club50plus.bg

Именици: Лазар, Лазарина.

Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота - предпоследната събота преди СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ, денят преди Цветница/Връбница.

В българската обичайно-празнична система Лазаровден се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай - ЛАЗАРУВАНЕТО.

Главно в Североизточна България в събота се прави Лазарската задушница, която се свързва с вярването, че на ВРЪБНИЦА “разпускат умрелите” (излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо).

В петък преди Лазаровден жените варят жито и приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Обикновено се прави един по-голям хляб с пластична украса от тесто и по-малки според броя на починалите (винаги нечетно число). Същата вечер жените прекадяват и преливат с вино гробовете на своите родственици и раздават от житото и големия хляб. Малките хлебчета се раздават най-често в събота сутринта.

В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети -  възкресението на Лазар (брат на Марта и Мария, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим). Исус Христос го извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (о-в Кипър).

ЛАЗАРУВАНЕ - Общобългарски обичай в обредната система от момински пролетни обичаи (вж. БУЕНЕЦ и КУМИЧЕНЕ). Лазарските обичаи и игри са между най-жизнерадостните, най-поетичните и най-масовите български народни обичаи. В целия празнично-обреден цикъл най-широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот. Основната възрастова група участници са моми, и то най-вече тези, на които предстои женитба. В някои области на страната изпълнители са и момчета на възраст от 5-6 до 10-12 г.

Подготовката за Лазаруването започва още от празника СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ - събират се, учат и си припомнят лазарски песни и игри. През постите, когато не се играе хоро, тези събирания са били единствената забава за женската челяд. Обикновено лазарските групи се разпределят по махали и включват участници от една и съща възраст. По-рядко срещано е лазарската група да бъде една за цялото село. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Накити от монети, цветя, венци и пера допълват пъстрите лазарски костюми.

Групата се събира в деня на празника в дома на избраната от момичетата водачка. Обикалянето на къщите става от обяд на Лазаровден до обяд на ВРЪБНИЦА. Повсеместно е вярването, че къщата, където са влезли и пели лазарки, ще бъде честита цялата година. А лазарските песни са изпълнени с копнеж за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно блогополучие. За всеки член от семейството лазарките подбират песен, която съответства на възрастта, семейното и социалното му положение. Навсякъде те са дарявани с яйца, понякога с пари, брашно, мас. Брашното стопанката изнася в сито, което после търкулва. Според това как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината.

Идеята за здраве и плодородие е заложена и при други обредни елементи в обичая - обхождането на ниви и ливади, в редица лазарски песни и др. В някои райони Лазаруването завършва с кумичене, а в повечето случаи най-вълнуващият момент е лазарското хоро. На него се събира цялото село. Тук жени и ергени оглеждат нагиздените моми, харесват и избират своите бъдещи снахи и съпруги, тъй като лазарувалата мома се смята вече готова за женене.

от интернет