Традиционната българска сватба

Традиционната българска сватба обикновено се прави в неделя. В събота преди сватбата се подготвя сватбения реквизит, който включва сватбените хлябове, сватбеното знаме, кумовото дръвче, сватбените венци.

Сватбените хлябове

Приготвянето на сватбените хлябове се нарича засевка. Освен за храна те служат и като средство за символични изображения, които да имат магическа сила върху младото семейство.

Сватбените хлябове могат да бъдат два вида – сладка пита (медник) и кумови краваи.

Сладката пита е кръгъл хляб със съвсем скромна или без украса. Кумовите краваи затова пък са с богата украса, натоварена със символика. Най-често тя включва изображение на птици, символ на семейството,  като на хляба на младоженеца те са насочат навътре , защото той остава в своя дом след сватбата, а на невестата – навън, в знак, че тя напуска своя дом.

Сватбено знаме

То се прави или само в къщата на младоженеца или в къщите и на двамата бъдещите съпрузи. Символ е на сватбеното шествие от дома на младоженеца до дома на невестата. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена само с един удар, за да бъде венчилото едно.

Кумовото дръвце

Свързано  е с месенето на кумовите хлябове и се прави от приятелки на булката. За него се използва клон от плодно дърво или връх на бор, който има нечетен брой клонки и се украсява се със зеленина, цветя, ябълка, червен конец и други. Украсеното  вече дръвце се поставя върху кумовите краваи и така стои на масата до сватбата.

Виене на венци

Венци се вият както за невестата, така и за младоженците. За основа на венеца се взема лозова, шипкова или трендафилова пръчка, която се увива с цветя, зеленина и разноцветни конци. Актът на поставянето на венците върху главите на младоженците осмисля съдържанието на термина “венчавка”.

Калесване

Калесването (поканата) е важна част от подготовката за сватбата. Първи се кани кумът, а след това и останалите гости.

Прощаване на невестата с бащиния дом

Вечерта в събота невестата се прощава с родители и роднини. Важен момент е сплитането на косите ѝ - символ на преминаването от моминство към живота на омъжена жена. По същото време в дома на младоженеца се извършва обредното бръснене – като обръсната брада се събира в кърпа, подарена от невестата, за да не може някой да я използва за направата на магия.

Взимане на невестата

Дворната врата у невестини е затворена. За да може да влезе, младоженецът трябва да се пребори с брата на бъдещата си съпруга, да разреши мъчни задачи, а понякога и да плати откуп.

Прибулването

Прибулването на невестата заема централно място в подготовката й. Булото е най-същественият външен отличителен белег, с поставянето на който годеницата става невеста. От там идва самата дума „булка“.

Църквата

При влизането в църквата двамата млади трябва на прекрачат прага с десен крак и едновременно, за да са заедно цял живот.