Домакиня от кариерата

Normal_dom_kar_condrad_felixmuller

Когато временният социален статус се превърне в начин на живот

Някой, преди доста време, роди изключително сполучливия израз „домакиня от кариерата”. Тогава толкова много го харесах, без да подозирам, че ще забравя кой е авторът му. С цялото ми уважение и малко гузно ще използвам неговия израз.

Без да подозирам и че ще дойде време, когато, уж шеговитото ми представяне с тази фраза при запознанство, от временен социален статус ще се превърне в професия.

Аз съм домакиня от кариерата

Кариерата ми вече е повече от дълга. Както и тази на повечето ми приятелки.

Когато една след друга изпопадахме зад борда, мислехме, че ако не се удавим веднага, ще успеем скоро да изплуваме и пак да плуваме уверено – както преди.

Някои от нас се давиха мъчително дълго – в алкохол, в депресии, в антидепресанти, в самотата, в ежедневни семейни скандали, в извънбрачни връзки, в разводи, в нови бракове и връзки, които пак завършиха с разводи.

Все пак всички до една изплувахме.

И тогава започнахме да бягаме. Или поне мислехме, че бягаме. Защото отново бягахме в и към онова, от което бягахме. Или в което се давехме преди бягането. Онова, което ни принуждаваше да се давим. Самотата. Тази зад борда. Местата, в които живееше. Хватките й. Силата и злобата й. Коварството й. Способността й да обсебва. Да пристрастява към себе си.

  Аз, като домакиня от кариерата, мога да напиша томове за нея. Както и всяка от приятелките ми, която е била в зловещата й прегръдка. Както и всяка жена, която в един и същи момент попада във вихъра на събития със силата на огромен природен катаклизъм (то си е катаклизъм за организма й) – внезапно станала безработна, в началото на критическата възраст, по време на т.нар. „синдром на опустяване на семейното гнездо", с хронични и нови дегнеративни заболявания, с мъж, когото е „ударила" кризата на средната възраст, с по един самотен и болен възрастен родител.

Джакпот направо. Че и приятелките в същата или сходна ситуация. Някои дори са и по-зле – и двамата родители болни, но пък поне не ги мъчи мъката по отишлия си родител, нито пък останалия жив родител се побърква от самота и се опитва да обсеби изцяло живота ти, но не желае да дойде да живее в дома ти. Но това е друга дълга и сложна тема.

  Сега говоря за самотата

Аз наистина се давих в нея няколко пъти. Предполагам, че пак ще ми се случи, но се надявам пак да изплувам. Бързичко при това. Вече имам опит какво не се прави. за да изплуваш бързо на повърхността и да започнеш да дишаш лакомо и с широко отворени очи.

Това, което ще споделя, може би ще прозвучи като досадни и елементарни съвети от остарял наръчник от курсовете по първа помощ. Не, не са съвети, само споделям. Може би, ако имаше кой да сподели с мен опита си, щях да премина по-леко през този етап от живота си. Споделям това, което аз съм забелязала.

Домакинята от кариерата не трябва:

