club50plus.bg

Единственият начин да защитим правата си е като не допускаме да бъдат нарушени

Мислех, че съм отракан интернет потребител. От години плащам всичките си сметки чрез сайта на банката си и съм запален почитател на кетъринг услугите. Когато обаче реших да си купя през мрежата нещо малко по-скъпо, открих, че започвам странно да се изнервям.

Хареса ми рекламата на надуваеми легла – изглеждаха удобни, а и предлагаха изкушаващо разсрочено изплащане. Когато обаче преодолях колебанията си и реших все пак да поръчам, в съзнанието ми се зароиха страхове.

Проблемът с дистанционното пазаруване е,

че не можеш да видиш и пипнеш стоката. Затова в зората на електронната търговия мнозина са предричали, че тя е обречена на провал – кой ще плати за нещо, което е видял само на картинка?

След десетилетия развитие на продажбите през интернет, открих, че същите притеснения все още са валидни.

Ами ако леглото, което изглежда толкова удобно и голямо на клипа в сайта, се окаже миниатюрно по размери? А ако се спука на третия ден – ще важи ли гаранцията?

Страховете ми се усилиха, когато получих пратката. Върху нея изрядно бе написано, че според закона за дистанционните продажби имам право да върна стоката до седем работни дни, ако не съм повредила опаковката и не съм ползвала леглото.

Добре де – казах си, как да го видя, без да го отворя? Параноично разлепих скоч лепенката милиметър по милиметър, опитвайки в процеса да не повредя кашона. Постепенно обаче си казах – какво пък толкова, ще разчитам на късмета, и весело се наместих в новата си придобивка.

Страховете ми обаче се оказаха основателни

Типично за китайска стока, оказа се, че и тази уж рожба на модерни технологии е точно толкова паянтова, колкото сме свикнали да очакваме от азиатския икономически гигант. Въздушните камери започнаха да сдават багажа една по една, помпата гръмна почти веднага – прилежно я замениха с друга, която пък изобщо отказа да работи.

Какви ли са правата ми сега? Обадих се на май познат адвокат, но той не ми вдъхна особени надежди.

Оказва се, че въпреки всички закони за защита на потребителя, ако искате да се защитите след направена лоша покупка, можете да разчитате или на добрата воля на продавача, или на съда. Втората опция излиза доста скъпо, струва безкрайни нерви, и въобще няма гаранции за успех.

Разбира се, можете да се обърнете към Комисията за защита на потребителите и да подадете жалба. Можете и да платите на адвокат. Или можете да използвате

единственото свястно оръжие в ръцете на излъганите купувачи

– интернет.

Разбира се, мрежата няма да ви помогне да си възвърнете вложените средства. Но както пише така мъдро на парламента, „Съединението прави силата". Потребители от всички страни, съединявайте се!

Така, макар че сте прежалили средствата, дадени за неразумната придобивка, поне ви остава успокоението, че ще предупредите бъдещите жертви на нелоялния търговец.

За съжаление, аз не спазих първото правило на дистанционната търговия – преди да се решите на сделка, все пак прегледайте форумите – какви са отзивите за тази компания, за този продукт?

Защото, ако не искате да ви се наложи да търсите някой ден правата си чрез съда, най-добре е просто да помислите три пъти, преди да платите парите. Каквото и да говорят отговорните институции, единствената реална защита на потребителя се оказва предварителната информация.

Ако не намерите нищо интересно в блоговете и форумите,

има и други признаци,

които могат да ви подскажат, че има нещо съмнително в цялата работа. Най-важното правило е: много, ама изключително много внимавайте на кого предоставяте личните си данни. Преди да попълните каквито и да било виртуални формуляри, убедете се, че имате работа с реална и коректна фирма.

Един от най-тревожните признаци е липса на пълна информация за контакти в сайта на компанията, предлагаща продукта.

Очевидно, не бихте искали да плащате пари на някого, който се крие от вас, нали? Ако няма публикувани адрес и телефон, въобще не посягайте към мишката, за да натиснете бутона „добави към кошницата".

Втори признак, който може да ви усъмни в почтеността на търговеца, е лошо направеният сайт. Разбира се, тук оценката е малко субективна. Но от друга страна – ако компанията не си е направила труда да ви улесни и привлече, докато купувате, колко ли склонни ще са да ви обърнат внимание и да са учтиви, когато връщате стока?

Ако има публикуван телефон,

не пестете стотинките – звъннете

Можете да отсъдите много по начина, по който ще ви обслужат.

Трябваше да имам това предвид, когато купувах моето изстрадало надуваемо легло. Когато се обадих да направя поръчката, девойчето, което вдигна телефона, отбягваше да ми даде пълна информация за това в кои случаи важи гаранцията, какви са различните варианти на разсрочено плащане, и други разни въпроси, които имах. За съжаление, беше ме обладал шопинг ентусиазмът и това не ми направи впечатление.

Следващият признак, по който можех да отсъдя, че не всичко около тази оферта е наред, бе срокът на доставка. Той трябваше да бъде седем работни дни, които ден след ден се превърнаха в цял календарен месец.

„Добре де." – казах си. - „Сигурно не е в тях проблема, а в обслужващата банка – нали все пак купувам на разсрочено плащане."

Ако бях по-отракан интернет купувач, щях да отказа поръчката още когато доставката започна сериозно да се бави.

Казват, че

българите не са склонни да защитават правата си

на потребители. Аз също не съм, и затова си имам основания – единствената причина не се корени единствено в, както казват, тежкото наследство от социализма, или в някакво убеждение, че друг трябва да ме предпази (например отговорните институции).

Повечето от нас могат да се похвалят, че имат или време, или пари, но все пак мнозина не разполагат с достатъчни количества от нито едно от двете. Бих се обърнала към съда единствено ако става въпрос за значителна сума, или ако ме водят принципни съображения – един вид, ще се жертвам за бъдещата справедливост.

Подаването на жалба към Комисията за защита на потребителите също ми изглежда безплодно усилие – те нямат правомощията да разрешат един подобен спор, ако търговецът наистина е решил да се заинати.

Затова в бъдеще ще защитавам правата си, като повече не допускам да ги нарушават. Интернет е моето най-сигурно оръжие.