Обух си стъклени пантофки
и нова рокля от мечти.
Но май се чувствам малко кофти
от тъжните и дълги дни.
Отивам да намеря принца!
Навярно чака ме и той.
Притварям дългите ресници
в очакване да бъде мой.
Не помня имаше ли кон…карета.
И кръстницата где се скри?
Да ми напомни правилата
за приказните ми мечти.
Намерих го! Светът ликува.
И цялата вселена заблестя.
Умее той да се преструва.
Не ме запомнил. За беда.
Погалвам дланите му бледи.
Очите светват и блестят.
Нахлуват спомени забравени
Каляска… принц … сърца горят.
И като в приказката стара
обричаме се на любов.
Последните звезди догарят…
Започваме живота нов.
Все още няма коментари