club50plus.bg

Човещината, която носим у себе си

След Месни Заговезни, дойде ред и на Великите пости, момент в който всички християни се подготвят духовно и телесно, със смирение и вяра, да посрещнат най-древния християнски празник Възкресение Христово.

Искам да споделя с вас притчата за Добрия самарянин, като се надявам в тези капчици мъдрост всеки да открие себе си и да пробуди богатата на доброта и човеколюбие душа.

Притчата

Един човек тръгнал по дългия път от Йерусалим към Йерихон. По пътя той бил нападнат от разбойници. Пребили го жестоко, откраднали му всичко ценно, дори съблекли дрехите му и ги взели. Оставили го да лежи на пътя полумъртъв. Горкият човек лежал окървавен, без да може да помръдне. Случило се така, че скоро един свещеник минал по същия път. Когато видял човека, свещеникът се стреснал и си казал: „Би било добре да се помогне на този беден, пострадал човек. Но моето време е твърде скъпо и ценно, не мога да го губя с него! Освен това, двадесет души ме чакат в Йерихон, за да им кажа за Бога, този човек е беден, не може да ходи, а и аз не мога да го нося, не може да ме слуша, така или иначе. Твърде болен е... О Боже, помогни му, да си помогне сам!". Свещеникът оставил пребития и ограбен човек и продължил по пътя си.

Не след дълго по същия път минал ученикът на свещеника. Виждайки ранения, той се спрял и му казал: „Хей, приятелю, добре ли, кой е посмял да ти стори това?" Но единственият отговор бил болезнен стон. „Може да е попаднал в ръцете на разбойници", помислил си ученикът. „Какво казва Библията за това? Никога не изоставяй нуждаещия се! Това означава, че аз трябва да му помогна. Но от друга страна, какво мога да сторя аз? Аз не съм лекар. Аз уча хората на Божия закон, не ги лекувам. Нека някой друг му помогне. „Това си казал ученикът на свещеника и спокоен, че е намерил вярното решение си тръгнал.

Горкият човек навярно би умрял, ако по същия този път не бе минал един самарянин. Когато самарянинът видял ранения човек, той превързал раните му и го качил на магарето си. Завел го в една гостилница, за да се погрижи за него. Когато самарянинът се уверил, че мъжът се чувства вече по-добре, той дал последните си пари на кръчмаря и му казал: „Аз трябва да тръгвам. Ето, вземи тези пари и моля те, погрижи се за този човек." „Добре", отговорил му ханджията. „Ако не беше ти, самарянино, този човек би умрял."

***

Сигурна съм, че този самарянин е видял добро в живота, защото е извършил това дело. Вярвам, че и аз ако изпадна в беда, добрият самарянин ще се събуди у някого, а няма да ме подмине забързан и угрижен в своето ежедневие, като да не съществувам. Искрено се надявам и искам да вярвам, че и аз бих постъпила като добрия самарянин, виждайки човек в нужда. Че няма да се скрия в черупката си, да затворя очи и да отмина, сърцето ми да се превърне в камък, лишено от любов и състрадание. Стремя се да уча и децата си да бъдат преди всичко добри човеци, да помагат и изслушват, да имат очи за чуждата  болка, да ценят и бранят добротата у човека.

Дано съм успяла, времето ще покаже.