club50plus.bg

„ На баба доброто дете!”… Коя баба не е произнасяла стотици пъти, с  много любов, тази похвала. За „бабчетата” искам да напиша в Деня на детето. В Деня на бабиното внуче… Днес е първи юни „Международен ден за защита на  детето” / в някои страни/. Един хубав празник създаден за радост на децата. За весели тържества, за празнични дрешки, за изпети песнички, изиграни танци, куклени  постановки, безброй подаръци, почерпки и весели и усмихнати деца и родители. Незабравим празник!

В този ден, колите в България се движат със запалени светлини - знак „ да пазим децата”, а на следващия ден, този знак не съществува…В този ден подаряваме лакомства и играчки на изоставените деца, а от следващия забравяме за тях, защото други интереси гоним...Това са факти, които не бих желала да обсъждам, защото 1-ви юни си е  празник на най-хубавото творение на природата – Децата!

Ще се опитам с любящо сърце да опиша оная тънка, силна, топла,почти  невидима връзка – баба и внуче.Някъде бях чела, че там където има внуци –„Бабинден” е всеки ден, а не само на 21 януари. И е така. От раждането на детето – бабата е тая, която  първа застава до младите родители и всеотдайно помага в отглеждането на  децата.

За тия, български баби, грижливи, неуморни, всеотдайни, раздаващи  любов – за тях ми е думата днес.

За бабите, които разказват сладко, сладко най-вълшебните приказки, пеят песнички, които са пели на собствените си деца, и галят, и утешават, и  изслушват с внимание и най-дългите 
бръщолевения. 
За бабите, които прощават белите и дипломатично закрилят, когато има опасност от строго плясване…
За бабите играещи игри, в които не са и подозирали, че могат така да се сгънат, да лазят и изпълняват чудати движения…
За нараненото коляно, одрасканото личице, ръчичка-пак баба, когато мама я няма, ще ги подуха, ще ги превърже и ще гушне оболялото телце.
Това са моменти, неизличими от съзнанието на любящата баба.Баба и  внуче! Две грейнали усмивки една срещу друга и безкрайно доверие.

Имам един спомен с големия си внук, когато беше 4-5 годишен. Играе в една квартална градинка и аз охранително присъствам. В някакъв момент  едно по-агресивно дете го напада и измества от сюблимната люлка. И тук, моят мъничък внук, смело се изпъчва и произнася словата, които  и  до днес  със смях повтаряме: „ Хей, я не ме бутай, че знаеш ли баба ми колко е яка!!!”

Ох! „Яката” баба дипломатично решава малкия проблем. А в  душата й остава такава радост, че това същество има нужда от нея…

           „Да си потребен…” - беше го казал поетът.

Безброй подобни ситуации се повтарят и повтарят с едно, второ, трето  внуче… Важното е, че бабата присъства в тия епизоди с всичката си любов. Тая тема не е от днес. Не е и от вчера. Тя съществува в българския бит и традиции още от далечни времена. И кога, освен в деня на детето, няма да отдадем заслужения поклон на този семеен стожер!  А след много години, когато  тия малки внучета са вече големи  мъже и  девойки и са те поставили на пиедестал, където засвидетелстват обичта и уважението си…от това, по-голяма радост,не може да стопли бабиното сърце!

 Не омаловажавам ролята на дядовците. Те също имат своето запазено  място. Но днес на 1-ви юни „Денят на детето” думата ми беше за  бабчетата!

 Скъпа моя бабо, мила и добричка,
    Дай да ти погаля бялата косичка,
Че ти ме отгледа от мъничко бебе,
   Искам да съм бабо, винаги при тебе!
       С тебе, мила бабо, сладък ми е хляба,
Ти си на земята най-добрата баба!

Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен Автор