club50plus.bg

През  2013 г. се навършват 135 г. от рождението на българския литературен критик, историк и фолклорист Михаил Арнаудов.  Роден е на 17 октомври 1878 година в Русе в семейството на търговеца на жито Петър Сибинов Арнаудов и Друмка Панова. Израства в будно за времето семейство, в което по-малкият му брат Илия Арнаудов става композитор и режисьор.

Времето, в което живее, се оказва доста трудно за развиване на неговия талант. Ражда се в годината, в която страната ни се освобождава от турска власт, а след Освобождението има възможността да получи добро образование. Още при завършване на средното си образование прави впечатление със своя стил на писане и научността на създадения текст. Така се появява и първата му публикация. Записва да учи в СУ „Свети Климент Охридски”, където следва славянска филология. Именно този период се оказва плодотворен за неговата творческа дейност. Тогава публикува първите си научни статии. Успехите му продължават и през следващите години. Младият учен се развива и отвъд пределите на страната ни.  Едва на 26 години защитава докторат по философия и индология в Прага.  Неговите успехи в науката му позволяват да стане доцент през 1908 г., а десет години по-късно и професор. Освен в научната област той има интереси и в областта на изкуството. От 1926 г. за кратко е директор на Народния театър, а през 1935 г. става ректор на Софийския университет. От юни до септември 1944 г. Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Багрянов. Наред с литературните има и политически занимания. В тях  се проявява като човек на делото. Затова присърце приема поканата да се спаси България.

Ученият развива своята литературна дейност в продължение на десетилетия. Той е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Георги Раковски, Тодор Влайков. Интересите му не се ограничават само с  българската възрожденска литература, а работи много усърдно и върху проблемите на западноевропейската литература. Михаил Арнаудов развива своята изследователска дейност в продължение на седем десетилетия. Неговите близки свидетелстват за отдадеността му на научните занимания. Той се проявява като интелектуалец от европейски мащаб, който има строго отношение към работата си.  По време на различни политически режими дейността му е остро ограничавана, но дори и това не спира неговия творчески ентусиазъм.

След 09. 09. 1944 г. е отстранен от академичната си длъжност и е арестуван. Година по-късно е осъден на доживотен затвор, а през 1947г. е освободен и едва през 50-те се завръща към литературната си дейност, като  отново започва да публикува. За своите големи заслуги през 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“ първа степен.

Краят на живота му настъпва на 18 февруари 1978 година в София, навършил сто години. Тогава си отива един от най-видните ни фолклористи, литературни историци и етнографи. За заслугите му свидетелстват международните отличия, които получава. Приживе става доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг и Мюнстер.  Със своята дейност Михаил Арнаудов олицетворява живота  на освободена България.