Промяна на кариерата след 40

Normal_crossroad_geograph_org_uk

Минахме 40 и вече (по-скоро отново) с нетърпение очакваме животът да започне. Чувствам се, сякаш наближава... абитуриентският бал. Защо така ли?
Неизвестно как, но когото и от старите си приятели да срещна, разговорът постепенно преминава към темата „Какъв искам да стана, когато порасна". Може би защото това време на годината предразполага към равносметка, към повече разговори в семейството.

Приятелката ми Ани бе тази от нас, която най-много се колеба в избора на професионален път. От математическата гимназия се запъти към ВИАС, после прехвърча през Факултета по информатика, за да кацне накрая във философията и да преподава логика на съвременните последователи на Аристотел в Софийския университет.

Когато вчера ми каза, че обмисля накъде да се насочи, за да търси нова промяна, въобще не се изненадах. Доколкото я познавам, след година две вероятно ще е в НАСА.
Друга моя позната, колежка журналистка, реши да смени призванието си дори за сметка на финансовата изгода и отиде да работи като „какичка" в детски център.
А аз съм седнала да се притеснявам, че 13-годишната ми дъщеря още няма стабилни планове за бъдещата си кариера.

Неочакваната смяна на призванието

не е странна ексцентричност само на моите познати.
Всички знаем колко късно е хванала химикалката Агата Кристи, но малцина са чували, че до 30-годишната си възраст Харисън Форд е бил... дърводелец.
Не знам колко е загубило дърводелството от смяната на попрището на Харисън Форд, но аз поне не мога да си представя американското кино без неговите роли Снимка: WikimediaОстрите завои на кариерата понякога може да са шокиращи. Известната водеща на кулинарно предаване Джулия Чайлд преди това е била... шпионка на ЦРУ, с мисии в Китай и Шри Ланка.

Въпреки че в един момент на всички ни се иска да опитаме нещо ново, малцина са толкова смели – или неразумни, за да скочат в неизвестното със затворени очи, само за да търсят промяна.
Преди да решим сериозно да сменим призванието си, след като сме достигнали златната си възраст, трябва да си отговорим на някои въпроси и да начертаем конкретните си, и, препоръчително – постижими цели.

За всеки е ясно например, че каквато и да е била детската ви мечта, нямате особени шансове тепърва да станете астронавт.

Как да подходим,

за да имаме успех в едно ново професионално приключение?
Въпрос номер едно, разбира се, е: наистина ли имаме нужда от промяна?
Всеки понякога бленува да е някой друг и задълженията ни в офиса изглеждат като досадна рутина – особено в понеделник сутрин.

Ако обаче откриете, че месеци наред се будите без желание да станете от леглото, ако дори постигнатите успехи вече не ви радват, ако усещате, че трудът ви не ви носи никакво удовлетворение, а талантите ви остават неоползотворени, може би е добре сериозно да обмислите дали да не направите крачка в неизвестното.

Все пак, на работното си място прекарваме по-голямата част от живота си, и ако сме започнали да мразим професията си, това може да вгорчи дори миговете у дома и със семейството.

За да си дадете сили,

преди да поемете към нелекото предизвикателство на преквалификацията, а и за да направите по-добър избор накъде да се насочите, отделете време и направете списък на достиженията и талантите си.

Не се притеснявайте – само вие ще прочетете този таен документ, затова не се поддавайте на фалшива скромност.

В какво би бива най-много? Не мислете само за професионалната си кариера. Ако например творите чудеса в кухнята за вечеря, защо пък да не последвате примера на Джулия Чайлд?
Освен държавните и политическите тайни на Изтока, Джулия Чайлд очевидно е опознала и тайните на кухнята Снимка: WikimediaА ако успявате винаги да постигнете своето в споровете със своята интимна половинка, нима това не е доказателство, че имате умения да водите преговори?

След като вече сте наясно в какво ви бива най-много, остава не по-малко важният въпрос: какво искате да правите.

Не винаги талантите ни отговарят на желанията ни

На мен например математиката винаги ми се е отдавала с лекота, а от малка мечтая да последвам примера на Астрид Линдгрен и да пиша приказки.
В крайна сметка, може би не съм чак толкова закъсняла – първата творба на шведската заклинателка на детството излиза когато тя вече наближава 40-те.

