club50plus.bg

                               С цвят на кафе...........

 

 

-А бях се зарекъл никога повече да не приближавам достатъчно близко до жена!-си мислех аз, докато гледах пристигащия  пътнически влак.Бяхме на гарата на малък крайдунавски град.Аз и те- част от учителския колектив на местното училище.Понечих да повторя мислите си на глас, когато тя тихо ме изпревари,  прегръщайки ме за довиждане.

-Ще те помня цял живот ,Нико!

Локомотивът наду свирка влизайки на един от двата гарови коловоза.Двойка кучета се разбягаха от силата и. Напред побегна женската и след нея неотлъчно я последва мъжкаря.И двамата с нея си засякохме погледите.Нашите очи следяха прилежната   обич на кучетата !

-Е Николай,ние бяхме дотук.Носи поздрави на големия град и..... умната, за да не се повтарят подобни мерки занапред в твоя живот- с назидателен тон директорът на училището ни върна в реалността.Неколцината  придружаващи го учители  стояха чинно до него!Само Петя се  открояваше с  живата си усмивка и стройното си тяло.Погледнах дълбоко в меките и кафяви очи.От там една сълза напираше да излезе на повърхността преди влака ми да потегли.Стиснах здраво устните си и дълго съзерцавах кафеникавото петно на гарата от прозореца на купето .Тя  ме изпращаше  със същия спортен костюм , с който..............

..................................................................................................

.........Бях понатрупал вече годинки, но сякаш не мислех още за сериозна връзка с момиче.Завършил успешно и в срок педагогическия, вече практикувах в едно голямо училище на областния град.Наближаваше лятната ваканция и като всеки що годе подреден стар ерген се готвех и това лято да помисля за емоционалното си прекарване някъде.Имах много приятели. Предложения получих  доста ,но Мишо -другарче от детските ми години беше най-убедителен!

-Ела с мене!!Ще отидем на Международния в Приморско!Моя добра позната работи там на пиците и ми „алармира” за рускини, нейни дружки!

Речено-сторено!И двамата си приличахме по бързите си решения.Малко багаж в колата и бяхме вече с нея в подстъпите на родното ни море.

Ме-Ме-Це-то ни посрещна с разноезична реч,много ярки цветове и светлини и  младост,много младост.Навсякъде където ти спре погледа само млади момчета и момичета.След встъпителната ни ориентация в комплекса, дойде време и за срещата с „нашите рускини”!Добри бяха ,със задоволство ще си спомни за  преживяванията с тях местен роден гларус след време!

        Но за мен!?!

Действително в началото беше добре!Чужди мацки,други  емоции!Заживяхме като две приятелски семейства.Ние с Таня на едно бунгало .Моят приятел Мишо с неговата на друго.И така кажи речи близо 10 дни , докато нашите пари свършиха.  Раздирателните сбогувания в индийските  филми са нищо в сравнение с нашето разделяне.Но след близо месец  от взаимното ни море разбрахме,че нашите рускини са женени за българи и то близо до нашия град.Мъжете им били  много ревниви,особено на моята!И действително скоро  го усетих това земно чудо на главата си.То бяха писма до училището,до партията и до милицията.Добре поне,че бе  във ваканционно време,

та„героичната” проява на любим учител не стигна до знанието на учениците му! Но намесата на партията си беше достатъчно!Моя милост-  „другарят Николай  Якимов е нарушил еди кои си правила и норми на поведение!” И за да не  бъде такъв пример на учениците си бива изпратен в  училище в малък крайдунавски град, като там ще изпълнява за определено време друга несвойствена професия!  Така  моят ергенлък сложи още един мост за преодоляване и продължение на пътя наречен Живот!

Няма как ще се върви по него,си казах, когато  бял автобус ме изсипа на мегдана на това малко градче.С объркани мисли и с ясно писмо до директора на училището, приех  единственото предложение за работа-.портиер,той и охрана,той и електротехник,той  и поливач на зелената морава пред пилона със знамето.После разбрах,че това последното е гордостта на директора- зелената морава и националното знаме, издигнато високо  през учебно време.

Скоро я забелязах.Сутрин идваше с две- три колежки вкупом  и минаваше покрай мен. При нея имаше много друго.Усмивката, която грейваше на лицето и беше друга, по-истинска.Вървеше леко и красиво.Тялото и участваше активно  в движението. Преминаваше през портала, изпълнена със спокойна енергия, като оставяше и за мен нещо мъничко като вътрешна сила.Аз се зареждах положително при всяко нейно преминаване.И в дъжд, и в пек Петя,така се казваше, сякаш тайно ми късаше от силата си оставайки частица  за мен.Неусетно се заиграх на играта, кога ще дойде тя?Скоро дневното и разпределение на часовете по математика беше в джоба ми.С нетърпение  очаквах да се появи от завоя или червеният и автомобил,или спортната и  фигура с равномерната походка!Пристигаше с ведрината на чистото утро край голямата река.

-Петя е най-сериозната и добра учителка тук в училището. Строга е ,но и много е човечна. Всички ученици  я обичат,и малките  и големите!Много е отзивчива и ведра. Приятна, хубава жена! Мъжът и е  на мисия извън  страната ни  в далечна държава- къде объркано, къде ясно ме вкара в час Тинка,училищната чистачка.

