club50plus.bg

Трябва децата да знаят, че училището е приятел, а не враг

15 септември е един особен ден и за малки и за големи. Градът като че ли се събужда, осъзнал, че лятото наистина е свършило. Защото краят на ваканцията казва именно това - довиждане лято.Улиците се напълват с деца с пълни раници и училищата зажужават като пчелни кошери. Безспорно първият учебен ден е най-вълнуващ за онези, които за пръв път пристъпват училищния праг - за първокласниците. Той е не по-малко вълнуващ и за техните родители, очакващи с трепет и гордост момента, в който порасналото им дребосъче ще се влее в редовете на големите.
" В първи клас те още са бебета" казва Ади Димитрова, дългогодишен преподавател на най-малките. "Случва се да заспят на чина или пък да решат, че им е трудно или скучно и да понечат да излязат от класната стая".

Подготовката за първи клас

е траяла цяло лято, понякога и по-дълго ако се вземе предвид и изборът на училище. Родителите грижливо са подбрали учебни пособия и помагала, удобна раничка, нови дрешки, често дори са преобзавели дома в очакване на тази важна в живота на детето им промяна. Защото започването на училище е наистина огромна промяна. Тогава то вече разбира, че има отговорности, че има важни правила, които трябва да спазва и всичко това - придобивайки нови знания за живота и естествено - забавлявайки се.
Според госпожа Димитрова, забавлението е основен елемент от обучението и възпитанието на децата. Няма как преподаването и усвояването на нови знания и умения да е успешно, ако малчуганите не бъдат заинтригувани, ако усмивката не бъде част от времето, в което те са в училище.
"Някои деца пристъпват в училищната стая с нагласата, че това място е нещо като затвор, в който те трябва да изтърпят своеобразно наказание.Уплашени са и стреснати". Тя е на мнение, че тук е ролята на родителя, който трябва да подготви детето не само материално, но и психически, внушавайки му, че училището е място, на което ще срещне нови приятели, ще се научи на нови неща, ще види света и ще расте, уверено в себе си, черпещо от познанието на живота.Че училището не е затвор, а институция, която трябва да бъде уважавана и обичана, защото тя е създадена за доброто на децата. Защото училището наистина ги обича.

Всяко дете е отделна Вселена

Наблюденията на педагога показват, че деца, които са се разходили из училище преди да станат част от неговите възпитаници по-лесно се адаптират, защото влизат в нещо познато, знаейки, че то не хапе.Базирайки се на учителския си опит отправя и още един апел към родителите - да не бъдат прекалено строги и взискателни ако детето първоначално не може да възприеме новия ритъм и да го следва. Всяко дете е отделна вселена, характер, личност и по различен начин приема и усвоява новите неща. Не е възможно, а и не е необходимо децата да бъдат еднакви. Важното е да отиват с желание в училище и да се чувстват там в свои води, а за това отговорността е комбинирана-на учители и родители, които имат важната задача да направят новия свят на малкото дете привлекателен и гостоприемен.

Детето и училището да бъдат приятели. И накрая, но не на последно място, заключава госпожа Димитрова, докато поствя саксии с красиви цветя на перваза на класната стая, важно е в свободното си време децата да имат възможност, колкото се може повече да играят, да се забавляват, да правят неща, които им харесват и съветва родителите да се вглеждат внимателно в своите деца, търсейки таланта у тях. Защото учителката знае, че всяко дете има талант и интерес и когато те бъдат открити стават чудеса. На добър час, деца!