Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Посвещава се на всички български емигранти (настоящи и бъдещи)
Нека да отговоря на въпросите ти.
Питаш ме и се чудиш как така съм можел да нямам камера на компютъра? Прав си да се чудиш. Имам камера, момчето ми, но нарочно, когато се чувам с теб, не я включвам. Искам да ме запомниш такъв, какъвто съм на снимката. Повярвай ми, никой няма нужда да вижда грозното. От това няма полза.
Питаш ме дали може да дойдеш някой път на гости при мен? Разбира се, моето момче, винаги си добре дошъл. Аз обаче не искам да идваш. И то не само, защото, според мен, тук няма да ти хареса, тъй като условията, в които живея, не са добри, но и заради това, че аз не искам да ме виждаш такъв. Много ми е трудно да напиша тези редове, но те моля да ме разбереш.
Питаш ме още дали е време вече да си имаш приятелка? Аз на твоите години нямах приятелка и не мисля, че е редно и ти да имаш. Но ако ме питаш просто за чиста дружба с момиче, тогава одобрявам. Искам обаче да знаеш, че момичетата са по-раними от нас, мъжете, и ние трябва винаги да се отнасяме към тях нежно и подобаващо.
Питаш ме още дали можеш да казваш на чичо си Веско татко. Според мен не бива. Макар и да съм нескопосан и неудачник, както майка ти ме нарича, аз все пак съм твой баща и не ми е приятно да казваш татко на друг човек. Но пък, от друга страна, ако те прекалено държат на това обръщение, не влизай в конфликт с тях. Ако наистина са се обсебили от това и постоянно те притискат, наричай го тогава и татко, само за да има мир, защото много по-важно е да има мир в семейството, отколкото вражда. И не страдай, че майка ти живее с друг мъж. Това е напълно нормално за повечето жени, които са сами. Както ти казах вече, те са раними и чувствителни и имат нужда от силно рамо. Щом тя го е избрала, значи, че е добър човек, затова и ти трябва да го слушаш. Вярно е, че не може да го обичаш и едва ли някога това ще се случи, но поне се старай да го уважаваш, защото той ви е единствената опора. В света, в който живеем, постоянно се случват лоши и страшни неща. Така че погледни към ситуацията и от тази гледна точка. Ако чичо ти Веско го нямаше, не би имало кой да ви защити, ако не дай Боже, ви сполети нещо лошо? Така че опитай се да видиш положителното. Това не винаги е правилно, но понякога е по-лесно и спестява излишни терзания.
А тези неща, които ми пишеш, че един ден, когато пораснеш, си щял да емигрираш, искам да ги забравиш напълно. Не обръщай внимание на тия глупави статистики, които дават по телевизията, че българският народ щял да изчезне. Това е твърде съмнително и никой не може да е напълно сигурен какво ще ни донесе бъдещето. Аз мога съвсем отговорно да ти кажа, че каквото и да се случи, в чужбина чужденецът винаги си остава чужденец. Ето ти само един пример – преди време една колежка, изненадващо за всички, напусна работа с аргумента, че когато работила, не получавала достатъчно помощи от държавата и затова предпочитала да си стои вкъщи. Ето, виждаш ли – англичаните се грижат за англичаните, но не и за нас. Аз помощи от държавата не знам какво е и никога няма и да узная. Неотдавна попитах шефа си дали ми се начисляват някакви пари за пенсия, а той ми отвърна, че като се пенсионирам, съм щял да получа една голяма безплатна пица. Представяш ли си какво унижение? Щял съм да получа безплатна пица! Но аз пак казвам, че трябва да сме благодарни и на това, защото като нямам нужната квалификация, не е логично да се надявам на друго. Така че това отношението е нормално.
Ти вече си достатъчно голям и видя какво стана с нашето семейство. Този крах се случи заради раздялата. Защото, както е казал нашият мъдър народ: очи, които не се виждат, се забравят. А ние се обичахме с майка ти. Всъщност аз все още я обичам, но вече, каквото и да се случи, едва ли ще можем да върнем лентата назад. Тук съм се нагледал на много подобни съдби. Хората идват уж за временно и после животът им се завърта така, че никога не успяват да се върнат и непрекъснато страдат. Кои повече, кои по-малко, но всички страдат, защото всеки си тежи на мястото, където е роден и отраснал. Така че, остави ги ти тия приказки за космополитизъм. Това не е лъжица за всяка уста. От опит знам, че чувствителните и сантименталните хора не бива да се насилват и да изневеряват на природата си. А ти си именно такъв, моето момче. Казвам го, защото макар и да не си раснал пред мене, на духовно ниво, те познавам добре. Съвсем не го желая, но все пак, ако един ден се случи така, че и ти напуснеш страната, ще видиш за какво отношение иде реч. Никога, ама наистина никога, местното население няма да те приеме за равен. Устройването на емигранта отнема много години. Той преминава през неизброими трудности, неволи, унижения и прочее.
А животът е толкова кратък. Докато се обърнеш и вече краят е по-близо, отколкото началото. Тогава се сепваш и се питаш защо е било всичко и настъпват едни размисли, които те помрачават. Но, всъщност, ако трябва да бъда честен, размисли май не настъпват при всички. Може би пък част от емигрантите да са доволни, че откакто са заживели в чужбина, хладилниците им вече са пълни и могат да си позволят повече нови дрехи, вещи и забавления. Но за мен това не е съществено, защото накрая така или иначе всичко свършва и човек остава гол пред Бога. И тогава какво? Какъв отговор дава? Каква утеха намира там, във вечността, когато през живота си е гледал на този свят само като на източник за блага и нищо повече?
Прощавай, отклоних се малко, но ти ще ме разбереш. Тоест, вярвам, че ще ме разбереш, макар и да не си виждал очите ми от толкова години, защото съм до болка искрен с теб и защото те обичам с цялото си сърце. Затова и ти го казвам така прямо, а и го повтарям – не напускай родината, за да напълниш стомаха си, нито пък, за да се затлачиш от много вещи, които, в крайна сметка, са ненужни. Моля те също и друго – недей да си мислиш, че не искам да те видя. Напротив – толкова много го искам, че сърцето ми се къса от мъка. По този повод съм намислил нещо, което не исках да го казвам, но понеже виждам, че се измъчваш, ще ти го открия, макар и да е още само замисъл. Когато мога, заделям известна сума в един плик, като горещо се надявам, до няколко години, да успея да събера достатъчно, за да си оправя зъбите. Исках тази идея да я запазя в тайна, защото изпълнението на това време е още твърде далече, но ако е рекъл Бог, до абитуриентската ти вечер се надявам да изглеждам различно. И тогава, сине мой, ще дойда на твоето тържество и ще изпия чаша вино за твое здраве. Ще те притисна в обятията си и ще те държа там, колкото е нужно. След това ще те целуна и ще си поплача. А после ще идем някъде само двамата, ще седнем на спокойствие и ще си поговорим надълго и нашироко.
А ти дотогава, както ти казах, слушай много майка си и я обичай. Да се учиш прилежно и винаги във всичко да постъпваш така, според както ти говори съвестта.
И не забравяй, че на този свят има един беден емигрант, който те обича с цялото си сърце и душа и който всеки ден се моли за теб: да си жив и здрав, да бъдеш добър човек и никога да не напускаш родината.
Този емигрант е твоят татко.
Все още няма коментари