club50plus.bg

Ролевите игри на две поколения

Когато го чувам да си паркира колата долу, механично си пръсвам по капка булгари зад ушите. И докато се качва по стълбите, пак започвам да се съмнявам в трайността на тази скъпо вмирисана постомодерна любов...

Не знам как се сетих – мама никога не го правеше. Нейната миризма по-скоро беше на картофената яхния, с която посрещаше баща ми. А той и до днес – както тогава, през гладните 90 – се обръща към нея с трогателното „Таничко“.

Когато й казва така, майка ми – 50-годишна отрудена жена – пак е момиче. Помня я с копринения пеньоар и кърпата на главата, изпод която се промъкваше дългата й черна коса, докато бързаше да сготви от нищо нещо, за да може после да изпере, изглади, позабърше праха. Това, като се върнеше от работа. Слаба, красива и тъжна.

Майка ми изнесе т. нар. преход на ръце – поне моя. Така както повечето жени в тази страна, докато мъжете падаха един по един под ударите на все повече липсващата им социалистическа майчинска функция.

Жените, които днес са на около 50

– последните царици на несъществуващото вече пост-соц-статукво, хиперболизиращо изискването да си едновременно отлична майка и домакиня, перфектна в професионалната си реализация (и в леглото, предполагам).

Е, вярно че имаше излишна героизация на женската жертвоготовност, формулирана в патетичното самомотивационно послание: всичко трябва да се изтърпи, независимо от цената, за доброто на семейството.

Но

новите момичета не знаем нищичко за това статукво,

не сме взели и щипка подправка от него. Вероятно защото пред очите ни в предпубертетните години нашите майки го изстрадаха достатъчно изчерпателно и болезнено, за да се доверим на тази форма на „женственост“.

Но ако нашата женственост днес се крепи на хубав парфюм и бельо на цената на оскъдната бутикова рокля, тяхната беше донякъде и морална ценност. Поне погледнато от „пиедестала“ на съвременното женско олекотено откъм задължения съзнание.

В опитите си да разместят пластовете в мъжкия свят, в който да имат равноправно присъствие, подчинено на това да се минимизират женските роли, новите момичета създадоха изолирана контравселена, от която изключиха всичко, което са видели да вършат майките им.

Готвим само по специални поводи; чистим след десетина дни, понеже така или иначе живеем отделно от любимия; ставаме преди него, не за да му направим кафе, а за да имаме време да си пооцветим лицето; сърдим му се, че ходи да обядва при баба си, а не с нас в пицарията, в която отскачаме по време на дългата си обедна почивка за диетична салата с рукола.

Капиталистическият свят ни предложи един пределно опростен модел, както на заобикалящия ни свят, така и на мъжко-женските взаимоотношения, привидно усложнен от глупавите псевдофеминистки сентенции, които имаме време да постваме във Фейсбук – и чрез които ексхибиционираме страха си да не заприличаме на майките си...

Без да осъзнаваме, че живеем във време, в което всяка проява на традиционна женска функция (например бележка „в хладилника има пълнени чушки“) ще бъде един вид лимитирана серия. Следователно, приета с овации.

Главният проблем на жените от край време

е в това, че са третирани като да не са достатъчно човешки същества – общо взето са поставени в поддържаща роля и като отстъпващи от нормите на мъжкия стандарт. Със самоотлъчването си от пренатоварения си набор от функции (домакински + професионални + сантментални) обаче, жените в никакъв случай не успяват да се интегрират в т. нар. мъжки свят. Напротив!

Ако 50-годишните жени са успели да превърнат „поддържащата роля“ в истинско, качествено и оценено партньорство, новите момичета продължават да играят същата роля на друго, доста по-пошло ниво. Те се поставят в позицията на слабия пол с мото от типа на: „Виж, аз имам много работа, но заплатата ми стига, само за да съм красива, каквато ме искаш, така че ме заведи на вечеря...“

Затова все по-често се сблъсквам със загубили хъс и одухотвореност момичета на фона на

тренирани, жилави и в същото време добре поддържани

50-годишни жени, превръщащи се в принцеси под кратките мили, но не и подмолни, думи на побелелите си мъже. 

Докато не пробваш, няма как да знаеш, че в свят, в който сме свидетели на инертния захлас по силикона (да не забравяме, че нашият свят е с десетки години назад от западния), един комплимент за манджата, която си сготвила, или цветята, които си засадила, струва много повече от похвално клише, свързано с външността ти.

Новите момичета изхвърлиха яхнията през терасата, не за да се докажат като равни с мъжете в публичния и професионалния живот, а за да имат време за солариум и пропагандна чиклит литература. От там разбраха, че любовта на мъжете не минава през стомаха.

Така и обаче не разбраха откъде минава... А и най-скъпият парфюм изветрява.

Дали не е време да поговорят за това с майките си?