Ти знаеш ли какво е да си на 60,
сребро да пъпли във косите,
да преживяваш само с чест,
но нещо да те дави в дълбините...
Ти знаеш ли какво е да си на 60
и изгреви и залези да молиш,
в годините да бъркаш с две ръце,
и дните си човешки да не тровиш?
Да ровиш в себе си, но без ръце,
ти знаеш ли така да молиш,
а времето по твоето лице,
със Бога те обрекло все да спориш ...
И да се питаш всеки ден,
ти можеш ли душа да подаряваш,
за другите да жертваш свойто "мен"
и да се радваш, че успяваш...
Ти знаеш ли какво е да си на 60,
със цялата Любов да се раздаваш
в съня да чакаш блага вест...
Ти знаеш ли така да оцеляваш...?
Попитах се, защото остарявам,
вината пак заключвам в мен...
На моя кръстопът седя и преценявам,
на болките цената... Всеки ден!
На кръстопът
Любовта, без която не можем!
Създадена на 24.11.2019 г.
написа:
Преди повече от 4 години
Прекрасно... Браво!