club50plus.bg

Всяка минута, всеки миг е важен – задръж го, употреби го за добро

Странно нещо е Животът, драги ми Смехурко!
Никога не можеш с фантазията си да надскочиш играта на Съдбата. И колко наивно е да си правиш планове за утре, за другия месец или за догодина при положение, че Всевишният се е погрижил за това още преди да се родиш!

Всяка мисъл, мечта или емоция са строго лични и неповторими, точно както всяка болка, тъга и терзание.

Като се обърна назад и си спомня за какво си мечтаех преди време, какво постигнах реално и колко уроци научих, все си мислех, че вече съм зряла и знам пре-много. Обаче минава още малко време, сблъсквам се с нови предизвикателства и разбирам колко малко съм знаела. И вероятно така ще е докато съм жива.

Секундите, минутите, дните, годините ни се струват като броеница без край, обаче край има и той е неизбежен и единственното сигурно нещо е, че рано или късно идва.

Знаеш ли, драги ми Смехурко, тези дни изгубих майка си – на Великден, най-светлият Християнски празник.

Докато тя ми говореше разни важни неща, които не исках да чуя, защото ми звучаха зловещо, не осъзнавах, че може би наистина ще дойде денят, в който тя вече няма да е до мен.

А думите и са били едно споделяне на нейния опит с детето, което майката и на смъртният си одър продължава да учи, закриля и предпазва.

Кое дете иска да чуе „Там са ми дрехите, така ще направите, това ще ми сложите!!!" – уверявам ви никой не иска да слуша това.

Кой иска да стои до близък и да гледа агонията му, без да може да направи нищо, за да облекчи неизбежното? Никой!

И собствената ти душа, драги ми Смехурко се блъска в стените на мозъка и вените ти и сърцето ти вие като куче и... мигът на раздялата идва. Тишина.

Единственното спасение е Вярата в Бога и онези, които като Ангели – хранители изникват до теб, без да си предполагал, че има такива изпълнени с Любов и състрадание сърца.

Драги ми Смехурко, мама вече спи своят вечен сън, полегната на една педя от спящия ми татко, а аз до спомените за тях в сърцето си нареждам обичта и благодарността си към тези, които в този тежък момент са подали ръка, помогнали са и са станали по-добри, по-силни, по-човечни и неотлъчно са били до мен с единствената мисъл да помогнат.

Искам да изкажа благодарност на Петя Александрова – медицинска сестра от Елин Пелин,Теодора Борисова – рейнджър, Елин Пелин и Райна Стоянова – лекар, Елин Пелин!

Момичета, чувствам ви като бойни другари, а това е по-силно от кръвна връзка. Благодаря ви за проявената съпричастност, отдаденост и готовност за помощ по всяко време. Без вас нямаше да се справим нито аз, нито сестра ми!

Драги ми Смехурко, не си прави планове нито за празници, нито за делници – просто цени всяка минута, в която дишаш и можеш да правиш добрини, да казваш по-често: „Обичам те!". И никога не забравяй, че един ден и нашият ред ще дойде и ще имаме нужда от Ангели-хранители до себе си.