Все повече от нас и все по-често пребивават във виртуалния свят. Присъстваме там професионално, лично, инкогнито. Присъстваме като създатели, като читатели, като общуващи. Присъстваме пасивно, присъстваме активно. И все повече този виртуален свят заприличва на реалния. И искаме, както в реалния, да бъдем свободни. Дори - да бъдем още по-свободни. Всяко цензуриране на свободната ни изява считаме нетърпимо.
Денят, в който казваме категорично „НЕ" на цензурата във виртуалното пространство е 12 март. Това е официално обявеният световен ден против цензурата в интернет. Но всъщност всеки ден, всички ние, които обитаваме интернет, ползвайки неговите отворени възможности в личен и професионален план, воюваме за правото си да се изразяваме и споделяме свободно, да можем да бъдем себе си и да публикуваме, без притеснение, че ще бъдем контролирани.
Нормално е обаче да си дадем сметка коя е границата между цензурата и разумния контрол, и къде започва нарушаването на свободата на словото и свършва линията на етичността.
Тревожни данни сочат статистиките, според които ако преди десетилетие правителствата на само четири държави по света са цензурирали виртуалното пространство, то броят им вече е над 40. Най-сериозен е проблемът в азиатския регион. Поредица от реални и виртуални протести заклеймяват цензурата в интернет, маркирайки я като нарушаваща гражданските ни и човешки права. Наскоро бе оповестено намерението на турското правителство да ограничи достъпа до Фейсбук, Туитър и други социални мрежи в страната. Причината - разпространявали информация и призиви, уронващи престижа на правителството и застрашаващи ктабилността на страната.
Да, всички ние искаме свобода, но важното е и да станем част от тази свобода, посредством своето интелигентно и отговорно интернет поведение.
Да кажем НЕ на цензурата, казвайки ДА на отговорността.
Все още няма коментари