club50plus.bg

Как една обикновена жена може да бъде забелязана? Как да бъдеш себе си и да откриеш себе си? – въпроси, чиито отговори със сигурност ще откриете в интернет дневниците на Цанка Велева, която днес живее в Русе. Да споделя съкровените си мисли и чувства с приятели и непознати в личния й блог е не само хоби, но и начин да напомни, че все още около нас има кротко стаена красота, която не забелязваме и равнодушно подминаваме. Блогосферата е вторият уютен дом за авторката, това е второто й Аз, защото в интернет пространството пише за съкровеното - природа, традиции, рецепти.

Родното място на Цанка е град Стражица. Завършила е специалност „Информатика“ във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, а след дипломирането си преподава четири години математика и информатика на децата в родния си град. От учителската си кариера има и една година в Горна Оряховица, когато изтича временния й трудов договор, решава да намери късмета си в София. Междувременно е завършила и специалност „Икономика“ и така променя професионалното си поприще - работи като оперативен счетоводител в частна фирма. Един от интересните моменти в живота й е от ученическите години, винаги се е страхувала от домашните по литература и се спасявала в библиотеката, където преписвала по изречение от рецензиите от няколко книги. С чувство за хумор си припомня преживяното, защото винаги е мислела, че не може да пише добре и се притеснявала. Обяснимо е, твърдението й, че е прописала в интернет пространството в по-късен етап от живота и преоткрила, че може да се справя добре.

Първите форуми в дир.бг я запалили с възможността да пише свободно какво мисли и от какво се вълнува, дискусиите за приятелството, любовта, живота. Точно там открила и своята половинка, след време той поискал ръката й и се оженили като в народните приказки. "Форумите в един момент се размиха, някои започнаха да враждуват, това не ми допадна и се престраших да си направя блог в блог.бг.", припомня си Цанка. Така се появява електронният й дневник, създаден през 2006-а с 1 807 548 пъти прочетени лични страници, с 462 постинга, а коментарите са 6618. В забързания делник няма място за поезия и романтика, спазваме до секунда задачите, сметките, ангажиментите, превръщаме се в скучни, сиви и безизразни.

Всеки от нас трябва да живее по свой уникален начин,

твърди 43-годишната блогърка и се противопоставя на еднообразието с постинги - любими песни, част от които посвещава на съпруга си, стихове, снимки от фолклорни празници, народни обичаи и носии. "Блогът ми дава свободата да се изразявам, да споделям темите, които ме вълнуват, да се запознавам с хора от различни градове и да обменяме идеи", разказва Цанка и допълва, че от коментарите получава ясна представа доколко са интересни нейните постинги и как да грабне вниманието на още почитатели. Не може да се пренебрегне факта, че в блогърството оцеляват хората, които имат какво да споделят и напишат. Разбирам,че събеседничката ми излива душата си, когато нещо й харесва или тревожи, а онлайн запознанствата прерастват и в реалния живот. Така в живота й се появяват приятели, с които организират срещи, пикници и разходки в околностите на Русе. Хората не винаги се осмеляват да излязат от анонимността, която им предлага виртуалното пространство, малцина приемат поканата на блогърката да се срещнат и да разговарят свободно и да обменят идеи. И дори когато постигнеш и намериш под някаква форма това, което си преследвал, трябва да провокираш търсещия си дух към нова посока - хоби, страст, цел, мечти, професия… Търсенето обогатява и учи, но сякаш социалната мрежа се налага все повече като модел на общуване и напоследък не остава време за писане, уточнява Цанка Велева.

