club50plus.bg

Арт галерия да има в неприветливото блоково пространство - мазата, а тесните коридори да се освежат с колажи, окачени по стените, това е чудатата идея на аптекаря Валентин Керчев от Русе. Постоянната изложба вече е факт. Тя е плод на творческата фантазия и любимото хоби на инициативния русенец. Колкото и да е странно, артистичното пространство е отпреди две години. И както на всички творчески прояви, и тук е имало снимки, покани и по чаша шампанско. Присъстващите са били най-близките хора на Валентин Керчев - семейство, приятели и комшии. Сега стените са украсени с богата колекция експонати и най-важното не са изчезнали...

66-годишният мъж е превърнал своето избено помещение в работилница. Тук от години обработва корени и чудати клони, наподобяващи човешки фигури, лица и животни. Освен че има богата фантазия, начетеният русенец често се завръща към митологичните образи от прочетените книжни томчета. Разлиствайки старите книги, той черпи идеи за своите персонажи. С чувството за хумор  самоукият майстор обяснява, че демоничното е във всяко начало, но доброто винаги успява да победи, а борбата между двете сили ще я има, докато свят светува. И за да е верен на творческата си концепция, създал е Разпятието с две лица - мъжът и жената. Те олицетворяват изконното начало и са обречени да носят тежкия кръст цял живот, твърди аптекарят. Валентин успява да затвори в празни стъклени бутилки частица от света. За целта през всеки сезон събира естествени материали - миди, камъчета, та дори и отпадъци. Убеден е, че за природата не трябва да се грижим само един ден, а цели 365 дни. Как би изглеждал светът при една атомна бомба или по време на Чернобил приложникът е заключил в тясното стъклено пространство като дух, който никога не трябва да излиза навън. В малко шишенце е любовното му послание към половинката му в живота, а в буркан е запечатал комсомолската си книжка като спомен от младежките му години.

Друг интересен акцент от експозицията на непризнатия автор, както той се определя на шега, е изработването на сувенири от пилешки кости. Почти не може да се познае, че от такива отпадъци е сътворил Дон Кихот. В ръцете му дори и малките камъчета вече имат втори живот и греят в ефектните пана. Старите дървени чехли също имат място в нестандартната експозиция. Те са скулптура, която показва трудолюбивата мравка, изработена от тел, как носи тежкия товар. Иначе любимата творба на Валентин Керчев е клончето, приличащо на змия - лого на фармацевтите. Тази находка винаги му краси кухненската маса.

Кога и как започна да обработваш клони е въпросът ми към самоукия майстор. С усмивка той разкрива как решил да подражава на своя брат Михаил, който все още изработва дървени фигурки. Щом той може, и аз ще успея, били първите думи на Валентин. "Така се престраших и успях, продължавам да майсторя. Майка ни умеше да работи с глина. Създаваше миниатюрни фигурки на животни и радваше своите приятели с подаръчета. Оттук пламна и искрицата към изкуството", признава си аптекарят Валентин Керчев.

В неговните ръце се пробуждат за втори живот фигурки от различни дървета -  бор, липа, череша, върба, та дори от лоза и бръшлян. Така в клоните самоукият майстор успява да открие закодирания образ от природата. С помощта на богатата си фантазия дооформя малката скулптура. Процедурата да разсъблече дървото от кората и да шлифова формите е задължителна. Макар че не винаги се получават очакваните фигури, аптекарят не се отказва да търси подходящите клони или корени. Разходките сред природата са не само любими, но и интересни, защото майсторът попада на интересни находки.

Като малък Валентин Керчев мечтаел да стане скулптор или художник, но майка му го пренасочва към занаят, който да го храни. Фармацевтиката обаче се оказва скучна за него и не го удовлетворява. Хобито му доставя удоволствие, радва се, че ръцете му придават на прекършената клонка нов живот - разцъфнала роза или птица. Страстта към изкуството не спира дотук. Валентин рисува екслибриси. Много от книгите в семейната библиотека са със специален етикет от вътрешната страна на корицата. Най-много е посветил на съпругата си - д-р Елена Керчева, която е стоматолог. Тя е първият му критик и винаги подкрепя неговите увлечения. Колкото до арт мазето, вече и съседите в жилищния блок „Чавдар войвода” са дали заявка и останалите стени да бъдат украсени от талантливия приложник, за да е приятно хладното помещение. Русенският аптекар се радва на предложението им, защото е успял да пробуди сетивата им за красиво в нестандартното пространство. Казва, че е намислил още много предмети да измайстори, но времето не му достига да работи.