club50plus.bg

Творчеството, най-скъпият дар за Деня на детето

Още в далечната 1924 г. Женевската декларация за правата на децата провъзгласява необходимостта от специалната им защита: „Човечеството трябва да даде на децата всичко, което има най-добро, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра...“

Женевската декларация слага началото и на международната дейност в тази насока. Още на следващата година (13 април 1925 г.) България е приета за член на Международния съюз за закрила на децата. През 1949 г. 1 юни е учреден за Ден на детето с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените, а през 1950 г. се чества официално в 51 страни по света.

Това е един от малкото съхранени празници у нас, на които през годините не е придавана политическа окраска. Нека в този ден обърнем поглед назад във времето и си спомним за тези, чийто стихчета и приказки се надпреварват да ни връщат в най-ранно детство...

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко...

или

Жаба вика вряк, вряк, вряк,
имам хубав жабурняк....
той е хубав и зелен
и е даден сал за мен....

и още

Я, дай, бате, бардучето
и аз да посвиря.
Да ти дам, че да го вземеш,
бате ти разбира...

Това са стихчетата на Чичо Стоян. Веднага ни напомнят гласа на мама или на баба, детството, читанката и първите уроци.

Никой няма да излъже, ако каже, че Чичо Стоян е най-лесно наизустяваният наш детски поет, още от първото прочитане. Цял век неговите простодушни и непристорени стихчета за деца съхраняват чистотата и благородството на българския език. Стоян Попов, останал в българската детска литература само като Чичо Стоян.

В дните около 24 май прочетох, че днес, извън пределите на България, има 117 български училища. В четирите краища на света – Европа, САЩ, Австралия, ЮАР, Дубай, Узбекистан... И там децата на нашите сънародници продължават да изричат с вълнение:

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене...

През 1920 г. България чества 70-годишния юбилей на своя народен поет. Няколко дни по-късно Иван Вазов пише: Чудна и незабравима дата в моя живот! Минала е седмица, а аз още съм пиян, приведен под тежестта на венците – нека кажа смело – на славата, каквато и най-развилнялото честолюбие не би смеяло да мечтае...
Никога не съм мислил, не съм предполагал такъв небивал ентусиазъм, извикан от юбилея ми...
Аз съм стократно, хилядократно награден за труда си...

В спомените на Дора Габе четем:

Вървяха тогава войните, междуособиците, умножаваха се затворите. България беше залята от сълзите на бежанците: добруджанци, тракийци, македонци... Тогава аз подирих убежище в детските души. Извиках детето, което се спотайваше в мен и започнах да разговарям с децата. Започнах да пиша като на шега. И първото стихотворение посветих на племенницата си – Катя:

Тичат с колелата Катето и Джори,
всеки се обръща, път да им отвори,
а отзад ги гледа Шарко и се чуди
вятър ли ги гони тез дечица луди...

Ето и още един незабравим стих от Дора Габе, който продължава и днес да звучи от устата на малките българчета:

Мама казва, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка...
Оле, колко ми е смешно,
тая баба, толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори и се кара –
с къса рокля и тетрадка?
Бабо мила, бабо сладка!

През 1923 г. се появила на бял свят първата ѝ стихосбирка за деца. Назовала я скромно, Малки песни за послушни деца. През 1983 г., вече след смъртта ѝ, се усмихна и детската ѝ книжка Звездица за теб. Пак на първата страница с едри, вече поразкривени букви Дора Габе беше написала последното си посвещение: Дечица, не мога без вас!

Нейният голям приятел, Ангел Каралийчев, другият признат сладкодумник, ще напише: Боже, с какви съкровища ощастливи тази жена българските деца! Та нима е възможно детството на децата ни без нейните шедьоври?

С Вела, жената на Ангел Каралийчев, бяхме приятелки – четем в спомените на Дора Габе. – Все тъга имаше в очите ѝ. Дечицата ѝ умираха едно подир друго! Родят се, поживеят малко и тя тъкмо се усети майка – айде, отидат си. Какво беше туй нещо, дето нито едно бебе не пожали! Така си останаха горките, без деца, без радост!

През 1938 г. Ангел Каралийчев издава своята прекрасна повест Ането. Превърнал мъката си в извор на радост за българските деца. А след Ането излиза и Тошко Африкански. Всъщност интересът на Ангел Каралийчев към литературата за деца се появява още в началото на писателската му дейност. Негов „кръстник" е Ран Босилек.

Един есенен следобед на 1924 г. Ран Босилек спира 24-годишния тогава Каралийчев на софийския площад „Славейков" и настойчиво го кани да напише някое разказче или приказка за издаваното от него списание „Детска радост". Така скоро на страниците му се появява Житената питка.

Александър Божинов илюстрира с много обич детските книги на Елин Пелин, Дора Габе, Ангел Каралийчев... но любовно спира на Златната книга за децата и Азбуката на най-малките българчета.

Златната книга за децата излиза във Виена през 1920 г., Азбуката – на следващата в Берлин. Някои я наричат буквар – споделя художникът, – но Азбуката не е буквар, в смисъл на учебник. Исках да покажа буквите на децата преди школската възраст – в картинки. Та като постъпят в първо отделение, да им е ясно и леко по-нататък...

Така и аз „децата" от моето поколение помним и до днес Азбуката на Александър Божинов – свързала буква с картинка: А – агънце, Б – бухал, В – вълк... Работих при добро здраве и пълно спокойствие, а и самата работа ме увличаше, споделя Александър Божинов.

Непосилна задача си остава да спомена всички, творили с любов за най-малките. Ще припомня само фрагменти от незабравими детски стихове, като подскажа имената на авторите им. Защото съм уверена, че ако има начин в нашето онлайн списание да проведем една литературна игра, вие с лекота ще продължите всяко стихче. Защото живи са те в паметта ни българска.

Кукуригу, петльо! Утре рано ти,
слънце щом изгрей, радостно запей и ме събуди! (Гео Милев)

Пролет мила, животворна! Колко хубава си ти!
И засмяна благотворна, пълна с радост, красоти! (Васил Попович)

Ритай топка, карай лодка, сутрин, вечер на разходка,
плувай, карай колела, пускай пъстри хвърчила... (Елисавета Багряна)

Сладкопойна чучулига над полето се издига
и разперила крилца литва долу над селца. (Цоньо Калчев)

Бяла, спретната къщурка. Две липи отпред.
Тука майчина милувка сетих най-напред... (Ран Босилек)

И още едно стихче от Ран Босилек:

Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен.
Реч на мама и на татка, реч що мълвя всеки ден...

Не мога да спомена всички шедьоври на детската ни литература – оставили светла диря в душата на българчетата. Но наш дълг е да опазим и завещаем на поколенията, като най-скъп дар за Празника на детето, това неоценимо богатство, нине и присно... во веки веков!"