club50plus.bg

Световно известният американски астрофизик Стивън Хокинг се обяви в загриженост за човечеството, като смята опитите да бъде създаден изкуствен интелект като заплаха за бъдещото съществуване на човечеството. Не само това. Счита, че разработката на изкуствен интелект би могъл да доведе до края на човешката раса въобще, споделя своите опасения в свое интервю за Би Би Си. Хокинг вижда заплахата в неограничените възможности на глобалната интернет мрежа, която с времето застрашавала да се превърне в команден център за терористи, хакери и всякакви други детерминатори върху съдбата на хората по света. Какви ли идеи и зловредни мечти раждат главите на злодеите, щом прикованият към инвалидна количка технологичен гений като Хокинг мечтае за свое участие в ролята на гениалния злодей във филми за Джеймс Бонд, агентът 007.

Точно благодарение на новите технологии на Intel Corp и SwiftKey световно признатият учен, страдащ от болестта на Лу Гериг и напълно зависим в общуването си от компютър, днес може да общува с околните много по-бързо и лесно. Пред агенция Ройтерс той признава, че старата му система му е служила 20 години, но вече с нея му е трудно да общува ефективно и да прави всички неща, които обичал. И вече гледа към необозримото бъдеще. Тъкмо затова вече е убеден, че изкуственият интелект би могъл да унищожи човечеството, като първоначално ще го направи напълно зависимо и управляемо от него.

Подарък на учените за Човечеството

Софтуерът, вече използван от Хокинг, в началото на тази година бе официално представен и вече може да се използва и от други хора, страдащи от същото заболяване като астрофизика Хокинг. От Intel потвърждават, че след тригодишна съвместна работа с Хокинг, те са готови с новата платформа, наречена АСАТ. Тази  нова система се контролирал от инфрачервен превключвател, монтиран в рамките на очилата. С на нея астрофизикът  намирал например компютърен файл 10 пъти по-бързо от преди, можел да пише по-бързо, тъй като програмата разпознава думата, след като са въведени дори само 10-15% от нея. Всичко това намалявало значително времето и усилията на Хокинг. С тези подобрения, както сам признава, той можел да пише много по-бързо, да изнася лекции навсякъде по света, да пише своите статии и книги и много по-лесно да общува с всички, с които би искал.

Живот в модерното бъдеще или в носталгия по миналото

В последните години на индустриализация и технологичен прогрес машините бавно, но целеустре-мено изтласкват човешкото някъде в отдалечени територии на романтизма и фантастиката. Разговорите и общуването между хората, независимо от интелектуалното им ниво, са чрез смартфони, „ушни телефони”, служебни срещи, дебати протичат виртуално с конферентни връзки в мониторите, а личните снимки са само в музеите, там се разлистват от албумите и носят консервира-на миризма на хартия. Машини създават всичко важно за нас – обувки, дрехи със странна мода, вещи, услуги, комуникации. Дават топлина в студените зимни дни и приятна прохлада в летни дни. Но какво им остава на хората да правят един за друг?

Ден след ден човекът изобретява какви ли не машини, които възпроизвеждат, цвят, шум, топлина, вятър, мирис, светлина… Те понякога разсейват и отвличат вниманието ни от истинските и важните неща. Дали ще дойде времето, в което усмихнатата услужлива служителка ще бъде заменена с роботка, а тя ще ни избира узрелите плодове и зеленчуци, ще ни претегля месото, преди това отрязано от мястото, което посочим и ще ни калкулира за миг цената, която в същия миг вече ще сме платили по виртуален път. Дали ще забравим аромата на истинските храни и уюта на нещо топло и лично, подадено от ръка в ръка, направено специално за мен и теб? Правнуците на сегашните деца ще гледат запаметени реалности от нашето време, когато се  спираме да си побъбрим пред входа, свалили пълните торби за кратка почивка, преди да се втурнем у дома и да затракаме с тенджерите, за да нахраним изгладнелите ни близки, които един по един се озовават в кухнята. Да си поговорим за малко пред входа дали няма да е отдавна остаряла отживелица, която се смята за старомодна, щом днес и децата рядко се събират, за да си разказват истории, да тичат навън и да играят игри, вместо това висят с часове пред компютрите? Тогава, с многото машинарии около нас, дали децата ни ще спрат да смятат наум или на пръсти и ще изписват отначало с криволичещи чертички и ченгелчета първите си буквички?

Учени твърдят, че само след 15-20 години  ще имаме такива компютри, с които ще можем да възпроизвеждаме  всичко това, от което имаме нужда и което човешкият мозък може да измисли, включително и емоциите ни. Не е толкова далече това време, колкото ни се  струва днес. А може би тогава ще се влюбваме във виртуален образ, предложен ни от компютър, който ще е съвършен и безпогрешен като никое живо същество? А влюбването ни за кратко няма да се взима за изневяра, а като поредната терапия, с която сме преодолели скуката и досадата в семейството. Но тогава може би ще търсим онези наши днешни несъвършенства, които ще се окажат най-големият ни чар и неоценим признак на човешкото в нас.  Днес някак подминаваме и дори не забелязваме онези непоправими романтици, които ги вълнуват съвсем различни неща от тези при прагматичния човек. Парадоксално ще се окаже, че възходът на машините и техният брой се увеличават с времето, докато онези, романтиците, въобще не ги забелязват, и че водят живот напук.

Те и днес нямат телевизор у дома, нямат gsm–и  и хенд фри.  Живот на различна скорост, или човеци, обитаващи  различни свои светове? Едни тичат към новите олекотени, прозрачни конструкции да живеят и работят в тях, други бягат навън и търсят да потичат по тревата или в пясъка, към тучните зелени ливади и обезсърчаващите пейзажи в природата, ако все още ги има.  Онези, които никой художник не би могъл да пресъздаде отново по-истински от самата природа. Кратко бягство или вътрешно отшелничество в търсене на душевен мир и спокойствие, намерили там да генерират своите сили, за да продължат напред, да прескочат проблемите. И да започват всеки път на чисто. В търсене на крайния прагматизъм вече отдавна ще приемаме само модифицирани храни и продукти, а романтиците ще търсят все по-отчаяно биомагазините, мислещи все по-натрапчиво в по-зелени нюанси. Припомнят си, че някога са съществували пчелите, дивите насекоми, планините, моретата. Готови са да прекарат живота си на самотен остров без удобства,  на тишина, чист въздух и усамотение. Динамиката и напрежението са превърнали живота ни в невъзможен. Високият интелект не позволява на природата да се справи с нас.

Цивилизацията пристъпва напред, завладявайки нови територии, променяйки пейзажи, унищожава естественото, за да намери място за модерни творения. В неравната битка излизаме победени, единствено благодарение на стихиите. Подсещат ни да започнем ново начало по пътя на оцеляването. Хилядолетия преди това нашият вид е оцелявал без крайните удобства на модерния свят, всички поколения преди нас са живели на една обща красива планета.

Векове по-късно от днешните икономическите и политическите кризи те отдавна са забравени, като древен спомен в настоящето. Те били признак на застоя, но давали възможност за нови начала. Ще влизаме в плод и зеленчука, ако все още го има, да потърсим кривите моркови, те ще се окажат по-скъпи и по-търсени от онези, идеално правите и еднаквите по размер. Защото отдавна пазарът ги е наложил, подчинен на начина ни на живот. А в него са хората, не машините. Чак тогава човекът започва да копнее за истинските, за обикновените неща, а не за сурогатите? И това дали ще бъде новият смисъл на живота му, за да оцелява, за да го има още?