club50plus.bg

Болката............!

 

 

     Скъпи хора,имащи в сърцата си  голяма обич към животните, в частност към кучето, като верен приятел на човека.Днес пред очите ми се разигра една житейска случка, която ме накара да Ви я   разкажа.

     По обед слънцето здраво печеше за този месец с буквичката „Р”,както казват по-мъдрите хора.Точно на обедната почивка пред  входа на фирмата където работя ,се измъкна изневиделица незнайно от къде едно хубаво,бяло куче  с очи и осанка на Хъски.Сладурчо.Веднага раздвижи различните чувства у всеки преминаващ през портала-едни му викаха „Къш” ,други го приятелски милваха,трети му намериха няколко кочана хляб за храна.Душичката беше без „паспорт” и нерегистрирана като „живуща в някой луксозен дом”.Въртеше се около входа душейки следите на многото котки,населяващи двора ни.Да,ама тази част на улицата беше „кучешка собственост „ на брат и сестра, които живееха в съседния стопански двор.И те изведнаж с жесток лай подгониха новия ни любимец, за да го прогонят от района си. Подплашено здраво, то се заби и налетя на завиващата лимузина в това време.За секунди се превъртя под колата и пресече натоварената улица бягайки и от двете злини.Скри се жално квичейки в отсрещния двор.И това се случи пред очите на шепата мъже стоейки на бариерата.С укор махнахме на водача, който без да спре се засили към крайната си цел-посещение на дадена фирма в двора.Вече одумвахме случилото се пред нас,когато мъж на средна възраст пресече  бариерата  след току-що преминалата лека кола.

-Търся сивата кола.Водача и сгази едно куче и то умря не след дълго в двора.Да не говорим,че въобще не спря да види какво е направил.-със стиснани юмруци през устни продължи човешкото си възмущение той.

-От два дена боядисваме отсреща и то се навърташе около нас  кротко за някой залък-с истинска болка говореше човека облечен в работни дрехи.

 Лицето му имаше определено ядосан отенък, очите гледаха сърдито,цялото му тяло бе напрегнато от преживяната случка с това куче на улицата.

-Но,къде да го търся и какво ще направя вече!Най-много да го набия за да помни цял живот.Да отивам ,че бригадата ме чака. Жалко за хубавото куче.Ще ни липсва.-с бавна и разстроена походка той пресече улицата по последните дири на безащитното красиво улично куче.

Клаксон  извади всичките от  собствените ни чувствени разсъждения-за колко кратко бяхме с това куче от радостта до тъгата.

-Разбра ли какво направи-набързо изоставих всякакви официални обръщения към водача на луксозното возило.

-Кучето което се навря под колата ти ,издъхна отсреща в двора-трудно наредих думите за станалото аз.

-Е ми,.....кво да правя...,то само ..............Вече не го слушах през отворената му врата.”Луксозният човек” с луксозната кола не излъчваше и капка жалост по станалото с кучето.Единственото му съпричастие беше дългото словестно обяснение на случката.

-Излишно е,тръгвай си по пътя-тихо му посочих изхода .Същия път, по който преди това преминаха едно хубаво улично куче и един обикновен човек  в бояджийски дрехи.

 

Преместих погледа си към всички около бариерата на входа.

 

 

Всеки по-своему тъгуваше за удареното от автомобила куче.

 

 

05.11.2015 г.                Пловдив                            Т.Д.