club50plus.bg

Откъде и как се зареждат магазините за дрехи втора ръка

Освен че е криза, навън сега е и междинен сезон – точното време за въпроси като какво от миналогодишния зимен гардероб още става, на кое му е минала модата и кое може да се преправи.

За покупки е трудно се мисли, ще кажете – статистиките бълват данни, че българското семейство напоследък свива и това потребление до критичния минимум. Допустим вариант има, и той идва в спасителния пояс, хвърлен от магазините за дрехи втора ръка.

Мисля, че отдавна трябва да сте се отърсили от предразсъдъка „втора ръка". Наред с кварталните вехтошарници, които определено не са вашето място, процъфтяват няколко вериги с лъскави магазини на едни най-скъпите столични улици и франчайз във всеки голям български град.

Тук е мястото да си спретнеш чудесен марков тоалет за 20-30 лв., а клиентелата им въобще няма вид на возеща се в градския транспорт. Такива са веригите „Шик-Шик", „Ла фиеста", „Мания", „Ню Йорк", „Берлин" и др., продаващи екстра и първо качество на добре познати европейски и американски марки.

Обикновено същите фирми са и вносителите, които зареждат на едро по-малките търговци, като стоката им освен по качество, за удобство е пакетирана и по сезонност. Тук с пълна сила важат всички маркетингови похвати, а това означава, че ще получите: отстъпки за количество, за рожденици, за именници, бонуси за ученици, карти за лоялен клиент и натрупване на точки, ежедневна промяна в цените за килограм (от по-висока към по-ниска), промоционални цени върху етикети с ярък цвят, дори уведомяване с смс на постоянните клиенти за ново зареждане. Звучи примамливо, нали?!

Стига митове, ето истината!

За дрехите втора ръка се носят няколко упорити градски легенди.

Първата е, че това са дрехите на мъртвите западняци. А дори и да не било така, дрехите били събрали негативната енергия на предишните си собственици.

Следващият мит е, че чрез тях се разпространяват кожни болести, а първите жертви са продавачките.

За да оборим или засилим тези твърдения, е необходимо да разберем какъв е

произходът на тези дрехи

За разлика от нашия навик да горим, да изхвърляме или просто да задръстваме мазета и тавани със старите си вещи, обичайна практика в чужбина е хората да се освобождават от тях по добре организиран и канализиран ред. Така например в Англия и САЩ ненужните лични вещи се разпродават на безценица директно от багажниците на колите в гаража или на моравата пред къщата. Тази търговия дори си има и име: буут сейл.

Разпродажбите се правят обикновено след големи пролетни и есенни почиствания, по време на празници или при смяна на жилището, а собственикът пуска обява в местния вестник. Обичайните цени не надвишават 5-10 долара за хубава дреха.

По-честа е практиката старите дрехи и обувки да се занасят направо в контейнери пред специализирани за обработка фабрики. Аз лично, винаги съм мислела, че старите дрехи просто се набутват в някакви палета и се напръскват с миризливи дезинфектанти директно на границата.

Оказва се, че си има фабрики, където всички неща се преглеждат: сортират се по качество и под строг санитарен контрол се дезинфекцират и опаковат в големи бали. Една такава бала тежи около 400-500 кг и, ако е с добро качество, се продава на големите търговци на дрехи секънд хенд за около 5 паунда на килограм.

Въпросните търговци имат отличен нюх откъде точно да купуват стоката си. Предпочитани са Англия, Холандия и богатите американски градове, които гарантират качествена и запазена стока във „вързопчето". Всъщност от

3 до 5% от дрехите са чисто нови

Което се обяснява и с друг парадокс – разпродажбите в огромните хипермаркети, когато всеки купува на безценица до каквото се добере, а едва след това в къщи проверява дали купеното е с неговия размер и дали изобщо някога ще го облече.

Всичко излишно само след месец заминава към балите секънд хенд. Там попадат и нови дрехи с фабрични дефекти или преоценена стока от моловете. Така например магазините за втора употреба „Шик-Шик" продават чисто нови дрехи, обувки и спално бельо на германските магазини „Некерман".

Освен директно, ненужните дрехи стигат до фабриките за преработка по още няколко начина.

Във всеки френски или немски град има определен ден от месеца, в който служителите на местната служба „Чистота" поставят по улиците контейнери за дрехи и обувки. На почти всички открити места за шопинг в САЩ пък работят пунктове с табели от рода на: „Днес приемаме стари палта/обувки/детски играчки".

Още по-стройна е системата на организациите, занимаващи се с благотворителност. Хората, които даряват дрехи в такива кампании, се стараят много повече, смятайки че роклите, блузите и панталоните отиват при конкретен нуждаещ се в неравностойно положение. Затова всичко е изпрано, изгладено, сортирано и подредено още в домашни условия.

Тук разбиваме още един мит: че това, което тези организации събират, отива направо в третия свят или в местните сиропиталища и домове за стари хора. Резултатите след такава благотворителна акция също се изчисляват в пари, а парите идват отново от търговците секънд хенд. Такива организации са Червения кръст, Червения полумесец, американските „Армия на спасението", „Ветераните от войните" и редица други, разпрострели дейността си по целия свят.

Ако през 70-те години на миналия век международното движение „Хумана" е имало за задача да събира дрехи за бежанците от Мозамбик, днес същата организация държи 5% от световната търговия с носени дрехи и дори има шест магазина във Варна.

Акциите на посочените благотворителни организации имат силно медийно отразяване и се изразяват не само в мащабни кампании, но и в малки квартални инициативи, както и в регулярно обикаляне по домовете. От една страна събирането на тонове стари облекла осигурява на по-неплатежоспособната част от човечеството достъп до евтина и качествена стока. От друга – рециклирането на негодните дрехи и използването им в промишлеността облекчава някои от проблемите със замърсяване на околната среда.

Каква е вероятността да открием български дрехи в родните магазини за втора употреба? Нулева. Преди години и в София имаше контейнери за събиране на стари килими, пердета и одеяла, но те отиваха за преработка и като бъдещ пълнеж за дюшеци.

Днес единствените места, където прибират стари дрехи в София, са няколко църкви, но те със сигурност не ги продават. Единични кампании организират и някои от социалните домове.

Както и да погледнем на тази дейност, тя винаги ще има две страни: от едната е благотворителността, от другата – търговията. И все пак решението да дарим ненужното облекло или да облечем употребявани от друг дрехи, всеки взима сам за себе си.