Народни традиции по Архангеловден
Вправославния христянски канон Арахангел Михаил е един от седемте ангели, които винаги стоят до престола Господен. Пръв Божи вестоносец, той е вожд на небесните сили и борец срещу духовете на тъмнината, който в църковните икони е изобразяван най-вече на кон, с копие в ръка и тъпчещ дявола.
Според стародавната народна притча, когато Бог поделял света, на Свети Арахангел се паднали душите на мъртвите. Дедите ни вярвали, че в предсмъртния час на човека Арахангел Михаил идва и му взема душата. Той я примамвал да излезе от тялото със златна ябълка или с китка цвете. Понякога идвал с нож или с коса в ръка. Премервал душата на везни и, в зависимост от греховете ѝ, я пращал на Свети Петър или я ритвал към пъклото.
Всички тези народни представи разкрасили иконографския образ на Арахангел Михаил. Затова днес го срещаме освен с копие в ръце, тъпчещ тъмните сили (дявола или змея), още и с кървав нож и везни в ръка.
Заради ролята му в последните човешки часове Арахангел Михаил е наричан „душевадник" и „вадодушник", но достолепно е почитан като господар на душите и на отвъдния свят.
Старите българи вярват, че душата на човек не може да излезе, докато не дойде Свети Арахангел да я вземе и да я отведе на небето. Ако светецът застанел до главата на човека, той умирал; ако застанел до краката му – оздравявал. Но, изпълнявайки заръките на Господа, първият Божи вестоносец бил справедлив и помагал на хората.
В народните приказки се разказва как Арахангел Михаил отказал да вземе душата на една болна майка, за да не осиротее и страда многобройната ѝ челяд; как отказал да отнеме и душата на единствената рожба в друго семейство и т.н.
Една от най-изразителни притчи за светеца разказва как веднъж той станал другар на калугер, който зарязал манастирските задължения и тръгнал да види белия свят.
Първата вечер двамата нощували в колибата на говедар, който бил толкова беден, че семейството му нямало дори здрав покрив над главата си. Сутринта Арахангел Михаил накарал жената да изнесе покъщнината и децата от колибата и я съборил.
Втората вечер преспали в дома на чорбаджия, който се зарадвал на гостуването им и ги посрещнал с достойнство. На сутринта било мъгливо и Арахангел Михаил помолил стопанина да пусне малкия си син да ги съпроводи до края на селото. Когато стигнали реката, той извадил ножа си и заклал детето.
Калугерът го взел за жесток разбойник и със страх го попитал защо прави всичко това.
Ще ти кажа защо, – отвърнал светецът. – Първият човек, толкова години пасе говедата на селото, но никога няма да се замогне. Господ ме изпрати да му съборя къщата, защото под нея има заровени жълтици. Стига е спал отгоре им. Като копае за основи на новата къща, ще ги намери.
Колкото за сина на богатия, още не беше роден, когато се закани, че ще убие баща си, за да му вземе имането. Затова Господ ме изпрати да му взема душата, та да не изпълни заканата си.
Разбра ли сега, че не съм лош разбойник, който на доброто се отплаща със зло. Аз съм Свети Арахангел Михаил и съм пратен да изпълнявам Божията заповед.
Ето и една много интересна народна песен за рая със следния сюжет:
Девойка, единствено дете в семейството, била на смъртно легло. Господ изпратил Арахангел Михаил да ѝ вземе душата. В очакване на смъртта, девойката плачела безнадеждно. Арахангелът се трогнал от жалбите на момичето и родителите му, върнал се назад при Господ и Му се извинил. Господ му казвал:
Рангеле, бързи юнако,
вземи тесте ключове,
отключи райски градини,
вземи до три ми златни,
до три ми златни ябълки!
Арахангел Михаил трябвало да отиде със златните ябълки при момичето и да я примами така, както младоженецът при сватба подмамва девойката, за да я отведе у дома си като своя невеста.
Арахангелът отишъл, откъснал трите ябълки, занасъл ги на девойката и тя доброволно напуснала земния живот, за да отиде на небето...
В мотива на тази народна песен срещаме цялата сложна легенда за златната ябълка, в която на мястото на българския юнак е поставен Арахангел Михаил.
Някога, преди години, когато епидемии затривали цели села, на Арахангеловден свещенникът обикалял всички къщи и кадял с тамян. След това най-хубавият, най-големият и най-здравият виторог овен бил принасян в жертва на Светията – за да бъде омилостивен и за да не взима повече души от това село.
С времето този ритуал се превърнал в традиция и Арахангеловден станал един от най-големите есенни празници в народния календар. И се правели големи събори, и се колели курбани не само в селища, където има църква и в близост до манастир на името на божия вестоносец. Празнувало се повсеместно, празнувало се и от именниците, но не за умирачка, а за здраве и живот!
Все още няма коментари