Снимките от фолклорните фестивали в Копривщица и Жеравна

не само правят интересни страниците на личния й блог, но и разкриват едно ново увлечение – народните традиции. "Преди не съм подозирала, че един ден ще ме развълнуват толкова много автентичните български облекла, както и народните песни", откровена е Велева. Тя се вглежда във всеки детайл от народните носии, възхищава се на заложената символика в тях и търпението на българката. Цанка споделя, че се радва не само когато се докосва до националните костюми, но и усещането, че е приказна героиня. Припомня си колко много се е вълнувала, когато със съпруга си обличат народни носии и сключват брак в приказното българско село Боженци. Нестандартното им решение не допада на родители и роднини, които са изненадани от дръзкта идея, но не помрачават сватбеното им тържество, а дори подкрепят семейството. Мнозина от приятелите на Цанка не скриват възхищението от оригиналната хрумка, дори младоженката получава предложение снимките й да се публикуват в електронна енциклопедия. Връщането към корените е естествен път, убедена е блогърката. Според нея това е начин да преоткриваме себе си и да не забравяме, че сме българи.

Многобройните снимки предизвикат интерес не само в социалната мрежа, но и в специално създадената профилна страница "Търсачи на българската съкровищница". Любовта към уникалните български носии не се изчерпва с многобройните тематични албуми и изчерпателно описание на шевиците. Блогърката се вдъхновява не само да от преживяното, но и умее да създава красотата. Мечтата й да си ушие невестинска носия от село Куфалово, Егейска Македония, става реалност. Това е любов от пръв поглед, разказва Цанка за красивата носия. За първи път я видяла преди две години в Бургаския исторически музей. Припомня си, че сред изложените уникати /малко на брой/ тази дреха греела с бялата риза и алена шевица, а всеки един детайл от ръкава до подгъва е заснела. Решила, че за фолклорния фестивал в Жеравна трябва да отиде с ръчно изработена дреха, която бродирала близо цяла година. Притеснявала се дали ще успее да я ушие, но съпругът й толкова много я обича и винаги я подкрепя с добра дума. "Докато крояхме и шиехме носията, той повтаряше, че можем да се справим", припомня си самоуката майсторка. С помощта на събрания снимков материал двамата пресъздават точното копие на невестинския костюм. Съпругът й – Иво, ушил на машина сукмана /сая/, а бродерията е дело на сръчната русенка, която все още се определя като лаик в света на приложното изкуство. Сама нямаше да се справя, не мога да шия на шевна машина, не пропуска скромно да добави събеседничката ми. Пак от нея разбирам, че съпругът й Иво е истинска опора и човекът, който винаги я провокира да пътешества с него рамо до рамо, да меси вкусния хляб с квасен хмел, да обича с цялата си душа и да се радва на живота и винаги да са неразделни.

Затова и на фолклорните фестивали те пак са двамата в традиционните носии. Според Цанка малцина се интересуват от песните, от автентичните народни носии, по-голям е процентът на хората, чието присъствие е да послушат музика /може и чалга/ и да похапнат на поляната без значение дали ще бъдат в Жеравна или Копривщица. Доволна е, че успява да научи все повече за красивите шевици и дрехи, изработени от трудолюбивите българки. Харесват й пъстрите цветове, които греят в носията от село Горни Юруци в Югоизточни Родопи. Има снимка с автентичната дреха и с усмивка си припомня как местните жени с готовност са й предоставили да я пробва.

Любимите носии на блогърката са капанските.

Когато разказва за тях, очите й греят, обяснява че фигурите им сякаш ще проговорят на техния език, но трудно ги разбираме, забравили сме символиката им, обобщава тя. Възхищава се на възрастните жени, наследили носии от техните баби и майки, дрехи, изработени от преди 100 - 120 години, бродирани на газена лампа и тъкани на стан. Трябва да съхраним корените си и да не допускаме да изчезне уникалната ни идентичност, убедена е Цанка и напомня, че чужденците май повечко се радват на нашия фолклор. Преди две години Цанка Велева посещава безплатните майсторски курсове, организирани от Севим Ганева в Задругата на майсторите в Русе. Да се запази българското и да се напомни за красивия свят на жената, творец на хармония и уют, допада на 43-годишната блогърка и тя се радва, че е съхранила една малка частица от родната съкровищница.