club50plus.bg

Иди си, зимо! Идвай, лято

На 17 и 18 януари се честват два от най-големите традиционни новогодишни празници – Антоновден и Атанасовден.

Българските народни вярвания приемат Свети Антоний и Свети Атанас за тясно свързани, защото се счита че те са двама братя-ковачи. Дори в някои краища на България, например около Попово, двата празника имат общо название сладки и медени.

Първият – Антоновден, е съпроводен с обреди и ритуали за предпазване от болести. Това е така, защото на 17 януари православната църква чества свети Антоний Велики, а светецът е познат като покровител на всички болести и най-вече на чумата.

Легендата

Легендата за Свети Антоний разказва, че през една нощ всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове нападнали светеца, нанасяйки му тежки рани. Той обаче не се уплашили и не побегнал, а легнал на пода, надсмивайки се над безсилието на своите врагове, като им казвал: „Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И в миг всички гадини изчезнали. През пролуката на тавана се промъкнал светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: „Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" В отговор дочул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. Там, в пълно усамотение и мълчание, прекарал 20 години от живота си. За тази си отдаденост бил възнаграден с чудотворни способности, както и с дарбата да изцерява болните. Когато лекувал, Антоний винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не нему, а единствено на Бога.

Той призовавал хората да бъдат добродетелни, като им отправял следното послание „- Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта. Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. Господ е казал „Царството Божие е вътре във вас". Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля."

Свети Антоний доживял до впечатляващите 105 години.

Народни вярвания и обичаи

В Разградско на Антоновден, в ранна утрин , жените месят содени питки, които намазват с мед и петмез и раздават на роднините за здраве, а една от тях наричат „за болята", „за лелята" – народно название на чумата – и се закачва на тавана. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

На този ден, както и на следващия, се извършва ритуално колене на черна кокошка, като оскубаните й пера се запазват, защото имали лечебна сила.

Старите хора вярвали, че ако на Лелинден жените не вършат обичайните женски дейности, като плетене, предене, не варят боб и леща, то тогава чумата, шарката и „синята пъпка" няма да се разгневят и ще стоят далече от домовете им.

Атанасовден

Антонов и следващия – Атанасовден, който се отбелязва на 18 януари, се честват като празници на ковачите, железарите и налбантите, защото двамата братя – Антоний и Атанасий, освен че са ковачи се считат за създателите на железарските клещи.

В митологичните езически представи свети Атанасий е небесният ковач-слънце, който с голи ръце бърка в пламтящата пещ и вади нажеженото желязо.

„Иди си, зимо! Идвай, лято!" се провиква светецът, облечен в копринена риза и възседнал своя снежно бял кон, насред планината. Той е нарочен за един от светците, които си поделят земята и небето и е обявен за властелин на снеговете и ледовете. В народните вярвания битува схващането, че след този ден зимата започва да отстъпва, затова в някои краища на България, празникът е известен под името „Среди зима".

 

по сведения от pravoslavieto.com