club50plus.bg

                                              И дойде чаканият ден!

   Близо месец има откакто шефката ми подхвърли така, малко „небрежно“ между другото,че ще ме включи  в групата за екскурзията до Гърция!Годините ми бяха доста напреднали, та видях в поканата  и едно приятно човешко отношение.Отделно от това бях чувал за отзвука на подобното мероприятие от миналата година.Действително тогава, добре подбраната група се завърна с висок градус настроение и вътрешна нагласа за  работа.

      “ЗАЗДРАВЯВАНЕ  НА КОЛЕКТИВА“.

Да,чрез подобни общи дни далеч от дома си, ти виждаш нещо друго в колегата до теб!Или  по-друг начин се обръщаш и водиш разговора с колежката срещу теб!Шефката и тя е променена в отношението към теб,нея или него.На сто процента се уверяваш ,че сте от една мая хора и можете да мелите заедно добро брашно.Тази и други мисли изпълваха моите  дни в очакване!Обратно на годините ми , все се бутах да правя нещо от подготовката за пътуването.Предлагах и мои верни „кучета“ там в гръцко за уреждане на спането, но.....Уверената и спокойна осанка на Соня при разговорите на  тази тема,вдъхваха спокойствие за сигурно движение на въпросите  по организацията.Леко и без излишно напрежение,тя понаглеждаше как я вършат Ели  и Мими .А те,миличките с достатъчно  гъвкави мозъчета и точното място намериха на това Бяло море  и спането на добра цена осигуриха и превоза до там изясниха.Без   много да жумят!Като две пчелички тихичко се трудиха  сред пъстрата горска поляна.С цифровата счетоводна помощ на Денка,  всеки хранителен час на бъдещите 3 дни и 2 нощи в чуждата страна бяха най-прецизно обхванати и  наш Данчо доста се измори  да пренася провизиите от магазина до базата ни.

  И ето дойде деня след празника и в двора на „Чайка -97“ се събраха усмихнати и в настроение 8 жени и 4 мъже.Заедно тръгнаха на път.Водачът- Жорето натиска уверено педала на новото бусче, а отзад в пътния сектор песни, вицове, смях!Няма сръдни,няма докачки!Пътуваше сякаш  творчески колектив, носител на много отличия в културния живот на фирмата.Един подхване позната песен,друг се включи и   буса лети на крилете на песента из завоите на Родопа планина.Отпред до шофьора, Ели като вещ диригент направляваше музиката от касетофона.Петко и Данчо с тънкия си усет за хумор, успешно  поддържаха усмивките ни през целия път.Всеки взимаше думата и без много подкани се изявяваше на импровизираната пътуваща сцена !Галя виц за мъжете ще  изиграе.Ади весела случка със себе си ще разкаже.Катя със звучна добавка още повече ще ни разсмее.Всичко това  непрекъснато гарнирано с младежка свежест и тънък усет за шега от Соня.Моя  милост като видя колко е красиво да се пътува с подобни  хора,зае активно заедно с Мими задната сцена на буса и така чак до базата в „Неа Ираклица“.Изсипа се тая младежка група като хала на кроткия гръцки бряг и всичко живна покрай нас.Слънцето стана по-ярко.Водата в Бяло море по-топла!Брегът с чадърите и шезлонгите по -уютен.Таверните и капанчетата изпълнени с повече курортисти.Магията на доброто и веселото, която носихме със себе си заразяваше всичко наоколо.Още от вечерта районът ни сладко ,сладко се опуши от  нашето барбекю.С настроение  се правиха салатите!Майсторски се отваряха напитките!

С галантност се сервираха чиниите!Задружно, за нула време дългата маса се изпълни  разнообразно и с ястия и с хубави хора.Майтапи,вицове,безобидни шеги и елегантен хумор съпровождаше първото ни събиране.Един със случка от „Чайка“ ще  ни разсмее,друг телефона ще отвори да прочете подбрани вицове ,трети малко ще се прави на артист от малките театри.Никой не се сърди,или муси.Коопродукцията набира сили под майсторското режисиране на Соня.Ели намира здрава музика и „бута“ всички със саунда и!Започват танците на чужда територия. Мими и Катя дават началото .Телата им примамливо се въртят под звуците на музиката.Петко и Наско  много много не чакат покани и скоро  заемат своето  място на импровизирания дансинг.Ади и Галя с широка усмивка  им партнират.Аз,изпълнен с достатъчно  музика от вечерта и засмян до уши редя  стъпки със Соня!Градусът на веселието бяга нагоре.И като се започнаха едни наши хора и ръченици! Мимито ли да гледаш как вие тънка снага,на Соня,Галя и на Мариелка ли  да се радваш,като следиш как го могат пустото хоро!Или Денка да наблюдаваш колко  леко ги реди стъпките.Данчо и той като стана ,та веднага нашия зае подобаващото място отпред –хорото да води.И всичко смях,смях,смях!Българско хоро,ей!Мъже и жени на 2оо км от България го играят!!

