Обичах те във моите копнежи ,
във всички мигове от светлина,
във истински човешките стремежи...
Дори във моята вина...!
Обичах те желан!... И те сънувах!
Обичах те с достойнство на Жена!
Обичах те и даже те ревнувах,
от сЪлзите на мойте Божества...
И без да съм до теб- аз те обичах!
И без да те докосвам- те мечтах!
От влюбеност във Бога се заричах,
в поле от макове- тревата бях..
Изплаках те, а после сътворявах,
ония редове на лудостта...
В сълзИ те вплетох- осъзнавах,
че ти си падащата ми Звезда!
В дъха си те забравих- във очите!
Навсякъде около мене ти горя!
Жарта постелих... На мечтите!
А после... Не успях да се спася...
Все още няма коментари