club50plus.bg

В четвъртък (09 октомври) Патрик Модиано бе удостоен с Нобелова награда за литература. С това той се превърна в един от 15 френски носители на престижното отличие. Миналата година наградата отиде при канадката Алиса Мънро, която е сочена за съвременния Чехов. Фактът, че две поредни години наградата отива при френскоезичен автор, показва, че издателите с право трябва да насочат повече усилия към популяризиране на френската литература.

Кой е Патрик Модиано?

Ако за българските почитатели на литература, името му е непознато, то във Франция той е един от най-известните автори, превърнал се в класик приживе. Неговите творби се преподават във френските университети, а през 2012 г. му  е посветено издание от поредицата „Cahier de l’Herne”, което издава само класици като Камю, Сартр, Симон дьо Бовоар.
Патрик Модиано е добре познат на литературните критици. Дебютира през 1968 година, като първият му роман „Площад „Етоал” веднага им прави впечатление и става ясно, че във френското издателство „Галимар” се е родител нов писател. Успехите не закъсняват. Той печели почти всички литературни награди, а през 1975 година става носител на „Гонкур” – престижно отличие, което има морален, а не материален характер и донася висок тираж на книгите му.  През 2012 година е удостоен с наградата на Австрия за литература, а преди броени дни и с Нобелова награда за литература.
 
Първи стъпки в литературата

Патрик Модиано е първи син в семейството на фламандската актриса Луиза Копейн и италианеца Албер Модиано. Той не успява да завърши образованието си, напуска училище, воден е от желанието да пише и да разкаже за окупацията. Целият му живот е посветен на литературата. Първоначално работи като журналист, пише романи, разкази и сценарии на филми. Благодарение на своята майка се запознава с Реймон Кьоно, който го напътства и чрез него навлиза в света на литературата. Той го води на приемите във френското издателство „Галимар”, показва му някои страшни места из Париж и е първият, прочел романа му „Площад „Етоал”. Самият Модиано, който дебютира едва на 23 години, признава, че още като тинейджър мечтае един ден неговите творби да бъдат издадени от „Галимар”. Часове, след като Шведската академия му връчи наградата, той даде първата си пресконференция като нобелист в същото издателство.

Темите в романите на Модиано

Една от любимите му теми е окупацията. Затова е водеща в неговите първи три романа – „Площад „Етоал”, „Околовръстните булеварди” и „Нощна стража”. Писателят много силно се интересува от миналото и начините то да бъде реконструирано. Затова и в романите му ясно личи стремежът към подреждане на парченцата от пъзела. Това се оказва доста трудна задача дори и за най-внимателния читател, защото Модиано не обича да обяснява нещата докрай, а оставя на читателя сам да довърши недоизказаното. Повечето му романи са с отворен финал и е плод на въображението на всеки един от нас какво ще се случи с неговите герои.

Стилът на Модиано

Характерна черта на неговите романи е загатнатото, недоизказаното и премълчаното. Литературните критици говорят за „хладна обективност на повествованието, съчетана с болезнена носталгичност”. Той проявява изключителен усет към детайла, като никога не претрупва с излишни подробности. Има пестелив стил на писане, а акцентите винаги са на правилните места, като много умело съчетава криминалната интрига с художественото.

Романите на Модиано

След дебютния „Площад „Етоал”, пише „Околовръстните булеварди”, „Улица „тъмните магазинчета”, „Вила „Тъга”, „Младост”, „Вратата на детството”, като всички те са преведени на български език. За българския читател остават непознати по-новите му романи, а за един автор не може да се съди само по ранните текстове. Затова е крайно наложително скоро да бъде преведен поне един от новите му романи. От броени дни вече е факт и последният „Pour que tu ne te perdes pas dans le quartier” („За да не се изгубиш в квартала”), в който отново е реализирано връщане в детството, направен е опит да се очертаят контурите на неясна фигура, да се свържат отделните места и лица, да се намерят отговорите на мъчителни въпроси от миналото. Романът се съсредоточава върху три важни периода от човешкия живот – детството, навлизането в света на възрастните и старостта. Границите между тях са неясни и мъгляви, което е типично за стила на Модиано.  Романът оставя усещането, че онова, което не е изречено, е още по-тежко и отново ни кара да поразсъждаваме над посланията му.
Петер Енглунд твърди, че „На човек е достатъчно само да отвори негова книга и да разбере, че става въпрос за Модиано”. Сега е най-подходящият момент да препрочетем романите му, за да разберем защо Нобеловата награда отиде при него.