club50plus.bg

При мен дойде една жена на средна възраст и започна да ми разказва за живота си. Не бе омъжена и живееше с майка си. През цялото време се притесняваше какво ще каже майка й ако знае, че се тренира, за да си намери съпруг.

Имах и клиент, към петдесетте години, който продължаваше семейната традиция, като се занимаваше с бизнес, наследен от баща си. Той сподели, че "ако и един ден отсъства от магазина, то баща му сигурно ще се обърне в гроба". Мечтаеше да работи нещо съвсем друго, но не смееше да предприеме нищо по въпроса, въпреки, че никой от синовете му не проявяваше интерес към бизнеса и той знаеше, че все някога ще трябва за го затвори.

Една друга клиентка реши, че трябва да бъде съвсем различна от майка си и за това отричаше и изтри от живота си  всички теми, които са свързани с майка й. Всичко, което майка й казваше, не бе вярно.

Една друга жена непрекъснато казваше, че майка й е пример за подражание и тя се стреми да бъде като нея. Оказа се, че тя й подражава и в т.нар. "наследствени болести". Когато се оказа, че не е длъжна да приеме "целия пакет", тя озравя доста бързо от една от тези "наследствени болести" и не се наложи да я оперират.

Тези и още много други случаи ме наведоха на мисълта, че израза "какво ще каже мама/татко" играе огромна роля върху нашия живот(знам, че не съм оргинална ). Това, за някои хора, се превръща в основен критерии при взимане на решения, независимо от възрастта им, от това дали живеят или не с родителите си, дали те са живи или не, при взимането им на решения и избори.

Това са хора, които продължават да гледат на света през очите на родителите си, продължават да спазват техните принципи, начин на живот, мироглед.

А правилно ли е това? Кой знае кое е правилно или не? Кое може да и каже кое е добро за нас и кое не? Само ние самите.

Може би все пак на някакъв етап на живота е време да пораснем, да узреем и да си създадем свой мироглед, свой живот, своя ценностна система? А всъщност защо не и сега. Поне да поставим началото им.

И, повярвайте ми, това не зависи от възрастта. Много "добри деца", които не са преживяли на време бунта на пубертета продължават да живеят така по инерция, водени от "какво ще кажат мама и татко". И както казва един мой познат "Признак за зрялост е това да се съгласиш, че нещо е вярно, дори и когато  е казано от твоя родител".

    Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.