-Момчето и е студент в София.Един път идва, та го видяхме и това беше. Казват,че работи много хубава работа в столицата и не смее да я напусне- прилежно завърши информацията си  тя.

И така, ден след ден срещите на входа с Петя  взеха трайно да   разбутват нощния ми сън.Обещанията, които циментирах пред мен след историите с рускинята взеха да избледняват.Усещах растящото влечение  към нея- да я посрещна, да я видя за малко в коридора и ако може да си поприказваме .Петя притежаваше и друга омайна сила, някакво истинско женско излъчване .граничещо с моралната страна на секса.Разговаряш с нея и в гласа и звука и отчетливо звучи една игрива  палава нотка. Смехът и понякога и той един свободен ,лек и приятно заразяващ.Нощите ми започнаха да се превръщат в изпитание. Усещах  надигащото се в мен  влечение към тази жена.А тя беше само 5 години по-голяма от мен.

-Другарко Новакова, имате 3 дни да предадете училищните материали  оттатък Дунава в училището, с което имаме шефство! Ще ви придружава другаря Цицелков.

Директорът ме изгледа загадъчно при това свое решение поради липсата на друг вариант.Излизайки от кабинета му, подтисках здраво радостното вълнение у мен. Най-после щях да бъда насаме с нея на път.Погледнах я през рамо как върви по коридора    усмихната,естествена и същевременно строга и делова.  Преминахме границата с повечко чакане, което тя умело  запълваше с разговор на различни теми.Времето беше прекрасен интериор на вътрешното ми състояние.Пристигнахме навреме при нашите домакини и набързо преподавателката на точните науки завърши  това, за което пътувахме близо 600 км.Вечерта ни в хотелския ресторант преминаваше в непринуден човешки разговор между двамата.За какво ли не си говорихме?Кафявата течност на марковото питие се поемаше с наслада от нас в тон с многото теми. Избрани мелодии по уредбата галеха нежно слуха ни.Не се стърпях и поканих Петя на танц. Държах я в ръцете си една такава ефирна,кротка и уханна.На моменти колената ни леко се докосваха и ток сякаш  преминаваше за части от секундата през мен. Излезохме на морския бряг.Вълните ни съпровождаха в нашата нощна разходка по пясъка.Като наближихме бунгалото ни Петя се засмя  и радостно извика.

-Хайде да се изкъпим Николай, ето така!Едни се къпят голи, а пък ние с тебе ще го направим с дрехите!

Още незавършила ,тя бягаше радостно с марковия си  костюм с цвят на кафе към водата.Наоколо беше загадъчно и тихо.Луната като театрален прожектор огряваше облеченото и тяло,което изчезна зад първата вълна.Последвах я с моята бяла дреха. Играехме като деца във водата. Пръскахме се на воля.Щастливите ни гласове  огласяха морския залив.След известно време Петя излезе и тръгна мълчешком към бунгалото.Лунният прожектор продължаваше да я следи на сцената на морския бряг. Водата се оттичаше от дрехите и. Панталонът беше прилепнал по- хубавите и бедра.Дупето страстно се поклащаше на път за бунгалото. Стегнатите и гърди розовееха в своя фин сутиен.Надолу, интимната и област и тя бе примамливо оцветена в същия цвят на комплекта бельо.Петя се обърна гяволито към мене, знаейки че я изпивам с поглед и продължи към бунгалото.

Виждах добре как сваляше от себе си дреха след  дреха  по пътя за стаята си.Светна лампата и фокусирах разсъблеченото и тяло.

В главата ми нещо избухна. Заповтарях нейното събличане по-същия път и скоро голото ми тяло следваше извивките на нейното.Бях прилепнал до нея.С нежен замах към ключа, тя остави само луната да свети и леко ме свлече на пода.Устните ни жадно се намериха в тъмното.Ръцете ни галеха без умора голите ни тела.

-Искам те навсякъде- прошепна тя и започна безброй целувки с устните си.Зърната на гърдите нежно галеха моята плът. Стегнатото и дупе се извиваше съблазнително и аз се  отдадох на сладостта.Целувах я навсякъде ненаситно и  страстно.”Изпивах” жадно венерения и хълм, което възбуди желанието да проникна в нея.Тя се отпусна в прегръдките ми и аз влязох плавно и нежно. На двамата телата трепереха от сладострастие................

 

Първите лъчи на новия прожектор слънцето огряха прегърнататите ни тела.Долепихме устните си за добро утро и Петя стана до банята.Вървеше като стройна газела.Как исках  да скоча след нея ,но тя ме изгледа дружески и посочи с очи вратата към моята стая.

-И когато ме видиш на работа с този костюм с цвят на кафе,те  очаквам на пода в моя апартамент!- точно и ясно се изясни математичката от училището.Близо  година продължи тази наша тайна игра.

За да дойде днешният ден, когато тя пак е облечена в този  си костюм,но с друга цел.Изпращаха ме след приключването на определения престой в нейното градче!Прибирах се в големия областен град.

Нищо друго не виждах така ясно от купето освен наситеното кафяво на перона на отдалечаващате се гара.

Дали ще имам шанса да го видя още един път в моя живот!

 

               Ще видим?

 

 

 

 14.02.2017 г.                         Пловдив                           Т.Д.