се чака реакцията на комисията, която има права за въздействие върху фирмите по силата на закона за защита на потребителите.
Както казахме, за да има ефект от тази жалба би трябвало виновната страна наистина да го е „ударила през просото" и нагло да не спазва условията по договора в ущърб на потребителя.

В нашия случай с масовите договори, това е рядко срещано явление и поради тази причина, рано или късно, се стига до съд. Едно съдебно дело е нормален завършек на търговски спор. Преди да се заведе обаче, трябва да имаме предвид, че активната страна – ищецът, плаща първоначалните разноски. Това са 4% върху оспорваната сума съдебна такса и хонорарът на адвокат. В най-тънкия вариант трябва да се приготвят около 500 лева, като 400 лева са минималните адвокатски хонорари за такива малки дела.

Оспорването на договора в съда

може да стане по три направления, изцяло по Закона за задълженията и договорите. На първо място може да се иска нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД. Според този член „нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното".

Третата презумпция на този член е, че нищожността на отделни части от договора не водят до нищожност на целия договор. С други думи, ако докажем нищожността на неустойките, това няма да обезсили автоматично целия договор. По този член шансовете за успех не са особено големи.

По-големи шансове имаме при оспорване на договора по чл. 29 от ЗЗД – за умишлена измама. Това може да стане, ако със свидетели например успеем да докажем, че сме били подведени при подписване на договора, без да са ни запознали с всички условия.
Член 29 от ЗЗД гласи, че „Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение."

Най-големи шансове

според юристи по търговско право, ще имаме в съда, ако се опитаме да атакуваме неизгодния договор по линия на чл. 92 от ЗЗД, който пряко касае неустойките.
В алинея 2 на този член буквално е записано, че „Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Именно с тази алинея могат да се атакуват невероятните претенции за неустойка, които имат монополистите, предлагащи различни услуги.
От почти 100 процента от договорите, които ни предлагат за подпис, е видно, че искането на неустойка, равна по стойност на стойността на целия оставащ срок по договора, веднага може да бъде определена, като „прекомерно голяма".

Естествено, всички имат и една идеална четвърта възможност за предпазване от неизгодните договори. Ако изберат нея никога на вратата им в неделя сутрин няма да се появи вестоносецът с лошите новини. Тази възможност е никога да не подписвате никакви договори.
Но това не е изход за когото и да е в началото на 21 век.