Затова, помислете добре какви са вашите ценностни критерии, какво е най-важно за вас, коя професия или кариера би ви носила удовлетворение?
Сега сравнете двата списъка – на талантите, и на мечтите си. Намирате ли съвпадения?
Тогава е време за следващата крачка.

Помнете, че, както казват англичаните, чуждата кокошка е винаги пуйка. Може например да ви изглежда много романтично да сте репортер. Съпругът ми смяташе, че това е забавна професия, която не изисква особени усилия – докато не го изпратих да отрази събарянето на незаконни постройки в ромската махала в Петрич.
След като си загуби цял ден и така и не успя да ми донесе кой знае колко ценна информация, затръшваха му вратите под носа и дори замалко да си изяде боя, той вече не е толкова склонен да играе ролята на мой помощник репортер.
Затова – преди да напуснете сигурното си професионално убежище,

проучете какво наистина се изисква в новата кариера,

която сте избрали.
Говорете с хора, които вече работят това, за което мечтаете. Изслушайте оплакванията им. Може би ще откриете, че много от тях мечтаят именно за вашия пост. Кой знае – след това проучване може дори да откриете, че всъщност харесвате повече това, което вече правите.

Ако обаче все още сте убеден, че ви трябва промяна, пак има начин да постигнете това, без да поемате излишни рискове – поне в началото.

Всяка важна стъпка в живота трябва добре да се обмисли, но при смяната на професията на тази възраст въвличаме в решението си всички около нас Снимка: FlickrВъзможно ли е да изкарате курсове или задочно обучение, като посветите на това уикендите и вечерите си? Или дори да се хванете като стажант на плаващо работно време, без да напускате досегашната си позиция. Проучете възможностите.
Защото, въпреки че отново се чувстваме като тийнейджъри в навечерието на абитуриентския си бал, все пак ситуацията не е съвсем същата.

Носим отговорност за семейството и децата си

и ни е по-трудно да поемаме рискове в кариерата. Да не говорим, че да започнеш от нулата в нова професия би означавало отново да влезеш в ролята на начинаещ стажант. Дали можете да преглътнете гордостта си и да седнете на университетската скамейки редом с връстниците на сина си, или да сте подчинен на някой младеж, едва получил дипломата си?

Помислете за това.
Не забравяйте също, че за да постигнете успех, ще имате нужда от твърдата подкрепа на своите близки, на семейството.
Те са тези, които ще трябва да приемат опасността доходите ви стръмно да паднат – макар и временно. Не е ясно също колко вечери и уикенди ще се наложи да ги игнорирате, за да се посветите на усъвършенстването на нови умения.

Разбира се, партньорът и децата ви едва ли биха искали да сте нещастен, и ако смятате, че нов професионален път е единственото, което би ви удовлетворило, те ще застанат зад вас. Просто ги попитайте.

И помнете – истинският воѝн действа смело, но предпазливо и обмислено.
Все пак, наистина е късно да градите кариера на астронавт.


Създадена на 20.12.2010 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    йорданка ганева написа:

    Преди повече от 13 години

    Ако имаш смелостта да продължаваш да се усъвършенстваш и след 50 години,то тогава
    си заслужава да живееш,защото продължаваш да мечтаеш и живота има смисъл!Е,аз го направих,и съм щастлива,че дадох пример на децата си,как да отстояваш себе си!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    petrova написа:

    Преди почти 14 години

    На 40 човек е в разцвета на силите си и точно тогава е моментът да приложи на практика и опита, и знанията си.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    до преждеписалия написа:

    Преди почти 14 години

    Напълно съгласна съм-трябва непрекъснато да се развиваме и заради себе си и заради хората до себе си(в контекста на написаното и в статията). Това за хлябът много ми допадна!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Възможна, възможна.. написа:

    Преди почти 14 години

    На мен ми се струва дори съвсем наложителна. Че как иначе да сме полезни на децата и внуците (който има, де), ако самите ние не развиваме себе си. А че е страшно, страшничко си е. Но пък от опит твърдя, че е по-вкусен хлябът, когато го печеш по-различно, именно заради различното.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    skeptik написа:

    Преди почти 14 години

    след 40? На теория звучи много добре, но практиката сочи, че такава промяна е почти невъзможна