  •   да започва да пие алкохол или успокоителни лекарства;
  • да се затваря у дома;
  • да престава да излиза с приятелки – кафе може да се пие и в пластмасови чашки на пейка в парка или в кварталната градинка;
  • да се отказва от културен живот и развлечения – има безплатни изложби и концерти (особено през лятото), безплатни премиери на книги, има билети за театър с добри намаления, има дори и възможност за теглене на филми от Мрежата или да се вземат от приятели и да се гледат заедно, а в провинцията има и действащи пенсионерски клубове с интересни програми за развлечение и екскурзии на поносими цени, навсякъде има читалища с различни самодейни групи, книгите са скъпи, но все още има библиотеки;
  • да се отказва от приятелски гостувания и събирания – баница от стар хляб винаги може да се направи или боб чорба, печени във фурната картофи донасят уют и спомени от детството, особено ако се изгаси лампата и се запали най-обикновена свещ;
  • да се отказва да търси работа, дори и да е убедена, че няма да намери;
  • да се „залепва" за телевизора или „да живее" в Мрежата денонощно;
  • да започва връзка само заради това да се чувства желана и млада;
  • да се превръща в „бърза помощ" и да бъде постоянно „на повикване" за проблемите и нуждите на абсолютно всички около нея – от семейството й през роднините и приятелите до съседите и познатите й;
  •   да се лишава от лично време, всеки Божи ден твърдо установено време само за нея – парадоксално е, но е факт, че безработната жена на средна или по-голяма възраст никога няма време само за себе си, защото всички смятат, че тя е длъжна по всяко време да се отзовава на нуждите на всеки от съвет, помощ, услуга, а понякога и просто на обикновен каприз, породен от нечии скучаещ ум. Не, тя не е длъжна никому за нищо (освен в наистина важните случаи);
  • да се отказва от хобито си или от търсенето му;
  • да занемарява външния си вид – с настроението се случват чудеса, когато, сутрин след гимнастика и душ, се измъкне от удобните домашни дрехи и се приготви като за отиване на работа – внимателно обмислен тоалет, лек грим и парфюм, дори и този ден да не се очертава излизане навън или посрещане на гости;
  • да се оставя да бъде въвличана ежедневно в разговори за болести, недоимък, безизходица, упадъка на морала и обществото, кризата, несигурността, политиката, клюки, блудкави безкрайни сериали, подтискащи новини от ежедневието и живота ни;
  • да живее живота си само чрез живота на децата и родителите си;
  • да престава да се опитва да си спомни, че мъжът до нея, макар и вече съвсем друг човек, всъщност е същият онзи, за когото някога се омъжи единствено и само, защото много го обичаше;
  • да престава да опитва да се научи да обича себе си такава, каквато е – остаряваща и боледуваща, безработна и безпарична, тъжна и уплашена, но и силна, находчива и борбена българска жена.

Има още много неща, които не трябва да прави и такива, които непременно трябва да прави една жена, която е – да, познахте – домакиня от кариерата... и които, надявам се, скъпи колеги, ще споделите, черпейки от вашия опит.

И, ако някой знае или помни чие е словосъчетанието, което използвах най-нахално за заглавие на този текст, моля да ми припомни. Благодаря!


    Създадена на 01.12.2011 г.

    Коментари

    • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

      azotburgas...... написа:

      Преди почти 10 години

      Статията е чудесна! Съветите също! Само че е много трудно понякога да се изпълняват.И като че ли не зависи от самия теб.Обстоятелствата, които те заобикалят...са по-силни,за съжаление...и..не ти помагат, а те теглят надолу..Нооо, живота продължава и ние, мили дами...трябва да продължаваме напред!
      Успех желая от сърце на всички!


    • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

      Костадинка написа:

      Преди почти 10 години

      Страхотни съвети - всички ги знаем, но не винаги успяваме да ги приложим. Е, след прочитането на това четиво - резултатът неминуемо ще е по-добър.


    • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

      Аля написа:

      Преди почти 10 години

      [b]да престава да опитва да се научи да обича себе си такава, каквато е – остаряваща и боледуваща, безработна и безпарична, тъжна и уплашена, но и силна, находчива и борбена българска жена.[/b] - това трябва да си запише всяка българска жена с големи букви!!!


    • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

      banananna написа:

      Преди почти 10 години

      супер текст и супер съвети..не само за домакините от кариерата....


    • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

      Валерия Стамова написа:

      Преди почти 10 години

      Май повечето от жените сме имали такива периоди. И наистина е сриващо и отчайващо и трябва много усилия на волята за да не изпаднеш в постоянна депресия. Много хубава статия и поздравления за авторката!


    • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

      Ана написа:

      Преди почти 10 години

      Чудесно написано! Така се чуствах и аз преди години и сега ме налягат понякога същите чуства, но поне съм на работа. Вечерите са тежки и самотни, а какви приятелки бяхме, как се събирахме по дискотеки и танцувахме до зори, позсе по къщите - пак до зори...Не е са само годините, друго, друго е в основата на самотат...Болката от това, че децата се попиляха по света да търсят реализация и ние останахме съвсем, ама съвсем сами...Как да сме пак оптимисти? Била съм на престижна работа, имам висше образование, но сего съм принудена да започвам от начало...Боли...