Безлюден, тъжен бряг на море,
вика, крещи, че обича,
пусто е синьото морско небе,
даже облаци в него не тичат...
Бяла вълнА мие брега,
кой ли те чака, момиче?
Ти си остана една самота-
морето, която обича...
Мрежи рибарски спят по брега,
чайките още ги няма,
пролетен вятър и ... Самота...
Слънчева топла измама...
До бяло вълнАта докосва брега,
до бяло крещя, че обичам!
Винаги в бяло творя и горя!
Твоето Морско Момиче!
В самота...
Художник Кирил Божков - Самота
Създадена на 25.08.2014 г.
Все още няма коментари