club50plus.bg

Три празника в българския традиционен календар Илинден, Преображение и Кръстовден са носители и на друг, исторически знак, свързан с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. И както във всеки бунт за свобода, начело пак са младите, лудите глави, обречените. Вдигнали се и повели народа към свобода или смърт. 
Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август – Илинден, а в Одринския вилает – на 19 август, Преображение Господне. В македонската, както и в западната, а понякога и в българската историография, то се определя също само като Илинденско.
Това бе гласът на първата клетва... израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят....

Това ще напише в спомените си Христо Силянов. Решението за избухването на въстанието е взето през януари 1903 г. Възприела се тактиката на перманентната революция: на Илинден да избухне в Битолски окръг, на Преображение да се вдигне Одринско, а на Кръстовден – Серски революционен окръг.

В освободеното Крушево, Битолско, е обявено временно управление, известно под името Крушевска република. Тя просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гръкомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. Доблестно въстание срещу цяла империя – възхищава се един австроунгарски дипломат.

На 22 август 1903 г. Джон Макдоналд ще напише във вестник „Дейли нюз":

Равни права за всички! Необходимо е да се спомене още една важна част от правилника за поведение на въстаниците... комитите заявиха, че тъй като тяхната борба ще се води срещу „тиранията и жестокостта", те не правят „разграничение между народност, религия или националност".

Ние българите – заявиха те, – не сме единствените, които страдаме. Власите, гърците, дори самите турски селяни страдат като нас. Така че ние трябва да гледаме на тях като на наши братя... Ние се борим за равни права за потиснатия турчин и грък...

Настъпва дългоочакваният ден и за Одринска Тракия. Отдавна подготвеното въстание е обявено на празника Преображение Господне. Неописуем възторг е обхванал цялото население в обявената Странджанска република.

В първите дни на свободата населението се отдаде на лудо веселие. Стари и млади, жени и деца смятаха свободата вече за обезпечена. Навсякъде се виеха кръшни хора.

Освободени са Василико (днешно Царево) и Ахтопол. Правителствените части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Потърсих странджански народни песни, съхранили спомена за събитията, за революционния патос, за духа на времето.
Изкушавам се да спомена, че за първи път попаднах на две народни песни с варианти на български и турски език. Пеели ги мюсюлманите на село Визенско. В тях се възпява героичната смърт на двама четници.

На български език текстът гласи:

Пушка пукна, пиле Русо,
Гората събуди,
Та удари, пиле Русо,
Тодора Шишманов.

И турският вариант:

- А, бре Шишманов,
бил си комита,
право ни кажи, кажи!
- Лъжа е, аго, не сте разбрали,
комити водих в гора зелена!
- А, бре, Шишманов,
ти нож си имал,
право ни кажи, кажи!
- Лъжа е, аго, не сте разбрали,
сабя си имам...

Направи ми впечатление, че докато българският вариант следва традицията на народната юнашка песен, то в турския отрицанието в диалога е довело до героизиране образа на четника.

Спомних си една популярна странджанска песен, която мама с удоволствие слушаше и припяваше – „Ясен месец веч изгрява". Интересна е историята по създаването ѝ. Днес всички я приемат като народна песен, която се пее по селата на странджанския край, но тя си има своя автор – един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание, Яни Попов.

В книгата си Детски години (1965 г.) писателят Константин Петканов възкликва: Бачо Яни е много хубав! Яни Попов, се оженил за по-голямата му сестра Митра, а по време на годежа годеникът пеел ботевото стихотворение „Хайдути" и разлайва кучетата – по плетищата се трупат мъже и жени, песента става обща и внушителна...

Песента „Ясен месец веч изгрява" разказва за геройската смърт на Пано Ангелов и Никола Равашола. Съчинена е през 1904 г. в Странджа планина. А мелодията? Певецът сам е отбелязал под заглавието: Пее се по известния глас на арменската песен „Ай Сасун, Сасун".

За странджанци песента се превръща в тракийски химн, в бунтовен марш, в марсилеза на Илинденско-Преображенското въстание.

Ясен месец веч изгрява
зад зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
Песен нова, юнашка...