club50plus.bg

Вървях на посоки в ранното утро.

Беше валяло вечерта и струйки дъждец се стичаха от покривите на окъпания град.

Вдишвах свежестта на запролетяващия се ден, а душата ми се къпеше в росата на спомена.

Като жива верига ме следваха събития, но аз усещах покълналият лимец в диплите на моята чувствена и ранима душа...

Зрънцата на лимеца ми даваха живот и сила да крача по-бодро сред сумрака, търсейки себе си,но и нещото,което ме държеше, за да не прегъвам волята си.

Благодарих  им за доброто и разумното, за благата, с които ме обсипваха, за стоицизма и вярата в доброто, преди съдбата да реши да строши оптимизма ми.

Пред мен се нижеха, като скъсан гердан, дни и години, случки важни и маловажни....

Търкаляха се мънистата на моите изпостяли спомени и аз се опитвах с мисълта си да ги сбера в едно, да открия причината за моето изгубено равновесие.

Някаква нагнила безпощадност надигаше злостно глава, плетеше своите интриги, дърпаше ме с окаляните си ръце към блатната тръстика,където отдавна бях запокитила самочувствието си и морните мечти.

Никакъв полъх или шепот не смущаваше тази утринна сага за доброто старо време, в което бях засяла и заплодила с много грижа ценностите на моето съществуване.

Питах се, нима е възможно да се сътвори благоденствие сред руините, просто да се превърже раненото място и да усети човек бодростта на надеждата?

В друго време бих възроптала, бих обявила тотална война на всеки, който се опитва да размести клиновете на моята добре смазана каруца, на наследените порядки и изстрадани истини.

Но сега се чувствах отмаляла, малко разколебана на къде и защо, до кога и в името на каква кауза да стискам зъбите и душата, когато ритъмът е друг, животът е друг, хората са нови - като босоноги Гавроши, с нечистоплътни помисли и дръзки претенции...?

Всяка фибра на моето негодувание проблясваше като мълниеностно цунами в тази сива и тиха утрин , решила да нарисува в най-мрачни краски несъбудения и блуждаещ още ден, да го обрече и удави в тъгата на равносметката, да го забута в нишата на безличието и посредствеността.

Прекосявах една олющена, калдъръмена улица, когато внезапно видях два гълъба
как отпиват вода от прясна човешка следа.

Дори не трепваха от присъствието ми.
Жадно бяха потопили гушките си и  изпитваха удоволствие от еликсира на този живец.

Затичах се  с надеждата да открия човека, оставил  тази следа и  изпитах истинско удовлетворение от доброто си хрумване.

На петдесетина крачки от мен вървеше исполин, с благородна осанка, чиято аура светеше в ослепително бяло - човек влюбен в живота и даряващ доброта,
като духовен учител от по-високо измерение, един трансцедентален пътеводител,
за ощетените от зримост .

Аз познавах този исполин, дори мисля, че се опитвах да му бъда водач в годините на неговото  съзряване и затова изпитах гордост.

И тогава мрачната утрин и безпътица изчезнаха.
Ведрата му усмивка закърпи душевните рани

и възроди душата ми за полет....

Значи все пак е имало смисъл от моя живот,
след като съм посяла добро, готово да дарява добро.

------------------------
Простени да са ми, Господи
мрачните мисли и упреци към теб!

Простено да ти е, Господи,
че изпита сърцето ми, за да разбера колко е голяма милостта ти !

Сполай ти , пътнико, че мина преди мен
и прокара пъртина в пожълтялата степ!
 
Благословен да е животворния сок на достолепието ти,
от което пият не само гълъбите,но и моята признателност !

Докато по Земята продължават да вървят ЧОВЕЦИ,
чудесата няма да спрат  да съществуват !!!
                       *   *   *
      С посвещение : На един млад, достоен , добър човек и приятел: А. Добрев