Минават отвън по улицата  наши и чужди и се радват по свой начин на това, което виждат.Така неусетно преминаха близо5 часа от вечерта.Цялата група като един станаха  и  хоп в близкия  пианобар  пред кареокито.Извадиха гласове славеи.Тембър- на известни чернокожи звезди.Сценично държане- като постоянни  лауреати на „Грами“.Микрофонна техника -с опита  след хилядния концерт на живо.Няма песен, която да смути групата.Ели  бе с  първа премия за активност.Не  се умори при всичките познати и непознати песни!С опит  помагаше на  вокалите на Мими,Соня и Петко.А пък Галя откъде извади тоя роден глас?Просълзи набързо местните барбани и сервитьорки със странджанските си напеви.Така без уморно като изнесохме успешно лекцията си по пеене, нашият диригент с едно почукване на палката ни водеше вече към леглата.Соня знаеше от опит за трудното на другия ден!Всеки легна осветен от голямата  луна тази нощ над това прекрасно морско градче.Заспиваше със своята странна усмивка на  задоволство от един хубав ден за всички.

Общата закуска  направи бърз разбор на първия ден от билдинга и планува набързо втория.Без изключения  посетихме Кавала.Фотосесиите ни щяха да бъдат разглеждани от комисия в Пловдив.Иначе всички владееха много добре изкуството на фотографията.Бяха направени безброй сполучливи снимки.И с ненадейни пози и с подредени такива.След обедното време от втория ден предоставихме на морето.Полагащото ни се место на плажа, бързо бе заето от нашите морни тела.

“Ставайте,стига сте се излежавали“ приятно строгия глас на Ели ни върна в действителността.И подредени на пясъчната ивица се започнаха едни упражнения свят да ти се завие.Инструкторите Ели и Галя достатъчно строги,много много не приемаха хленчения!Само разрешаваха упражненията да бъдат гарнирани с весел смях.Набързо събрахме зяпачи от местно и друго население на близката ограда!Кога са виждали подобна масово организирана гимнастика.Мъжете на групата  здраво опъваха мишсци!Всички след приключване на упражненията, по даден сигнал атакува мощно морето.Веселата ни глъчка се премести от пясъка на сушата вътре в кристалната вода!По можещите опънаха правата линия  на плуване до съседното кафене.Местният "Нептун" свободно разговаряше с нас.Морското ни приключение отново повдигна градуса на забавлението на групата.

Много  игри с пясък,вода и тела упорито се заиграха на плажа. Вечерта, с начален загар по тялото и хубави от по хубави с елегантни летни дрехи  заехме запазената маса в изисканата таверна на  две крачки от брега.Определено като познавачи на морските дарове,  групата решително поръчваше.Набързо беше изграден моста клиент-сервитьор-готвач.С добра кулинарна култура се опитваше от различните рибни деликатеси. Това бе съпроводено съответно с  достатъчно количество узо,бири и мили мънички  канички бели вина.И изведнаж бузукито се обади.Местният оркестър засвири своите дълбоко лирични и красиво  звучащи мелодии.Нашите момчета и момичета много много не чакаха покана.Петко и  Ади, като най-снажните откриха танците.До тях прилепнаха веднага Мими и Катя.Галя и Соня ги погледнаха и кимайки една друга за кураж, намериха място на дансинга.Ели  разтвори ръце като пред излитане  и закърши тяло в такта на музиката.Данчо и Наско с широка  усмивка, коментираха нещо от дансинга и след минути  той побеля от хвърлените книжни ленти по играещите.Като добри съседи всички ние масово показахме нашето уважение и познание на гръцката музика и танц.

“Много ще се е ходило по пловдивските таверни“ заключихме коментара по умението на групата на танцува.Така игриво и единно завърши и втория ден от  билдинга.Обхващаше ни  мъничко тъга  ,че е за последно!На другият ден с определена умора в глава и крака се надигнахме.Симпатично поднесените коментари за всеки от нас от рано ни развеселиха.Без сърдни и други подобни захапахме и този ден .Ден на сбогуването ни с морето,пясъка и всичко останало.Стопанката на „Екатерини"  с усмивка се разделяше с нас.Учителка по английски в местното училище, тя с лекота контактуваше със Соня и Мими.

"Но и другите са много добри компаньони”смигайки поглеждаше тя мъжете, с които  бърбориха до малките часове на първата вечер тук. Да, цялото ни морско пътешествие  беше много приятно,като един отчетохме всички.Несъмнено Соня разбираше от хора.Групата, която беше във фокуса тези дни,тежеше с умението да се весели единно.Имаха си приказката,както се казва .Няма простотии,няма снобизъм!Просто песни,танци и веселие.Такива хора могат и да работят,се казва обикновено за подобни колективи.А аз като един от тях заявявам открито,че е така!Сега видях и другата страна на медала за всички Вас-Соня и Ели,Денка и Мими,Ади и Галя,Катя и Мариелка и не на последно място Петко,Данчо и Наско.Е разбира се и безупречния ни шофьор-Жорето.Ха сега пак си ти ,Жоре!Покажи какво можеш..........на изпроводяк се обърнахме за последно към" Неа Ираклица"...............Останалото е път и километри до дома.......

06.06.2018 г.                           Пловдив                        Т.Д.